Решение № 7560 от 8.7.2025 г. на ВАС по адм. д. № 1138/2025 г.

ВАСТрето отделение08.07.2025 г.докладчик Мария Попова

Диспозитив

ОСТАВЯ В СИЛА решение 23124/12.11.2024 г. по адм. дело 3322/2024г. на Административен съд - София-град.

ОСЪЖДА Столична община да заплати на М. С. К., [ЕГН], сума в размер на 600 лв. представляваща адвокатско възнаграждение за касационната инстанция.

Решението е окончателно.

Председател: /п/ ИВАН РАДЕНКОВ Членове: /п/ ЛЮБКА ПЕТРОВА/п/ МАРИЯ ПОПОВА

Мотиви

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Кмета на Район Витоша, Столична Община, подадена чрез упълномощен представител юрисконулт Градинаров, против решение 23124/12.11.2024 г. по адм. дело 3322/2024г. на Административен съд - София-град. В жалбата се излагат доводи за неправилност на съдебния акт поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Излагат се съображения, че административното производство не е приключило, поради което не е формиран мълчалив отказ от страна на административния орган. Ответникът - М. С. К., в писмен отговор чрез упълномощен представител адв. Москов - САК, изразява становище за неоснователност на касационната жалба, претендира разноски за двете инстанции. Прокурорът от Върховна касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба и за правилност на решението на административния съд. Върховният административен съд - Трето отделение, като взе предвид становището на страните и извърши проверка на обжалваното решение на посочените касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 АПК и след служебна проверка за допустимостта, валидността и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима. Разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение първоинстанционният съд е отменил мълчаливия отказ на Кмета на Район Витоша, Столична Община за предоставяне на административна услуга заверка на молба-декларация, отнасяща се за обстоятелствена проверка по чл. 587 ГПК за поземлени имоти с идентификатори 11394.1793.5, 11394.1794.56, 11394.1794.59 и 11394.1794.86 по КККР на [населено място], район Витоша - СО по подадено заявление РВТ23-МД94-38/28.07.2023г. и е върнал преписката за произнасяне. За да стигне до този правен резултат, съдът е приел на първо място наличието на формиран мълчалив отказ за извършване на поисканата административна услуга, подлежащ на обжалване, а на следващо място е приел незаконосъобразност на същия, доколкото и към момента на приключване на устните състезания административният орган не е изпълнил задълженията си по закон да удостовери поисканите в молбата декларация обстоятелства - дали имотът, за който се подава молбата-декларация, е общински и кои свидетели ще бъдат разпитани. Съдът е приел за неоснователни развитите от ответника доводи за липса на формиран мълчалив отказ поради това, че молителят не бил отстранил в срок съобщените му нередовности на молбата-декларация - от една страна, а от друга - тъй като до датата на предявяване на жалбата административният орган не бил бездействал, а продължавал с проверката относно статута на заявените имоти. АССГ е заключил, че срокът за произнасяне на административния орган по подаденото заявление е бил прекъснат с Писмо рег. РВТ23-МД94-38-1/17.08.2023г. с дадени конкретни указания, което е връчено на К. на 10.01.2024г. и на 16.02.2024г. Поради липса на указан срок за изпълнение на указанията, съдът посочва, че на основание чл. 30, ал. 3 АПК срокът за произнасяне на административния орган започва да тече от датата на отстраняване на нередовностите, изпълнено от заявителя с Писмо с вх. РВТ23-МД94-38-4/19.02.2024г. Съдът е приел, че другите указания, дадени на молителя - за доказване на собственост и владение, са ирелевантни за извършване на услугата, поради което не следва да се изпълняват. Съдът не приел доводите на административния орган, че административното производство не е приключило, като посочил, че с последващите си действия изземва по недопустим начин функциите на нотариуса и осуетява провеждането на охранителното производство по чл. 587 ГПК. От правна страна административният съд е приел, че исканата административна услуга е елемент от охранителното производство по чл. 587 от ГПК по издаване на нотариален акт за собственост върху недвижим имот по обстоятелствена проверка, при който административният орган удостоверява единствено факта дали имотът е актуван като общинска собственост. Административният орган е длъжен да завери подадена до него молба-декларация за обстоятелствена проверка, като впише обстоятелствата такива, каквито ги е установил при проверката, без да има право да извършва преценка на факти, обуславящи претендираното право на собственост. По отношение заверката на молбата-декларация законодателят е предоставил на кмета на района или общината само удостоверителни функции, които той в условията на обвързана компетентност е длъжен да упражни, доколкото, ако откаже заверката, неоснователно ще препятства защитата на правата на молителя. С тези съображения АССГ е отменил мълчаливия отказ за заверка на молбата-декларация и е върнал преписката на административния орган със задължението да извърши услугата в 14-дневен срок от влизане в сила на съдебното решение. Решението е валидно, допустимо и правилно. При постановяването му съдът не е допуснал нарушения, които да обуславят неговата отмяна на основанията по чл. 209 от АПК. Както обосновано е приел първоинстанционният съд, административният орган е бил сезиран с искане за извършване на административна услуга - заверка на молба декларация за обстоятелствена проверка, която да послужи пред нотариуса за издаване на нотариален акт по обстоятелствена проверка. Удостоверяването на правото на собственост на заявителя, респ. наличието на конкурентни права, е от компетентността на съответния нотариус в охранителното нотариално производство по реда на чл. 587, ал. 1 от ГПК. Нотариусът в това производство, а не кметът, проверява дали представените писмени доказателства удостоверяват правото на собственост на заявителя или не. Той съблюдава изискванията на специалните закони, в това число и на Закона за общинската собственост, определящ кои имоти съставляват публична общинска собственост. Волеизявлението за издаване на документ от значение за признаване, упражняване или погасяване на права или задължения, както и отказът да се издаде такъв документ са индивидуални административни актове. Такъв акт е и този, с който се признава или отрича съществуването на права или задължения. Видно от съдържанието на § 1, т. 2, б. "б" от ДР на Закона за администрацията, във вр. с чл. 21, ал. 3 АПК и при съобразяване фактите по делото е налице мълчалив отказ за извършване на административна услуга, която е елемент от сложния фактически състав на охранителното производство по чл. 587, ал. 2 ГПК. Административният орган е следвало да се произнесе с изричен акт по отправените до него искания, след като се увери в правния интерес на молителя да получи исканата услуга. В документа той вписва обстоятелствата, които е установил при извършената проверка и които счита за относими към собствеността на имота. В случай, че описаните в молбата-декларация имоти са частна общинска собственост, това обстоятелство следва да бъде отразено. Настоящата инстанция счита, че административният орган не разполага с правото на преценка дали да издаде или да откаже издаването на документа при положение, че административното производство е инициирано от лице, доказало своя правен интерес от издаване на документа и при липса на законова забрана. Като не се е произнесъл в установения срок и при наличие на предпоставките за извършването на това, административният орган е постановил незаконосъобразен мълчалив отказ, който правилно е бил отменен от първостепенния съд. По горните съображения касационната жалба е неоснователна, а обжалваното съдебно решение като правилно следва да бъде оставено в сила. При този изход на спор, в полза на ответника следва да бъдат присъдени направените пред настоящата инстанция разноски в размер на 600 лева, за което са представени доказателства за реалното им извършване. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1-во от АПК, Върховният административен съд, състав на Трето отделение