Решение № 2660 от 11.03.2015 г. на ВАС по адм. д. № 6481/2014 г.

Решение № 2660 от 11.03.2015 г. на ВАС по адм. д. № 6481/2014 г., I о.,докладчик съдията Светлозара Анчева Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от АПК във връзка с чл. 160, ал. 6 ДОПК. Образувано е по касационна жалба на директора на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - гр. София при ЦУ на НАП срещу решение № 1942/26.03.2014 г., постановено по адм. дело № 11619/2013 г. по описа на Административен съд, София-град, с което е отменен РА № 2021300619/09.04.2013 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - гр. София, потвърден с решение № 1842/28.10.2013 г. на директора на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - гр. София при ЦУ на НАП за определени данъчни задължения за ДДС на "Би енд Си Дивелопмънт" ЕООД - гр. София в размер на 648 814,10 лв. и лихви - 80 570,53 лв. за данъчни периоди на месеците ноември и декември 2011 г., януари и март 2012 г. Релевират се оплаквания за неправилност на обжалваното решение поради допуснати нарушения при прилагането на материалния закон - отменително основание по чл. 209, т. 3 АПК. Според касатора в процесния случай изцяло е изпълнен фактическия състав на специалната норма на чл. 62, ал. 2 ЗДДС, тъй като жалбоподателят в качеството си на посредник е регистрирано по ЗДДС лице и е осъществил придобиването под идентификационен номер, издаден в страната, както и че придобиването на стоките е извършено под този номер в страната, а това е достатъчно за да се приеме, че е осъществен фактическия състав на цитираната норма. След като е установено по делото, че дружеството не се е снабдило с потвърждение от придобиващия стоките, съгласно изискванията на чл. 9, ал. 2, т. 4 ППЗДДС, поради което касаторът счита, че не може да се приложи чл. 62, ал. 5 ЗДДС, изключваща прилагането на ал. 2 от същия член. Сочи съдебна практика на Върховния административен съд. Подробни съображения, обосноваващи оплакването за нарушение от съда на материалния закон са изложени в касационната жалба, с която се иска отмяна на обжалваното решение и отхвърляне жалбата на дружеството срещу ревизионния акт, както и присъждане на юрисконсултско възнаграждение. В съдебно заседание касационната жалба се поддържа от юриск. Василев. Ответникът по касационната жалба "Би енд Си Дивелопмънт" ЕООД - гр. София чрез процесуалния си представител адв. Серафимов я оспорва по съображения, подробно изложени в депозирания по делото писмен отговор, като е направено искане за присъждане на разноски. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, I отделение счита, че касационната жалба е подадена от надлежно легитимирана страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима, но разгледана по същество е неоснователна поради следните съображения: За да отмени РА № 2021300619/09.04.2013 г. за определени данъчни задължения за ДДС на "Би енд Си Дивелопмънт" ЕООД - гр. София в размер на 648 814,10 лв. и лихви - 80 570,53 лв. за данъчни периоди на месеците ноември и декември 2011 г., януари и март 2012 г., първоинстанционния съд е приел, че макар дружеството (с предишно наименование "Аджем" ЕООД) да е декларирало в справки-декларация и VIES декларациите си участие като посредник в тристранни операции с прехвърлител на стоките - домакинско фолио и намотки от алуминиева сплав с прехвърлител на същите "ААТрейд" ЛТД, регистриран за целите на ДДС във Великобритания, а придобиващ е "Аббометале" СРЛ - Италия, не е установено действителното осъществяване на тази операция. Съдът е обсъдил, че са представени банкови документи за заплащане между страните по тристранната операция, но в същото време е приел, че липсва спор между страните, че стоките не са напускали склада на продавача в Германия. Направен е извод в обжалваното решение, че независимо от декларирането на операцията като тристранна, посредникът не се е снабдил с изискуемите по чл. 9, ал. 2 в срока по ал. 3 ППЗДДС документи и доставката има характер на облагаемо ВОП в хипотезата на чл. 62, ал. 2 ЗДДС. Съдът не е възприел тезата на приходните органи, че