Решение № 14649 от 1.12.2010 г. на ВАС по адм. д. № 9987/2010 г.

Решение № 14649 от 1.12.2010 г. на ВАС по адм. д. № 9987/2010 г., III о., докладчик съдията Таня Куцарова Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ и е образувано по касационната жалба на Ивелин Анастасов Иванов от гр. Добрич против решение 129 от 04.06.2010 г., постановено по адм. д. № 57 по описа за 2010 г. на Административен съд - Добрич. Навеждат се оплаквания за неговата неправилност поради нарушение на материалния закон и съществено нарушение насъдопроизводствените правила, както и неговата необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяната му и решаване на спора по същество чрез отмяна на заповед № З- 5377 от 30.12.2009 г. на ВНД директор на ОД на МВР гр. Добрич. Ответникът - директор на ОД на МВР гр. Добрич не изразява становище по касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима за разглеждане по същество, но е неоснователна. С обжалваното решение Административен съд Добрич е отхвърлил жалбата на Ивелин Анастасов Иванов против заповед № З- 5377 от 30.12.2009 г. на ВНД директор на ОД на МВР гр. Добрич, с която на осн. чл. 227, ал. 1, т. 10 от ЗМВР, вр. чл. 230, ал. 2, т. 4 от ППЗМВР за нарушение на Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР му е наложено дисциплинарно наказание уволнение и на това основание е прекратено служебното му правоотношение с МВР. Съдът е приел, че обжалваната заповед е законосъобразен индивидуален административен акт, издаден от компетентен орган, действащ в рамките на предоставените му с разпоредбата на чл. 228 от ЗМВР правомощия, при спазване на изискванията за форма и съдържание, посочено в чл. 243 от ППЗМВР, при спазване на административнопроизводствените правила на дисциплинарното производство и в съответствие с материалния закон. Решението е правилно. При постановяването му не са допуснати нарушения на съдопроизводствените правила. Същото почива на задълбочено обсъждане на събраните писмени и гласни доказателства и правилно прилагане на материални закон. Обсъдени са процесуалните задължения на дисциплинарно наказващия орган по чл. 229 от ППЗМВР и приложението на чл. 225, ал. 1 от ЗМВР относно срока за налагане на дисциплинарното наказание. Изводите на съда за липса на нарушение на административнопроизводствените правила се споделят и от настоящата инстанция. Правилно е била извършена и квалификацията на нарушението, същото е подведено под нормата на чл. 227, ал. 1, т. 10, вр. чл. 230, ал. 2, т. 3 от ППЗМВР, което следва от установените в хода на дисциплинарното производство факти. Изводът на съда, че деянието уронва престижа на службата и като такова следва да се квалифицира като тежко нарушение на служебната дисциплина е правилен. Изводите, че действията за които е наказан дисциплинарно, са извършени от жалбоподателя, което е и основното му възражение, се основават на обстойно и задълбочено изследване на показанията на свидетелите, разпитани в хода на производството. Между показанията на свидетелите не е налице противоречие. Съпоставени с писмените доказателства по делото налагат извод за това, че деянието е извършено от служителя и същият правилно е наказан със съответстващото му дисциплинарно наказание. С оглед изложеното, касационната жалба следва да се приеме за неоснователна, а решението на Административен съд - Добрич, да се остави в сила. Водим от изложеното, Върховният административен съд, трето отделение