Решение № 14575 от 27.11.2018 г. на ВАС по адм. д. № 13909/2017 г.

Решение № 14575 от 27.11.2018 г. на ВАС по адм. д. № 13909/2017 г., VII о., докладчик съдията Мария Николова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по жалба на "Агромил България" АД срещу Решение № 1542/27.09.2017 г. постановено по административно дело № 2815/2016 г. по описа на Административен съд Пловдив /АС - Пловдив/. С обжалваното решение съдът е оставил без уважение молбата с правно основание чл. 176 от АПК на "Агромил България" АД за допълване на Решение № 1127 от 26.06.2017 г., по адм. дело № 2815 по описа за 2016 на Административен съд – Пловдив, в оспорената от дружеството - жалбоподател част на Акт за установяване на задължение по декларация /АУЗД/ № 385/28.04.2015 г., за разликата над 22 229, 36 лева до пълния размер на такса за битови отпадъци /ТБО/, определен в АУЗД - 37056, 95 лева. Касационният жалбоподател - "Агромил България" АД, чрез процесуалния си представител юрисконсулт Хатибова счита, че оспорваното решение е неправилно. Сочи, че в констативната част на АУЗД № 385/28.04.2015 г. било посочено, че задължението на дружеството за такса за битови отпадъци /ТБО/ за 2014 г. било в размер на 37 056, 95 лв., като дружеството считало, че така определената такса е незаконосъобразна. Твърди, че са направили авансова вноска в размер на 15 371, 88 лв., като остатъка за внасяне за ТБО за 2014 г. възлизал на 21 685, 07 лв. С уточняваща молба от 11.01.2011 г., при повторното разглеждане на делото, от "Агромил България" АД уточнили, че размерът на задължението за ТБО за 2014 г. е в общ размер 22 229, 36 лв. главница и 716, 24 лв. лихва за периода 01.07.2014 г. – 28.04.2015 г. Тези суми били установени на база съдебно – счетоводна експертиза приета по дело № 1806/2015 г. по описа на АС Пловдив, при първото разглеждане на жалбата по това дело. Съгласно тази експертиза дължимия остатък за ТБО за 2014 г. е 6 857, 48 лв. – главница и 198, 02 лв. лихва. Тези суми не се оспорвали от дружеството, като суми за внасяне. Счита, че определената в акта сума за внасяне в размер на 21 685, 07 лв. главница е част от общото задължение от 37 056, 95 лв. главница, а сумата от 1 175, 17 лв. лихва за периода 01.07.2014 г. – 28.04.2015 г., е част от задължението за лихва в размер на 1 693, 39 лв. Счита, че административният акт е неправилно и незаконосъобразно издаден за сумите посочени в акта. Сочи, че неправилно съдът е приел, че жалбата на дружеството е отхвърлена до размера от 22 229, 36 лв., включително до размера от 21 685, 07 лв. и, че в тази част административният акт не е предмет на повторното съдебно производство, поради което не се е произнесъл по жалбата. Твърди, че съдът се е произнесъл само по отношение на искането за отмяна за разликата над 22 229, 36 лв. главница до 37 056, 95 лв. и лихва за разликата над 716, 24 лв. до 1 693, 39 лв., като липсва произнасяне относно частта суми за внасяне за разликата над 6 857, 48 лв. главница до 21 685, 07 лв. и лихва за разликата над 198, 02 до 1175, 17 лв. Излага съображения за незаконосъобразно определения размер на ТБО за 2014 г. Моли съдът да уважи жалбата, да отмени оспорваното решение и да постанови друго такова, с което жалбата на "Агромил България" АД да се уважи и да се отмени обжалваният административен акт в частта суми за внасяне за разликата над 6 857, 48 лв. главница до 21 685, 07 лв. и лихва за разликата над 198, 02 лв. до 1 175, 17 лв. Съображения за уважаване на жалбата са изложени и в писмени бележки. Ответникът по касация – директорът на Дирекция "Местни данъци и такси" /Д "МДТ"/ не изразява становище по касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. С решението, чието допълване се е искало, съдът се е произнесъл по цялото оспорване, като е изложил пълни, ясни и непротиворечиви мотиви, които съответстват на волята на съда, отразена в диспозитива на решението. Като е преценил, че молбата за допълване е неоснователна и я е оставил