Решение № 9762 от 07.10.2026 г. на ВАС по адм. д. № 5033/2026 г.

Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на М. С. Й., подадена чрез пълномощника адвокат К. Стефанова, срещу решение № 364 от 27.02.2026 г., постановено по адм. дело № 271/2025 г. по описа на Административен съд Шумен, с което е отхвърлена жалбата й против заповед № 1420/20.05.2025 г. на кмета на Община Върбица. Касационната жалбоподателка навежда доводи за неправилност на обжалваното решение като постановено в нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Заявява, че процесната селскостопанска сграда съществува повече от 40 години. Построена е от нейния праводател на нормативно основание с надлежно удостоверение. Тя не е в регулацията на града, като цитира норми които счита, че допускат изграждането й без разрешение за строеж с цел оглеждане на селскостопански животни. Оспорва извода на съда, че сградата не отговаря на понятието лека постройка, като й е бил извършен текущ ремонт. Заявява, че съдът не се е произнесъл по възражението й, че съставителят на констативния акт не е имал необходимите квалификация и образование. Моли за отмяна на съдебното решение и за уважаване на жалбата й срещу атакуваната заповед. С допълнителна молба претендира сторените разноски пред Административен съд Шумен. Ответникът - кмет на Община Върбица, чрез пълномощника си адвокат Г. Гатев, в представения писмен отговор оспорва касационната жалба и по изложени съображения моли съдебното решение да бъде оставено в сила. Претендира разноски. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Предлага съдебното решение да бъде оставено в сила, като правилно и законосъобразно. Върховният административен съд, второ отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна, а разгледана по същество за неоснователна, като съображенията за това са следните: Административен съд Шумен е бил сезиран с жалба на М. Й., против цитираната по-горе заповед, с която й е наредено в качеството на собственик на поземлен имот с идентификатор (ПИ) [№] по кадастралната карта и кадастралните регистри (КККР) на гр. Върбица, м. Султанова кория, на основание чл. 225а от Закона за устройство на територията (ЗУТ), да премахне находящия се в него незаконен строеж, установен с констативен акт № 2/01.04.2025 г. и представляващ селскостопанска сграда. От фактическа страна е установено, че жалбоподателката на 03.04.2023 г. по силата на нотариален акт е придобила [ПИ], който е с площ 1094 кв. м. и трайно предназначение: земеделска земя. Находящата се в него селскостопанска сграда до тогава не е била нанесена в КК, а това е извършено с изменение на КККР от 25.03.2025 г., при което М. Й. е записана като неин собственик. Във връзка с извършването на предходна проверка и поискано от Й. издаване на удостоверение за търпимост, длъжностно лице от общинската администрация на Община Върбица извършило проверка за която съставило констативен акт № 2/01.04.2025 г. С акта е установено, че в [ПИ] е извършен строеж: „Селскостопанска сграда“ за отглеждане на домашни животни с размери: 7,90/19,60 м., височина на било 3,45 м. в североизточната и 2,90 м. в югозападната част, височина на стреха от 1,55 м. до 2,1 м. Сградата е с двускатна дървена покривна конструкция, покрита с профилирана ламарина в северозападната част и с бетонови керемиди в югоизточната част. Югоизточната част, с височина 1,80-2,1 м. и половината югозападна фасада са изградени от бетонови блокчета с ширина 0,25 м. върху бетонова основа. Северозападната - с височина 1,55 м. и половината югозападна фасада са изградени от керпич върху два реда бетонови блокчета. В северната част на сградата е отредено помещение за склад с размери: 4,60/4,00 м. и височина около 2,00 м. без таванна конструкция. Сградата се ползвала за отглеждане на дребни преживни животни. Бил й извършен основен ремонт с подмяна на носещи елементи след придобиването й от Й.. Установено е нанасянето в КККР с [идентификатор], като по-голямата част от нея попада в [ПИ], а част