следва да се счете, че доставката е извършена на територията на страната и затова е облагаема с ДДС, тъй като според съда счита се, че мястото на изпълнение е на територията на страната, когато лицето, което придобива стоките, е регистрирано по този закон и е осъществило придобиването под идентификационен номер, издаден в страната - чл. 62, ал. 2 ЗДДС. Съдът е преценил, че в контекста на твърдяната от органите по приходите тристранна операция, посредникът ще се счита за получател на облагаем ВОП по смисъла на чл. 62, ал. 2 ЗДДС, само ако е започнало транспортирането на стоките от прехвърлителя към придобиващия, но стоките не са стигнали до територията на страната, в която е регистриран придобиващия. Решаващият извод на съда, за да постанови обжалвания резултат е, че след като не се спори между страните по делото, че стоките не са напуснали склада на продавача в митнически склад в Германия, незаконосъобразно с ревизионния акт е начислен ДДС. Съдът е цитирал и съдебна практика н СЕС - решения по дела С-409/04 (Teleos), С-184/05 (X и fiskale eemheid Facet-Facet Trading), С-536/08 и С-539/08 (R) и др. Обжалваното решение е правилно постановено. Първоинстанционният съд правилно е изложил мотиви за характера на тристранната операция по смисъла на чл. 15 ЗДДС, която изисква участие на три страни - посредник, прехвърлител и придобиващ стоката. Механизмът на тази операция се състои в това, че стоката физически се прехвърля от прехвърлител на придобиващия, който е задължен да начисли ДДС, а посредникът оформя документите. При положение, че в процесния казус е установено, че стоките не са напуснали склада на прехвърлителя, находящ се в Германия, а посредникът е декларирал в справки-декларация и VIES декларациите си участие като посредник в тристранна операция, която не се е осъществила, не означава, че следва да се приеме, че е осъществен ВОП, при което се самоначислява ДДС. Неустановяването на извършена тристранна операция по принцип се прилага презумпцията в чл. 9, ал. 3 ППЗДДС за осъществено ВОП. В случая обаче не се спори между страните по делото, че процесните стоки не са напуснали територията, на която са се намирали в Германия, т. е. при прехвърлителя, поради което те физически не са преминали от прехвърлителя при придобиващия, т. е. установено е, че не е имало никакво движение на процесните стоки. Затова не може да се приеме, че от ревизираното дружество е осъществено ВОП в хипотезата на чл. 62, ал. 2 ЗДДС, както е приел и първоинстанционния съд, тъй като няма никакви доказателства, че транспортирането на стоките е започнало. Настоящият съдебен състав изцяло подкрепя изводите на съда, че незаконосъобразно с ревизионния акт е начислен ДДС, тъй като това е в нарушение на един от основните принципи в европейското данъчно право - принцип на данъчния неутралитет. Неправилно в касационната жалба е налице позоваване на съдебни решение на ВАС, I и VIII отделения - № 4651/2011 г., № 1662/2013 г. и № 14924/10 г., тъй като в тях не е имало спор между страните, че стоките са транспортирани. Правилно първоинстанционният съд е приел, че в случая няма доказателства, че посредникът (ревизираното дружество) е получател по ВОП, след като стоките не са транспортирани от местонахождението от Германия в България и затова не е приложим чл. 62, ал. 2 ЗДДС. Установено е, че посредникът не се е снабдил с необходимите документи по чл. 9, ал. 2 ППЗДДС, но не е и налице твърдяната от приходните органи презумпция по чл. 9, ал. 3 ЗДДС, тъй като не е установено, че стоките са напуснали Германия, поради което както вече се посочи не е извършено ВОП, за да се изисква данъка от посредника. При положение, че не се оспорва по делото, че стоките не са транспортирани, законосъобразни са и изводите на съда, че "Би енд Си Дивелопмънт" ЕООД не дължи ДДС, както са приели приходните органи. Предвид изхода на делото и направеното искане, на "Би енд Си Дивелопмънт" ЕООД следва да се присъдят направените разноски за настоящата съдебна инстанция в размер на 9 830 лв. Водим от горното и в същия смисъл Върховният административен съд, I отделение,