Решение № 8973 от 19.06.2013 г. на ВАС по адм. д. № 5377/2013 г.

Решение № 8973 от 19.06.2013 г. на ВАС по адм. д. № 5377/2013 г., VI о., докладчик съдията Атанаска Дишева Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба от Камелия Стоянова Костова от гр. Долна Баня, против решение № 286/18.03.2013 г., постановено по адм. дело № 1021/2012 г. по описа на Административен съд - София област, с което е отхвърлена жалбата й против решение № РД-07-9/7.03.2012 г. на директора на Териториално управление на Националния осигурителен институт /ТП на НОИ/ - София област. В касационната жалба се поддържа, че решението е неправилно като постановено при нарушение на материалния закон и необоснованост, представляващи касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. По съображения, изложени в жалбата касаторът моли решението на бъде отменено и вместо него постановено друго, с което да бъде отменен обжалвания административен акт. Ответникът по касационната жалба - директорът на Териториално управление на Националния осигурителен институт - София област, представляван от пълномощника юрисконсулт Станислава Ламбева, оспорва жалбата. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на шесто отделение, като взе предвид доказателствата по делото и доводите в касационната жалба, намира следното: Касационната жалба е подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, спрямо която първоинстанционното решение е неблагоприятно. С обжалваното решение на Административен съд - София област е отхвърлена жалбата на Камелия Стоянова Костова против решение № РД-07-9/7.03.2012 г. на директора на ТП на НОИ - София област, с което е потвърдено разпореждане № 226-01-151-3/25.11.2011 г. на ръководителя на осигуряването за безработица при ТП на НОИ. За да постанови това решение, съдът е приел, че с посоченото разпореждане законосъобразно е разпоредено жалбоподателката да възстанови добросъвестно полученото парично обезщетение за безработица за периода от 8.09.2010 г. до 21.12.2010 г. в размер на 2230 лв., на основание чл. 54е, ал. 1, предложение първо КСО. Съдът е посочил, че съгласно решение № 22/9.02.2011 г. по гр. дело № 1025/2010 г. на Районен съд гр. Ихтиман уволнението на Камелия Костова е признато за незаконно и работодателя "Костенец ХХИ" АД е осъден да й заплати обезщетение по чл. 225, ал. 1 КТ за периода от 8.09.2010 г. до 26.01.2011 г., като от представените по делото доказателства се установява, че сумата на присъденото обезщетение е платена реално от работодателя. Във връзка с възражението на жалбоподателката, че за периода от 8.09.2010 г. до 11.11.2010 г. обезщетението е дължимо на основание чл. 225, ал. 3 КТ, а не на основание чл. 225, ал. 1 КТ, съдът е изложил, че с посоченото съдебно решение обезщетението е присъдено на основание чл. 225, ал. 1 КТ, а обезщетение по чл. 225, ал. 3 КТ нито е претендирано, нито е присъждано от съда. Предвид това, съдът е приел възражението за недължимост на полученото обезщетение за безработица за периода от 8.09.2010 г. до 11.11.2010 г., за неоснователно. Така постановеното решение е правилно. От фактическа страна първоинстанционният съд правилно е установил, че с влязло в сила съдебно решение № 22/9.02.2011 г. по гр. дело № 1025/2010 г. на Районен съд гр. Ихтиман е признато за незаконно уволнението на Камелия Стоянова Костова, извършено със заповед № 44/8.09.2010 г. на изпълнителния директор на "Костенец ХХИ" АД, същата е възстановена на работа, а работодателят е осъден да й заплати сумата от 5070 лв., представляваща обезщетение за времето, през което е останала без работа от 8.09.2010 г. до 26.01.2011 г. Безспорно е установено, че тази сума е изплатена от работодателя, който в тази връзка е изпратил уведомително писмо до РУСО - София област с изх. № А-389/20.06.2011 г. на основание чл. 54е, ал. 2 КСО. Не се спори също, че за периода от 8.09.2010 г. до 21.12.2010 г. на Камелия Костова е изплатено парично обезщетение за безработица в размер на 2230 лв. Пред първата инстанция жалбоподателката не оспорва получаването на посоченото обезщетение за безработица, както и на обезщетението от работодателя, но счита, че за периода от 8.09.2010 г. до 11.11.2010 г. не следва да възстановява полученото обезщетение, тъй като за този период характерът на присъденото й от районния съд обезщетение, дължимо от работодателя, е за недопускане на работа след отмяна на уволнението и възстановяване на работа - по чл. 225, ал. 3 КТ, а не поради оставането й без работа поради незаконно уволнение - по чл. 225, ал. 1 КТ. В тази връзка в касационната жалба се развива съображение, че заповедта за уволнение, макар й издадена на 8.09.2010 г., е връчена на жалбоподателката на 11.11.2010 г., поради което преди тази дата била налице хипотезата на незаконно недопускане до работа. Настоящият касационен състав намира, че изводите на първоинстанционния съд по този въпрос са обосновани и правилни. Присъденото на Камелия Костова обезщетение със съдебното решение по гр. дело № 1025/2010 г. на Районен съд гр. Ихтиман е на основание чл. 225, ал. 1 КТ - поради оставане без работа поради уволнението, което е отменено като незаконно с това решение. Както основателно е отбелязал първоинстанционният съд в тази връзка, Камелия Костова изобщо не е предявявала иск за обезщетение с правно основание по чл. 225, ал. 3 КТ. В съдебното производство по реда на чл. 145 и сл. АПК, образувано по жалбата на Камелия Костова против решение № РД-07-9/7.03.2012 г. на директора на ТП на НОИ - София област, с което е потвърдено разпореждане № 226-01-151-3/25.11.2011 г. на ръководителя на осигуряването за безработица при ТП на НОИ, е недопустимо да се извършва контрол на влязлото в сила решение по гр. дело № 1025/2010 г. на Районен съд гр. Ихтиман и да се прави инцидентна преценка дали правилно обезщетението е присъдено на основание чл. 225, ал. 1 КТ, вместо на основание чл. 225, ал. 3 КТ. В разпоредбата на чл. 54е, ал. 1 КСО е предвидено, че изплатените парични обезщетения за безработица се възстановяват от лицата, чието уволнение е отменено като незаконно, за периода на полученото обезщетение по чл. 225, ал. 1 от Кодекса на труда, чл. 104, ал. 1 от Закона за държавния служител, чл. 172, ал. 1 от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България, чл. 254 от Закона за Министерството на вътрешните работи и чл. 226 от Закона за съдебната власт. Предвид установеното от фактическа страна, в случая е налице първата от предвидените в тази разпоредба хипотези, тъй като за периода от 8.09.2010 г. до 21.12.2010 г. Камелия Костова е получила парично обезщетение за безработица и парично обезщетение по чл. 225, ал. 1 КТ вследствие на отмяна на уволнението й като незаконно, поради което дължи връщане на добросъвестно полученото обезщетение за безработица за този период, което е в размер на 2230 лв. Като е достигнал до същите изводи първоинстанционният съд е постановил правилно решение, което следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора искането на ответната страна за присъждане на юрисконсултско възнаграждение е основателно, тъй като страната е представлявана от юрисконсулт и искането е направено своевременно. Дължимото възнаграждение се определя на основание чл. 8, вр. чл. 7, ал. 1, т. 4 от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения и е в размер на 150 лв. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, шесто отделение