и в [ПИ]. Актът бил връчен на собственика на строежа - М. -Й., която подала възражение против него. Административното производство приключило с издаването на процесната заповед. В нея е изложено, че за сградата не е представено строително разрешение, не фигурира и в титула за собственост, квалифицира се като строеж пета категория и е изпълнена в нарушение на чл. 225, ал. 2, т. 2, вр. чл. 148 ЗУТ - без разрешение за строеж. Обсъдени са възраженията на Й., като по отношение търпимостта, предвид годината на построяване - преди 1985 г. и приложението на § 16 ПРЗУТ е посочено, че строежът е изграден в територия без устройствен план и върху земеделска земя, каквато е и сега, като не удовлетворява изискванията за допустимост както към момента на построяването, така и понастоящем. Пред първостепенния съд е изслушана съдебно-техническа експертиза, която е потвърдила верността на констатациите в заповедта досежно начина на изграждане, размерите и категорията на постройката. Установила и е действалите през годините планове за територията. По искане на жалбоподателката са разпитани свидетели, които заявили, че тя е придобила поземления имот от наследниците на С. М., който построил стопанската постройка през 1978-1979 г. Тя била ползвана за отглеждане на животни - овце. След закупуването на имота Й. направила укрепване на сградата, като сложила на няколко места бетонови блокчета, а изгнилите дървени греди заменила с нови. От правна страна съдът е изложил, че заповедта е издадена от компетентен орган, в установената форма и без допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Изрично е посочено във връзка с изискването на чл. 225а, ал. 2 ЗУТ, че констативният акт в производството е издаден от служител за контрол по строителството в администрацията на общината по чл. 223, ал. 2 ЗУТ, определен за такъв с приложена заповед. При преценката за материалната законосъобразност на заповедта се е позовал на липсата на спор между страните, че сградата е била построена през 1978-1979 г. от наследодател на праводателите на Й.. Едва след придобиването от последната е била нанесена в кадастралната карта като нейна собственост. Установил на основание заключението на вещото лице, че сградата е с площ от 156 кв. м., същата се квалифицира като строеж по смисъла на § 5 т. 38 ДРЗУТ и за нея няма издадено застроително разрешение, изискуемо съгласно действалите към момента на построяването разпоредби на чл. 108, ал. 2 от Правилника за прилагане на Закона за териториално и селищно устройство (ППЗТСУ, отм.), относими за строежите извън строителните граници на населените места. Пак във връзка с посоченото от експерта е обосновано, че жалбоподателката е извършила основен ремонт на сградата с подмяна на конструктивни елементи, без наличие на издадено строително разрешение, а не текущ ремонт. Обсъдено е удостоверение от 1979 г., с което в полза на С. М. е предоставено право на ползване за построяване на селско стопанска постройка и битовка за отглеждане на животинска продукция, като е посочено, че съгласно чл. 18, ал. 4 от Наредба № 6 за издирване, предоставяне и ползуване на изоставени, маломерни и непълноценно използувани земи (отм.), той е имал право да изгради такава постройка, но въз основа на издадено застроително разрешение, каквото в случая няма. Липсата му прави строежът незаконен в хипотезата на чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ. Обсъдени са предпоставките за търпимост, като за приложими са посочени § 16 ПРЗУТ и § 127, ал. 1 ПЗР на ЗИДЗУТ (ДВ, бр. 82/2012 г.). Взето е предвид, че той винаги е попадал в неурегулирана територия, а предвид квадратурата и характера на сградата, тя е недопустима по действалите правила към момента на извършването й - чл. 108, ал. 7 ППТЗСУ, отм., защото не е отговаряла на изискванията за площ (б. а. в приложимата редакция - ДВ, бр. 37 от 1978 г. допустимата застроена площ е била до 20 кв. м.) и за начин на изграждане. Недопустима е и понастоящем - чл. 2 и чл. 9 от Наредба № 19 от 25.10.2012 