без уважение, съдът е постановил допълнително решение в съответствие с приложимия закон. То като правилно и законосъобразно следва да се остави в сила. Върховният административен съд, състав на седмо отделение, след като се запозна с обжалваното съдебно решение, съобрази доводите и възраженията на страните и обсъди наведените касационни основания и тези по чл. 218, ал. 2 от АПК, след съвещание, намира следното от фактическа и правна страна: Касационната жалба е процесуално допустима. Подадена е в законоустановения срок, от надлежна страна, за която е налице правен интерес от оспорването и срещу подлежащ на оспорване съдебен акт. Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна. За да постанови обжалваното решение, съдът е бил сезиран от "Агромил България" АД с молба, с правно основание чл. 176 АПК, за допълване на решение № 1127 от 26.06.2017 г. постановено по административно дело 2815/2016 г. по описа на АС Пловдив. При разглеждане на молбата от фактическа страна съдът е приел, че с Решение № 12893 от 29.11.2016 г., постановено по адм. дело № 3364/2016 г. по описа на Върховен административен съд на Република България /ВАС/ е обезсилено Решение № 15 от 05.01.2016 г., по адм. дело № 1806/2015 г. по описа на Административен съд Пловдив, в частта с която е отменен АУЗД № 385 от 28.04.2015 г., издаден от Е. Д., на длъжност гл. инспектор в отдел "Събиране и контрол" на Дирекция "Местни данъци и такси" при Община Пловдив, на основание чл. 107, ал. 3 от ДОПК, във вр. с чл. 4, ал. 1-5 и чл. 9б от ЗМДТ, потвърден с Решение № 21 от 23.06.2015 г. на директор Дирекция "Местни данъци и такси" при Община Пловдив, в частта му, с която, по отношение на "Агромил България" АД са установени задължения за ТБО за периода от 01.01.2014 г. до 31.12.2014 г. и съответните лихви за просрочие към 28.04.2015 г., според подадени Декларации по чл. 14 от ЗМДТ с вх. № 1609012687 от 28.06.2010 г. и вх. № 6609004009 от 18.11.2014 г., за разликата над 22 936 лв. до пълния определен размер в акта 37 056, 95 лв., а по отношение на лихвата за разликата над 716, 24 лв. до 1 693, 39 лв., и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на настоящия съд. Посочил, че от касационната инстанция е било прието, че първоинстанционното решение е недопустимо, тъй като е постановено относно задължения, които не са предмет на оспорения АУЗД. Подчертано било в тази връзка, че въпросният АУЗД е оспорен само в частта относно дължима сума за внасяне за такса битови отпадъци за отчетната 2014 г. в размер на 21 685, 07 лв. и лихви в размер на 1 175, 17 лв., тъй като са приспаднати внесените от дружеството суми в размер на 15 371, 88 лв. главници и 518, 22 лв. лихва. С решение № 1127 от 26.06.2017 г., съдът приел, че властническото волеизявление обективирано в диспозитива на оспорения административен акт, има за предмет установяване на конкретни парични задължения за дружеството към бюджета на общината в размер на 21 685, 07 лв. за ТБО и 1 175, 17 лв. за лихви за просрочие. Съобразявайки констатациите на ВАС, съдът е приел, че решението по адм. дело № 1806/2015 г. по описа на Административен съд Пловдив, в частта му с която, жалбата на дружеството е отхвърлена до размер на 22 229, 36 лв. относно ТБО и до размер на 716, 24 лв., относно определените лихви за просрочие, не е обжалвано и следователно е влязло в сила. Посочил, че това обстоятелство не се оспорва от жалбоподателя, както и не е спорен и фактът, че както в мотивите, така и в диспозитива на Решение № 12893 от 29.11.2016 г., постановено по адм. дело № 3364/2016 г по описа на ВАС, е прието, че произнасяне по отношение "на разликата над 22 229, 36 лв., до пълния определен размер в акта – 37 056, 95 лв." не е допустимо, тъй като задължения за такива суми не са предмет на оспорения акт. Посочил, че при горните мотиви съдът е очертал предмета на повторното съдебно производство, а именно оспорване АУЗД № 385 от 28.04.2015 г., в частта му, с която, по отношение на "Агромил