Решение № 15222 от 9.12.2020 г. на ВАС по адм. д. № 11120/2020 г.

Решение № 15222 от 9.12.2020 г. на ВАС по адм. д. № 11120/2020 г., VI о., докладчик съдията Александър Митрев Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по жалба от Директора на Районна здравноосигурителна каса – Пловдив подадена чрез юрисконсулт С. Т. срещу решение № 1580/21.08.2020 г. по адм. дело № 3664/2019 г. на Административен съд Пловдив, с което е отменена по жалба на Университетска многопрофилна болница за активно лечение "Свети Георги" ЕАД, Заповед за налагане на санкции № 29-02-1-522/13.11.2019 г., издадена от Директора на РЗОК – Пловдив. В жалбата се поддържат оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Претендират се разноски. Ответникът – УМБАЛ "Свети Георги" ЕАД, чрез пълномощника си адвокат Р. В. взема становище за нейната неоснователност. Претендира се юрисконсултско възнаграждение. Представителят на ВАП изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Предлага решението на Административния съд да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, състав на шесто отделение намира касационната жалба за подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, при отсъствие на процесуални пречки за нейното разглеждане и наличие на всички положителни процесуални предпоставки по възникване и упражняване правото на касационно оспорване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, на основанията посочени в нея, както и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК, същата е неоснователна. Съдът е приел от фактическа страна, че със Заповед № РД – IV - 13-2152/18.09.2019 г., Директорът на РЗОК - Пловдив е наредил извършването на извънпланова проверка на УМБАЛ "Свети Георги" с участието на служители от РЗОК-Пловдив, със задачи: Изясняване на обстоятелствата, посочени в жалба от И. Г. от [населено място] до Директора на РЗОК Пловдив, с вх. № 94-01-185/02.09.2019 г. Констатирано е било, че не са спазени условия и ред за оказване на болнична медицинска помощ - Неспазени изисквания на диагностично-лечебния алгоритъм на КП № 220"Оперативни процедури в областта на раменния пояс и горния крайник с голям обем и сложност". Така постановеното решение е правилно. В хода на производството пред административния съд, инстанцията по същество на спора, пред която се установяват юридически и доказателствени факти от значение за законосъобразността на обжалвания административен акт, са проверени констатациите на административния орган, обусловили издаването му. Първоинстанционният съд e събирал и оценил относимите за правилното решаване на спора писмени доказателства. Решаващият съд надлежно и аргументирано е обсъдил и анализирал релевантните за спора факти и обстоятелства, правнозначимите доводи и възражения на страните, като е проверил законосъобразността на оспорения административен акт, съобразно очертаните предели на предмета на съдебната проверка в чл. 168 АПК на всички основания по чл. 146 АПК. Съгласно чл. 170, ал. 1 АПК доказателствената тежест се носи от административния орган, който трябва да установи съществуването на фактическите основания, посочени в акта, и изпълнението на законовите изисквания при издаването му. По силата на чл. 35 АПК и чл. 36 АПК, административният орган следва да изясни фактите и обстоятелствата от значение за случая, преди да пристъпи към издаването на индивидуалния административен акт и по отношение, на които следва да обсъди обясненията и възраженията и събере служебно доказателства. Споделят се изцяло изводите на първоинстанционния съд, подробно изложени по повод на многобройните възражения на касатора, поради което същите не следва да бъдат повтаряни от настоящата инстанция на основание чл. 221, ал. 2, предл. второ от АПК. В оспорената заповед за налагане на санкции № 29-02-1-522/13.11.2019 г., издадена от директора на РЗОК – Пловдив, като нарушена е посочена разпоредбата на чл. 286, т. 6"б" от НРД 2018 г. за МД(отм.); , която предвижда, че диагностично-лечебния алгоритъм е съобразен с утвърдените медицински стандарти или консенсусни протоколи и е задължителен за изпълнение. Съдът е направил правилен извод, че посочената разпоредба е бланкетна, като препраща към утвърдените медицински стандарти. В случая е извършено препращане към изискванията на медицинския стандарт "Ортопедия и травматология" и съответно към изискванията на медицинския стандарт "Анестезия и интензивно лечение" – "Предоперативни изследвания и подготовка". В оспорената заповед обаче не са посочени конкретните разпоредби от медицински стандарт "Анестезия и интензивно лечение", действал към август 2016 г., които са нарушени, и към които е препращал медицински стандарт "Ортопедия и травматология", което, както правилно е приел съдът, е съществено нарушение на административнопроизводствените правила и е основание за отмяна на административния акт. Касационната инстанция не споделя мотивите на съда свързани с правните последствия от отмяната на Наредба № 10 от 04.03.2010 г. за утвърждаване на медицински стандарт " Анестезия и интензивно лечение" /обн., ДВ бр. 24/2010 г., изм. и доп. / Това, че Наредбата № 10 от 04.03.2010 г. е била отменена, не означава, че към момента на издаване на оспорената Заповед № 29-02-1-552/13.11.2019 г. от Директора на РЗОК - Пловдив не е имало действащ медицински стандарт. Такъв медицински стандарт е бил налице, уреден в предходната Наредба № 11/2005 г., с възобновено действие след отмяната на Наредба № 10 от 04.03.2010 г. Атакуваният съдебен акт се основава на правилна преценка на събраните доказателства, издаден е в съответствие с приложимите за казуса материалноправни разпоредби, като е постановен при стриктно спазване на съдопроизводствените правила. Не са допуснати процесуални нарушения от категорията на съществени такива. При постановяването на същия са взети предвид относимите за спора обстоятелства и факти и изразените от страните становища по тях, и е отговорено на всички относими инвокирани възражения. Първоинстанционният съд е обсъдил всички относими за правилното решаване на спора доказателства, надлежно и аргументирано е анализирал всички релевантни факти от значение за спорното право, като е направил верни изводи, които се споделят от касационната инстанция. Решението е постановено в съответствие с точното тълкуване и прилагане на материалния закон и като законосъобразно и обосновано следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора основателно е своевременно направеното искане на ответника по касация за присъждане на сторените за производството пред касационната инстанция деловодни разноски за адвокатско възнаграждение, които са в размер на 360 (триста и шестдесет) лв. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,