Решение № 480 от 2.11.2011 г. на ВКС по н. д. № 2305/2011 г.

Решение № 480 от 2.11.2011 г. на ВКС по н. д. № 2305/2011 г., I н. о., НК, докладчик председателят Елена Величкова Срещу решение по внохд. № 129/2011 г. на Апелативен съд гр. Велико Търново са подадени касационен протест от Апелативна прокуратура гр. Велико Търново и жалба от частните обвинители С. П. и Х. К.

В съдебно заседание протеста се поддържа от представителят на Върховната касационна прокуратура.

Жалбата на частните обвинители се поддържа от повереник.

Подсъдимия С. В. не е взел становище.

Върховният касационен съд на РБ първо наказателно отделение, като съобрази изложеното в протеста и жалбата и за да се произнесе взе предвид следното:

С решение от 15.06.2011 г. постановено по внохд. № 129/2011 г. на Апелативен съд гр. Велико Търново е потвърдена присъда по нохд. № 144/2011 г. на Окръжен съд гр. Плевен, с която подсъдимия С. В. е признат за невиновен на 11.07.2009 г. в [населено място] при управление на МПС, спрял за престой лек автомобил с дк [рег. номер на МПС], нарушил чл. 95, ал. 1 ЗДвП, като отворил лява предна врата на автомобила, без да се увери че не създава опасност за другите участници в движението и по непредпазливост причинил смъртта на Т. К., поради което е оправдан по обвинението по чл. 343, ал. 1, б. "в" НК.

ПО ПРОТЕСТА на Апелативна прокуратура гр. Велико Търново и по жалбата на частните обвинители:

Основното оплакване е за съществени процесуални нарушения по оценка на доказателствата и произтичащото от това неправилно приложение на закона .

Доводите са основателни.

За да признае подсъдимия за невиновен първоинстанционния съд е приел, че обвинението не е доказано по несъмнен начин, че подсъдимия не е управлявал лекия автомобил, че са налице предположения и съмнения по фактите. Тези изводи са направени при превратно тълкуване на доказателства, напр.:

• приема се, че подсъдимия бил до пострадалия в момента в който е дошъл св. Н.. Свидетеля Н. обаче твърди, че към този момент подсъдимия е бил до колата си /виж л. 5 от протокола/

• приема се, че не е установено по безспорен начин каква е причината за падането на пострадалия, въпреки че всички разпитани свидетели, /дори и подсъдимия в обясненията си/ твърдят, че К. е паднал след удар във врата на автомобила.

Въззивния съд надлежно сезиран, не е констатирал посочените по горе недостатъци в оценката на доказателствата допуснати при постановяване на присъдата и вместо да ги отстрани ги е санирал.

Мотивите на въззивното решение сочат неразбиране на нормата на чл. 95, ал. 1 ЗДвП и съответната чл. 97 ППЗдвП - задължаващи водача и пътниците на превозното средство, което е спряло или паркирано, да отворят вратите /ако са на пътното платно както е в случая/ само след като се уверят че няма да създадат опасност за останалите участници в движението.

Категорично е установено по делото, не се спори и от подсъдимия, че пострадалия се е ударил в предна лява врата на спрелия лек автомобил, в момента в който подсъдимия е излизал от автомобила. Очевидно и без специални знания /липсващата съдебно техническа експертиза/ удара е бил в отворената врата от вътрешната страна или на ръба. В тази връзка служителите на МВР са търсили подбитости и увреди по автомобил отвън и логично не са открили такива. Вън от вниманието и на двете съдебни инстанции е останала обективно установената от съдебно медицинската експертиза увреда по външната дясна подбедрица на пострадалия, която не е от падането.

Без коментар от правна страна са съображенията на първоинстанционния съд за отношението на престъпните състави по транспорта и тези по чл. 122 и чл. 123 НК.

Посоченото по горе дава основание на извода за допуснати от страна на въззивния съд нарушения на правилата за проверка и оценка на доказателствата по делото, които са съществени защото са възпрепятствали правилното приложение на закона, доколкото въпросите за вината и отговорността на подсъдимия са такива по установяване на факти /обстоятелства от значение по смисъла на чл. 102 НПК/, а не само по приложението на материалния закон.

Ето защо и на основание чл. 354, ал. 3, т. 2 и 3 НПК вр. с чл. 348, ал. 1т. 1 и 2 НПК Върховният касационен съд на РБ първо наказателно отделение