Решение № 12211 от 29.11.2021 г. на ВАС по адм. д. № 6088/2021 г.

Производството е по реда на чл. 237 - чл. 244 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по искане на Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР), представлявана от председателя И. Иванов, подадено чрез процесуалния й представител юрк. Д. Лефтерова, за отмяна на влязлото в сила решение 7811/11.12.2019 г., постановено по адм. дело 7622/2019 г. на Административен съд - София-град /АССГ/, и частично отменилото го решение 13799/06.11.2020 г., постановено по адм. дело 1922/2020 г. на тричленен състав на Върховния административен съд /ВАС/, Трето отделение. В искането се сочи правно основание за отмяна по чл. 239, т. 1 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Молителят, като ново обстоятелство по смисъла на т. 1 на чл. 239 АПК счита решение от 22-ри декември 2010 г. по дело С-279/09 на Съда на Европейския съюз, от мотивите на което /в т. 53 и т. 54 от тях/твърди, че е видно, че "Електроразпределение Север" АД е имало възможност да осъществи защитата си по адм. д. 7622/2019 г. на АССГ с наличния си човешки ресурс от служители със специални знания в областта на правото, а не да ангажира адвокатско дружество за тази защита. Това ангажиране е поставило дружеството в по-благоприятно положение от държавния орган-молител, чиято защита е била осъществявана от юрисконсулти. Съгласно т. 56 от мотивите на цитираното решение националният съд следва да намери справедлив баланс като осигури достъп на молителя, който се позовава на съюзното право, без да го поставя в привилегировано положение. Сочи се, че аналогични съображения са изложени и в мотивите на определение на Съда на публичната служба от 27-ми септември 2011 г. по дело F-55/08 DEP - т. 37 и т. 38. На основание чл. 239, т. 1 АПК иска отмяна на посочените по-горе решения на АССГ и ВАС, като се върне делото за ново разглеждане на друг състав на АССГ. В откритото съдебно заседание на ВАС процесуалният представител на искателя- юрк. Башлиева претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение и прави възражение за прекомерност на претендираните от ответника разноски. Ответникът по искането за отмяна - "Електроразпределение Север" АД, чрез процесуалния си представител адв. Николова и в писмен отговор изразява становище за неоснователност на искането и счита, че следва да бъде отхвърлено. Излага доводи и за частичната му недопустимост, като твърди, че има отхвърлителна част в диспозитива на атакуваното решение на ВАС, с която претенциите на искателя са уважени, поради което тази част е благоприятна за страната и по нея молбата следва да се остави без разглеждане. Претендира присъждане на разноски. Искането за отмяна е подадено в срока по чл. 240 АПК, срещу съдебни актове, подлежащи на отмяна по чл. 237, ал. 1 от АПК. Същото е частично недопустимо в едната си част, поради липса на правен интерес за страната, а в останалата част , разгледано по същество, е неоснователно. С решение 7811/11.12.2019 г., постановено по адм. дело 7622/2019 г. , АССГ е осъдил КЕВР да заплати на "Електроразпределение Север" АД, обезщетение в размер на 1 356 лв., представляващо направени разноски във връзка с обжалване на наказателно постановление НП-451/17.12.2014 г., издадено от председателя на КЕВР по НАХД 454/2015 г. на РС- Свищов, ведно със законната лихва, както и обезщетение в размер на 300 / технически грешно посочени в решението на ВАС като 1356/ лв, представляващо направени разноски във връзка с обжалване на наказателно постановление НП-451 / 17.12.2014 г. издадено от председателя на КЕВР по КНАД 10168/2016 г. на АС- Велико Търново, ведно със законната лихва върху тази сума до окончателното изплащане на обезщетението, като е отхвърлил предявения иск в останалата част до пълния размер от 1356 лв. Това решение е частично отменено с решение 13799/06.11.2020 г., постановено по адм. дело 1922/2020 г. ВАС ,в частта , с която КЕВР е осъдена да заплати на "Електроразпределение Север" АД сума за разликата над 500 лв. до пълния претендиран размер от 1356 лв., представляващи разноски за адвокатско възнаграждение по НАХД 454/2015 г. по описа на РС Свищов, както и в частта, с която е осъдена КЕВР да заплати на "Електроразпределение Север" АД сума над 500 лв. за разликата до 1356 лв., разноски за адвокатско възнаграждение по КНАД 10168/2016 г. по описа на АС- Велико Търново, а в останалата част решението на административния съд е оставено в сила. С оглед горното, за КЕВР липсва правен интерес да иска отмяна на влязло в сила решение по реда на чл. 237 и сл. от АПК в частите, които са с благоприятен за нея резултат. Тя не е активно процесуално легитимирана да иска отмяна по този ред на решението, с което предявените искове са отхвърлени в съответните части. В решението на АССГ не е уважена изцяло предявената срещу КЕВР претенция, и тя е частично отхвърлена, в решението на ВАС, с което е упражнен последващ касационен контрол в частта, с която е отменено първоинстанционното решение и вместо него е постановено друго, също е отхвърлена част от претенцията на "Електроразпределение