г. за строителство в земеделските земи без промяна на предназначението им, защото е предназначена за отглеждане на животни, но попада в имот под 10 дка (застрояването на такава постройка е допустимо само в случай, че имотът е над 10 дка) и не е спазено изискуемото отстояние на сградата - не по-малко от 3 м. от границата със съседните имоти, като тя е разположена частично и в съседния имот на Община Върбица. При тези мотиви Административен съд Шумен е отхвърлил жалбата. Така постановеното решение е правилно и обосновано, като постановено при липса на основанията за отмяна по чл. 209, т. 3 АПК. При вярно установена фактическа обстановка съдът е достигнал до обоснован правен извод за законосъобразност на оспорената пред него заповед. От събраните по делото доказателства - приложените материали по административната преписка, събраните в хода на съдебното производство доказателства, заключението на вещото лице и показанията на свидетелите се установява, че строежът представляващ: „Селскостопанска сграда“ в [ПИ], в земеделска територия, м. Султанова кория, землището на гр. Върбица, е изграден без разрешение за строеж, което е в нарушение на чл. 148 ЗУТ. Поради това същият е незаконен и на основание чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ подлежи на премахване. Липсата на разрешение за строеж не се оспорва от жалбоподателката, както пред първата съдебна инстанция, така и в настоящето производство. Както правилно е посочил административният съд, независимо, че лицето С. М. е придобил земята на правно основание и е имал право да изгради постройка, за строежът е следвало да се снабди с надлежно застроително разрешение, съгласно чл. 108, ал. 2 -ППЗТСУ, отм., като за това без значение е нейният вид - лека или масивна, както и какъв е типът на извършения й от Й. ремонт - текущ или основен. Цитираната в касационната жалба Наредба № 2 от 20.05.1993 г. за застрояване в земеделските земи (отм.) е обнародвана в ДВ, бр. 47 от 4.06.1993 г. и отменена бр. 48 от 28.04.1998 г., т. е. не само не е действала в релевантния период - построяване на процесната сграда, но нейният чл. 13 изисква издаване на разрешение за строеж за изграждане на нови сгради и пристрояване и надстрояване на съществуващи, но няма предвиждане, че за вече изградените сгради такова не трябва да се изисква. С оглед периода на построяване на сградата - 1978-1979 г., правилна е преценката на съда само относно приложимостта на § 16, ал. 1 ПРЗУТ, като неприложими са останалите алинеи от този параграф, както и посочения от съда § 127, ал. 1 ПЗР на ЗИДЗУТ, тъй като с него въвежда нов четвърти период, който следва във времето периода, установен с § 16, ал. 3 ПРЗУТ, като започва от датата на обнародване на ЗУТ - 02.01.2001 г. и приключва с датата на влизането му в сила - 31.03.2001 г. Следва да бъдат споделени посочените в оспореното решение основания за недопустимост на сградата, както по действалите по време на извършването й правила и нормативи, така и на тези по ЗУТ - чл. 108, ал. 7 ППТЗСУ, отм., чл. 2 и чл. 9 от Наредба № 19 от 25.10.2012 г. В настоящото производство не могат да бъдат предмет на обсъждане квалификацията, образованието и професионалният опит на служителя издал констативния акт. Релевантно за спазването на процесуалните правила е само съответствието с изискванията на чл. 225а, ал.2 и чл. 223, ал. 2 ЗУТ, той да е издаден от служител за контрол по строителството в администрацията на общината, което се установява от приложените трудов договор и заповед № 1607/25.11.1025 г. Предвид изложеното, настоящият съдебен състав намира, че не са налице сочените отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК, поради което съдебното решение следва да бъде оставено в сила. При този резултат на делото право на разноски има ответникът по касация, но същият не е ангажирал доказателства да е сторил такива и не е представил списък по чл. 80 от Гражданския процесуален кодекс. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, второ отделение,