Решение № 13622 от 18.10.2013 г. на ВАС по адм. д. № 8409/2013 г.

Решение № 13622 от 18.10.2013 г. на ВАС по адм. д. № 8409/2013 г., II о., докладчик съдията Таня Радкова Производството е по чл. 208 и следващите АПК. Образувано е по касационна жалба на Цветанка Пешова Божилова, от гр. София, чрез нейния пълномощник, срещу решение № 5681/29.10.2012 г. по адм. д. № 3840/2012 г. на Административен съд София-град. Счита обжалваното решение за неправилно като постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон и необосновано. Претендира от съда отмяната му, постановяване на друго по съществото на спора и присъждане на разноски. Ответникът по касационната жалба - изпълнителният директор на Агенцията по геодезия, картография и кадастър не взема становище. Ответникът по касационната жалба - Столична община чрез процесуалния си представител намира касационната жалба за неоснователна. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима. За да се произнесе по съществото на касационната жалба, разгледана съгласно чл. 218, ал. 1 АПК с оглед наведените основания за отмяна, настоящата инстанция взе предвид: Първоинстанционният съд е бил сезиран с жалба от касаторката срещу заповед № РД-18-13/17.01.2012 г., издадена от Директора на Агенцията по геодезия, картография и кадастър /АГКК/, с която на основание чл. 49, ал. 1 ЗКИР е одобрена кадастрална карта и кадастрални регистри за землището на гр. Банкя, в частта относно поземлен имот с идентификатор 02659.2242.26. Твърденията на жалбоподателка са, че имотът е нейн собствен, отразен е в кадастралната карта, но не е записан като нейн собствен в кадастралния регистър, а е отразено, че за процесния имот няма данни за собственост. С обжалваното решение съдът е отхвърлил жалбата. Развил е доводи, че няма ангажирани доказателства и че жалбоподателят не е проявил нужната активност и не е изпълнил задължението си по чл. 38, ал. 1, т. 3 от ЗКИР, както и не се установява да е подал възражение по реда на чл. 46, ал. 2 ЗКИР относно процесния имот. Установява се по делото, че процесният имот е № 50026 /бивша нива/ е възстановен с Решение № 2048Р/17.08.1998 г. на Общинската комисия по земеделие, гр. Банкя, на наследниците на Николица Йорданова, наследодател на жалбоподателката в реални граници. Според заключението на вещото лице имотът е идентичен с поземлен имот с идентификационен № 02659.2242.26., нанесен в кадастралната карта. Самият имот, според вещото лице, е по картата на същестуващите /или възстановими/ стари реални граници. Няма разлика в площта и границите на имота, а допуснатата малка такава е в резултат на методите на изчисляване. Настоящата инстанция не приема фактическите констатации на съда, че жалбоподателката не е подала възражение срещу изготвената кадастрална карта. От приложения по делото протокол се установява, че имотът с посочения идентификатор е отразен в кадастралната карта, възстановен е по реда на ЗСПЗЗ, поради което не се уважава постъпилото от район "Банкя" възражение. Въпреки това в одобрената кадастрална карта имотът с посочения идентификатор е отразен, но в кадастралния регистър е записан като имот без собственик поради липса на данни за собственост. При така установената фактическа обстановка касационната жалба е основателна, а съдебно решение е материално незаконосъобразно. В случая жалбоподателката има легитимация на собственик като наследник на лице, в полза на което е признато преобразуващото право на възстановена собственост върху земеделска земя в съществуващи, реални граници. Имотът е отразен в кадастралната карта, идентичен е с възстановения, поради което следва да бъде отразен в кадастралния регистър като собствен на касаторката. Това налага отмяна на обжалваното решение и отмяна на оспорената заповед в обжалваната й част и връщане на делото като преписка на административния орган за отразяване в кадастралния регистър на имот с идентификатор 02659.2242.26 по одобрената карта на гр. Банкя като собствен на Цветанка Пешова Божилова. С оглед изхода на спора на касаторката следва да бъдат присъдени разноски в размер на 350 /триста и петдесет/ лв, представляващи адвокатски хонорар. Други съдебни и деловодни разноски не се дължат, тъй като не е представен опис на същите. Воден от горното и на основание чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, второ отделение