Решение № 14267 от 26.11.2009 г. на ВАС по адм. д. № 6646/2009 г.

Решение № 14267 от 26.11.2009 г. на ВАС по адм. д. № 6646/2009 г., III о., докладчик съдията Ваня Пунева Съдебното производство по чл. 250 от Закона за Министерството на вътрешните работи (ЗМВР) е образувано по жалба на Хари Янчев Ламбов от гр. Казънлък срещу заповед № К-1167 от 10.03.2009 г. на министъра на вътрешните работи за прекратяване на служебното правоотношение на държавен служител в МВР на основание чл. 245 ал. 1, т 13 от ЗМВР поради придобито право на пенсия при условията на чл. 69 от Кодекса за социално осигуряване. В жалбата се поддържа, че оспорената административна заповед е незаконосъобразна и следва да се отмени по изложени съображения, че противоречи на материалноправни разпоредби - противоречи на чл. 245, ал. 5 от 3МВР - липсва предложение и на императивната разпоредба на чл. 248 от ЗМВР - в момента на връчването е бил законоустановен отпуск. Ответникът по жалбата чрез процесуалния си представител оспорва основателността на жалбата. Върховният административен съд - III отделение, в настоящия съдебен състав, като провери допустимостта на жалбата на основание разпоредбата на чл. 159 от АПК, намира, че е подадена от надлежна страна, която е адресат на акта, в срока по чл. 149, ал. 1 АПК и разгледана по същество, е неоснователна по следните съображения: С оспорената заповед на министъра на вътрешните работи на основание чл. 245, ал. 1, т. 13 от ЗМВР е прекратено служебното правоотношение на главен инспектор Хари Янчев Ламбов - ръководител на секция в Център за специализация и професионална подготовка гр. Казънлък при Академията на МВР, категория "В", поради придобиване на право на пенсия при условията на чл. 69 от Кодекса за социално осигуряване - по инициатива на органа по назначаването, считано от датата на връчване на заповедта. В жалбата като основно основание за отмяна на оспорената заповед се поддържа, че жалбоподателя е освободен от служба по време на отпуск в нарушение на императивната разпоредба на чл. 248 от ЗМВР. В подкрепа на възражението си за нарушение на разпоредбата чл. 248 ЗМВР жалбоподателят е приложил към жалбата си два броя болнични листове за отпуск поради временна нетрудоспособност. От приложената справка за осигурителен стаж на държавния служител се установява, че същият има прослужени в МВР 26 години и 10 месеца, и общ осигурителен стаж от 31 години и 2 месеца и отговоря на изискванията на чл. 69 КСО за придобиване на право на пенсия. По делото е приложено като доказателство предложение за прекратяване на служебното правоотношение на държавния служител в МВР, изготвено от Ректора на Академия - МВР. Съгласно болничен лист № 1131722 Ламбов следва да се яви на работа на 3.04.2009 г. Представен е и болничен лист № 1153266 от 3.04.2009 г. от който е видно, че заради общо заболяване му е разрешен нов отпуск от 3.04.2009 г. и следва да се яви на работа на 13.04.2009 г. Видно от акт за сдаване на длъжност Ламбов е сдал длъжността на 3.04.2009 г. От представения протокол с рег. № 1219 от 03.04.2009 г., съставен (в 09 часа и 040 минути) в ЦСПП- гр. Казънлък, се установява, че на посочената дата Хари Ламбов се е явил в центъра, запознал се е и подписал препис от оспорената заповед № К-1167 от 10.03.2009 г на министъра на вътрешните работи както и акта за сдаване, като е отказал да впише часа на връчване на заповедта и да декларира, че към момента на запознаване със заповедта не се намира в отпуск по болест или в друг законоустановен отпуск". Отбелязано е, че служителят е мотивирал своя отказ, с факта, че "това е негово право и не се изисква от ЗМВР, като протоколът е оформен с имената и подписите на двама свидетели. В посочения протокол е отразено, че служителят не се намира в законоустановен годишен отпуск, нито е представил болничен лист за отпуск по болест към 9.00 ч. на посочената дата 3.04.2009г., който протокол е подписан от свидетелите. При тези приети за установени обстоятелства по делото съдът намира, че оспорената заповед е законосъобразна на основание изискванията на чл. 146 от АПК. Не се спори относно факта, че жалбоподателят като държавен служител в МВР е придобил право на пенсия при условията на чл. 69 КСО и може да бъде прекратено служебното правоотношение на държавния служител по инициатива на органа по назначаването на основание разпоредбата на чл. 245, ал. 1, т. 13 от ЗМВР. Възражението, че липсва предложение е неоснователно тъй като такова е приложено, но дори и да липсваше нарушението няма да бъде съществено, тъй като законът е предвидил възможност за такова предложение, но не и императивно задължение. Както се посочи основния довод е свързан с факта, че държавният служител е освободен от служба по време на отпуск в нарушение на разпоредбата на чл. 248 ЗМВР с оглед болничните листове приложени като доказателства по делото. Безспорно е установено от доказателствата по делото, че оспорената заповед е връчена на жалбоподателя на 03.04.2009 г. и последният официално е заявил, че към момента на запознаването със заповедта не се намира в отпуск по болест. Щом жалбоподателят не е уведомил администрацията на МВР при оформянето на служебния протокол, че вече има издаден нов болничен лист за временна нетрудоспособност, това неправомерно поведение не е основание, за да се приеме, че заповедта е издадена в нарушение на разпоредбата на чл. 248 от ЗМВР. Жалбоподателят не може да черпи права от собственото си неправомерно поведение, което поведение е установено за конкретния спор от обсъдените писмени доказателства. С това си поведение жалбоподателя е нарушил принципа на законност посочен в чл. 4, ал. 3 от АПК, който задължава жалбоподателя законосъобразно да упражнява своите права. Недобросъвестното упражняване на тези права не може да постави жалбоподателя под закрилата на разпоредбата на чл. 248 от ЗМВР, тъй като основен принцип на правото, че никой не може да черпи права от собственост си неправомерно поведение. По изложените съображения, подадената жалба, е неоснователна и следва да се отхвърли. Водим от горното, Върховният административен съд - III отделение,