Север" АД. Ето защо, искането за отмяна в тези части следва да се остави без разглеждане като процесуално недопустимо ,с оглед разпоредбата на чл. 238, ал. 1 АПК, а настоящото дело в тези части следва да бъде прекратено. За наличието, респективно липсата на правен интерес съдът следи служебно, доколкото той е абсолютна положителна процесуална предпоставка за допустимост на съдебното производство. В останалата част искането за отмяна е процесуално допустимо, но разгледано по същество е неоснователно. Извънредния способ за отмяна на порочни, влезли в сила съдебни решения по чл. 237 АПК е приложим, само когато е налице някое от изчерпателно посочените в чл. 239, т. 1-6 от АПК отменителни основания. В молбата, по която е образувано настоящото производство е посочено основание за отмяна по чл. 239, т. 1 АПК, според което съдебният акт подлежи на отмяна, когато се открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които при решаването му не са могли да бъдат известни на страната. Новите обстоятелства или доказателства следва да са от съществено значение за правилното решаване на делото, по което е постановено решението, чиято отмяна се иска. Под нови обстоятелства следва да се разбират факти на действителността, които имат спрямо спорното правоотношение значение на юридически или доказателствени факти, т. е. същите да са от значение за решаване на делото по същество. По настоящото искане не се установи наличие на нови доказателства по смисъла на чл. 239, т. 1 АПК, предвид следното: Разпоредбата на чл. 239, т. 1 АПК има предвид обстоятелства, които са съществували към момента на постановяване на съдебното решение, но не са били известни на страната по обективни причини и въпреки полагането на дължимата грижа за активно участие в производството по делото. Това са факти от действителността, които съдът не е взел предвид, но чието съществуване създава вероятност актът му да е неправилен. Релевираните в молбата за отмяна доводи не отговарят на предвидената в нормата хипотеза и не осъществяват нейния фактически състав, тъй като Решение от 22-ри декември 2010 г. по дело С-279/09 на Съда на Европейския съюз не представлява "ново обстоятелство" или "ново писмено доказателство" по смисъла на нормата на чл. 239, т. 1 от АПК. Относно противоречието на решението, чиято отмяна се иска, с посочената съдебна практика на СЕС, като основание за отмяна, следва да се отрази, че несъобразяването на националния съд с решение на СЕС, съдържащо тълкуване на общностни правни норми, независимо дали е дадено във връзка със запитване на този съд по конкретното дело или по запитване, направено от друга национална юрисдикция, не е предвидено като основание за отмяна на влязло в сила съдебно решение в националното законодателство. Няма правна възможност да се претендира отмяна на влязъл в сила съдебен акт на основание, което не е посочено от законодателя и не е сред изрично изброените в чл. 239, т. 1 - т. 6 от АПК. Съдът на Европейския съюз е акцентирал в мотивите на решение от 30.09.2003 г. по дело Kobler С-224/2001 г., т. 38, на значението на принципа за силата на пресъдено нещо, както в общностния правов ред, така и в националните правни системи. В същото е посочено, че "за да се гарантира стабилността на правото и на правоотношенията, както и доброто правораздаване, е необходимо съдебните решения, които са станали окончателни след изчерпване на наличните способи за защита или след изтичане на предвидените за тази защита срокове, да не могат повече да бъдат оспорвани. ". С решение от 16.03.2006 г. на СЕС по дело С-234/04 Rosmarie Kapferer по преюдициално запитване на австрийска юрисдикция, Съдът е постановил, че "Принципът на сътрудничество, произтичащ от чл. 10 на ДЕС не налага на една национална юрисдикция да се отклони от разпоредби на вътрешния процесуален ред с цел да преразгледа едно съдебно решение, придобило сила на пресъдено нещо и да го отмени, когато изглежда, че то противоречи на общностното право. " По тези съображения Върховният административен съд намира искането за отмяна за неоснователно, като с оглед чл. 244, ал. 1 от АПК следва да се отхвърли. При този изход на спора искането на молителя, чрез процесуалния му представител, за присъждане на разноски по настоящото производство е неоснователно и следва да се остави без уважение. Своевременно направеното искане на ответника за присъждане на разноски за настоящата инстанция, с оглед чл. 143, ал. 4 АПК, вр. с чл. 249 АПК, е доказано за сумата от 600 лв., съобразно данните от договор за правна защита и съдействие 21615/31.05.2021 г. /приложен на л.57 от делото и фактура за плащане от 31.05.2021 г./л.58/. Съдът съобрази възражението по чл. 78, ал. 5 ГПК, вр. с чл. 144 АПК, но с оглед действителната фактическа и правна сложност на делото, го намира за неоснователно и че като такова следва бъде оставено без уважение. Поради това молителят следва да бъде осъден да му заплати разноски в пълния поискан, а не в редуциран размер. Предвид изложеното и на основание чл. 244, ал. 1, предл. първо АПК, Върховният административен съд, петчленен състав на първа колегия