България" АД е установено парично задължение за разликата от 716, 24 лв. до определената с акта сума от 1 175, 17 лв., съставляващо лихва за просрочие при заплащането на парично задължение за ТБО за календарната 2014 г. в размер на 21 685, 07 лв. Въз основа на така установените факти съдът приел от правна страна, че при това положение, следва да се приеме, че молбата за допълване на произнесеното Решение № 1127 от 26.06.2017 г., по оспорването на АУЗД № 385/28.04.2015 г., в частта за разликата над 22 229, 36 лева до пълния размер на ТБО, възлизащ на 37 056, 95 лева, е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение, тъй като не се установява липса на произнасяне на съда по предмета на оспорване, а произнасяне по очертания в молбата по чл. 176, ал. 1 от АПК предмет е недопустимо. Решението е правилно. При постановяване на допълнителното решение не е допуснато нарушение на материалния закон. Следва да се отбележи, че Решение № 1127 от 26.06.2017 г. по дело 2815/2016 г. по описа на АС Пловдив не е обжалвано и е влязло в сила. Поради тази причина всички доводи на касатора относно неговата неправилност, изложени в касационната жалба, не са предмет на настоящото производство и няма да се обсъждат от съда. С оглед изрично заявения петитум в касационната жалба, предмет на касационния контрол е само Решение № 1542/27.09.2017 г. по същото дело, с което е отказано допълването на влязлото вече в сила съдебно решение. Съгласно чл. 176, ал. 1 от АПК, когато не се е произнесъл по цялото оспорване, съдът по свой почин или по искане на страна по делото, предявено в едномесечен срок, постановява допълнително решение. Теорията и съдебната практика приемат, че допълнително решение се постановява, когато съдът не се е произнесъл по цялото оспорване. Предмет на допълване е диспозитивът на съдебното решение, но не и неговите мотиви. В процесния случай спорът по делото се свежда до това дължал ли е съдът произнасяне, т. е. диспозитив в съдебното решение относно размера на главницата за ТБО за 2014 г., дължима от "Агромил България" АД и правилно ли е оставено искането на дружеството за допълване на съдебното решение без уважение. Настоящата съдебна инстанция, с оглед установените от първоинстанционния съд факти счита, че съдът не е дължал произнасяне с изричен диспозитив относно главницата дължима за ТБО за 2014 г. Това е така, защото решение № 15 от 05.01.2016 г. по административно дело 1806/2015 г. на АС Пловдив като необжалвано за дължима главница за ТБО в размер на 22 229, 36 лв. е влязло в сила. Съдебното решение постановено по дело № 1806/2015 г. по описа на АС Пловдив е обезсилено за разликата над 22 229, 36 лв. до 37 056, 95 лв. главница и за разликата над 716, 24 лв. до 1693, 39 лв. лихва. При повторното разглеждане на делото правилно е прието, че главницата от 21 685, 07 г. е по - малка от размера на главницата, за която съдебното решение е влязло в сила. Поради тази причина съдът не дължи произнасяне относно главницата на ТБО за 2014 г. и правилно се е произнесъл относно размера на дължимата лихва, тъй като тя е по – голяма от определената като дължима с влязлото в сила решение. Всички доводи и искания в касационната жалба са свързани с изпълнението на влязлото в сила съдебно решение и са неотносими към спора. Поради тази причина съдът няма да ги обсъжда. За пълнота следва да се отбележи, че при наличието на влезлите в сила съдебни решения и по дело 1806/2015 г. и по дело 2815/2016 г. настоящата съдебна инстанция няма правомощия да отмени АУЗД № 385/28.04.2015 г. в частта суми за внасяне за разликата над 6 857, 48 лв. главница до 21 685, 07 лв. и лихва за разликата над 198, 02 лв. до 1 175, 17 лв., каквото цели касатора като последица от отмяната на допълнителното решение предмет на касационната жалба. По изложените съображения обжалваното решение като валидно, допустимо и правилно следва да бъде оставено в сила. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, седмо отделение