Решение № 2681 от 19.02.2020 г. на ВАС по адм. д. № 7701/2019 г.

Решение № 2681 от 19.02.2020 г. на ВАС по адм. д. № 7701/2019 г., II о., докладчик председателят Илияна Дойчева Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) Образувано е по касационна жалба на А. Калчев, И. Калчев и Й. Калчев против решение № 1891 от 20.03.2019 г., постановено по адм. д. № 10620/2018 г. по описа на Административен съд София - град. Касаторите навежда доводи за неправилност на обжалваното решение като постановено в нарушение на материалния закон и необоснованост. Моли за отмяната му и претендират присъждане на направените по делото разноски. Ответникът – началникът на СГКК - София не изразява становище по касационната жалба. Ответникът - Българска академия на науките, чрез процесуалните си представители, оспорва касационната жалба. Моли обжалваното решение да бъде оставено в сила и претендира присъждане на юрисконсулско възнаграждение. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срок и е допустима, а разгледана по същество е неоснователна, като съображенията за това са следните: С обжалваното решение Административен съд София - град отхвърля жалбата на А. Калчев против заповед № 18-4879/14.06.2018 г. на началника на СГКК – София, с която, на основание чл. 54, ал. 2 ЗКИР, е отказано изменение на КК и КР на гр. София, одобрена със заповед от 14.04.2014 г. на изпълнителния директор на АГКК, в частта за ПИ с идентификатор 68134.1970.144, находящ се в район "Витоша" по подадено заявление от А. Калчев. За да постанови този резултат съдът приема, че оспорения административен акт е издаден от компетентен орган, в предписаната от закона форма и при постановяването му не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Въз основа на събраните по делото доказателства съдът обосновава извод за наличие на спор за материално право, поради което прави заключение за законосъобразност на обжалваната заповед. Обжалваното решение е постановено в съответствие с материалния закон и е обосновано. Правилно съдът приема, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган - началникът на СГКК – София съобразно правомощията му по чл. 54, ал. 4 ЗКИР и в предписаната от закона форма. Законосъобразен е изводът, че при постановяването на административния акт не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, като заинтересуваната страна е уведомена за започналото административно производство по изменение на КККР относно исканото изменение за ПИ с идентификатор 68134.1970.144 и последната депозира писмено възражение. Законосъобразни са и изводите на първоинстанционният съд, че заповедта, е издадена в съответствие с материалния закон. От събраните по делото доказателства по несъмнен начин е установено, че имотът, който жалбоподателите искат да бъде нанесен в КК и вписан в КР като тяхна собственост е част от имот, нанесен в КК и вписан в КР като собственост на Българска академия на науките - частна държавна собственост. В скицата проект за изменение е предвидено имотът да се нанесе с проектен идентификатор 68134.1970.4545 върху част от ПИ с идентификатор 68134.1970.144 заснет в КК и вписан в КР като собственост на Българска академия на науките. Установено е, че имотът, който се иска да бъде нанесен в КК и вписан в КР е възстановен на жалбоподателите по реда на ЗСПЗЗ в съществуващи стари реални граници като същият по кадастралния план от 1962 г. е с пл. № 4094-І, който е идентичен с имот с пл. № 2256. Установено е, че посочените имоти са частично идентични с ПИ с идентификатор 68134.1970.144. Със заповед от 21.10.2005 г. на кмета на район "Витоша" – СО е изменен кадастралния план на имот без планоснимачен номер чрез попълване на нов имот с пл. № 2256 по плана на "Ботаническата градина". Тази заповед е отменена със съдебно решение, влязло в сила на 17.05.2011 г., като решаващите мотиви за отмяна на административния акт е за наличие на спор за материално право. По делото не са налице доказателства този спор да е разрешен по предвидения за това в закона ред. При тези данни изводът на първоинстанционният съд за законосъобразност на оспорения отказ поради наличие на хипотезата на чл. 54, ал. 2 ЗКИР, а именно наличие на спор за материално право, е законосъобразен. Фактът дали имотът, който се иска да бъде нанесен в КК и КР не е в обхвата на акта за държавна собственост от 1995 г. е ирелевантен за законосъобразността на оспорената заповед, тъй като жалбоподателите искат имотът им да бъде нанесен върху част от ПИ с идентификатор 68134.1970.144, заснет в КК и вписан в КР като собственост на Българска академия на науките, което също обосновава наличие на спор за материално право, който следва да се реши по предвидения за това в закона ред. Обстоятелството дали частта от имота върху, които се иска нанасяне на процесния имот е празен или застроен също е неотносимо към законосъобразността на оспорената пред първоинстанционния съд заповед. Възстановяването на имота по реда на ЗСПЗЗ, който жалбоподателите искат да бъде нанесен не е абсолютна предпоставка за нанасянето му в КК и КР, след като се заявява нанасянето му върху имот заснет и вписан като собственост на трето лице. Освен това кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. София са одобрени със заповед от 14.04.2014 г. на Изпълнителния директор на АГКК, като имотът, който жалбоподателите твърдят, че е техен не е нанесен в кадастралната карта и по делото няма данни жалбоподателите да са обжалвали тази заповед. Напротив подаденото от А. Калчев заявление от 08.03.2018 г. за нанасяне на имота в кадастралната карта и кадастралните регистри, обосновават наличие на правното основание на чл. 51, ал. 1, т. 2 ЗКИР, като останалите случаи, при които е допустимо изменението на кадастралната карта и кадастралните регистри не са налице. С оглед на изложеното обжалваното решение е правилно. При направената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК настоящата инстанция констатира, че същото е валидно и допустимо, поради което и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода на делото, направеното своевременно искане за присъждане на юрисконсулско възнаграждение и на основание чл. 78, ал. 8 ГПК вр. чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ вр. чл. 24 от Наредба за заплащане на правната помощ следва да се осъдят А. Калчев, И. Калчев и Й. Калчев да заплатят на Службата по геодезия, картография и кадастър гр. София сумата 100 лв., представляваща юрисконсулско възнаграждение. По изложените съображения Върховният административен съд, второ отделение,