Решение № 2697 от 10.03.2016 г. на ВАС по адм. д. № 8544/2015 г.

Решение № 2697 от 10.03.2016 г. на ВАС по адм. д. № 8544/2015 г., II о., докладчик съдията Емилия Кабурова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на Йордан Сотиров Димитров, от гр. Каблешково, община Поморие, чрез пълномощника му - адв. Стойков, против решение № 813/8.05.2015 г. по адм. дело № 130/2015 г. на Административен съд - Бургас с искане за отмяната му като неправилно, поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Ответникът: началника на РДНСК-ЮИР, гр. Бургас, чрез пълномощника му - юрисконсулт Грозданов, оспорва касационната жалба като неоснователна. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, второ отделение, намира, че касационната жалба е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество, е неоснователна, по следните съображения: С обжалваното решение, при повторно разглеждане на делото, е отхвърлена жалбата на Димитров срещу Заповед № ДК-02-ЮИР-16/7.03.2013 г. на началника на РДНСК - ЮИР, с която на основание чл. 225, ал. 2, т. 1 и т. 2 от ЗУТ, във вр. с § 126 ЗИД ЗУТ (ДВ, бр. 82 от 2012 г.), е наредено премахването на незаконен строеж - "Двуетажна жилищна сграда със сутерен и стопанска сграда", находящ се в УПИ ХVII-общински (с отреждане "за коригирано дере, озеленяване и трафопост") и частично в УПИ ХIХ-765, кв. 44 по плана на гр. Каблешково, община Поморие, изпълнен от Йордан Сотиров Димитров. За да отхвърли жалбата, съдът е приел, че е налице безспорно доказан строеж по § 5, т. 38 от ДР на ЗУТ, който е незаконен по смисъла на чл. 225, ал. 2, т. 1 и т. 2 от ЗУТ, тъй като е извършен в несъответствие с предвижданията на действащия подробен устройствен план и без одобрени инвестиционни проекти и/или без разрешение за строеж. Според съда строежът е извършен в периода 1989 - 2007 г., поради което разпоредбата на § 16, ал. 1 от ПР на ЗУТ е неприложима, а дори и да се приеме, че е построен през 1986 г., по декларираните от оспорващия данни, той не е търпим строеж, тъй като е е недопустим по действащите подробни градоустройствени планове и по правилата и нормативите, действали по време на извършването му и съгласно ЗУТ, по аргумент от § 16, ал. 1 от ПРЗУТ. Решението е правилно. При правилно установена фактическа обстановка съдът е направил законосъобразни изводи относно оспорената заповед. От данните по делото е установено, че процесният строеж конструктивно се състои от две части, допрени една до друга и функционално свързани помежду си, съответно жилищна сграда и стопанска постройка. Акцентирайки на пространствената свързаност на стопанската постройка с жилищните помещения, както и на тяхната функционална свързаност, правилно съдът е приел, че първата представлява пристройка към жилищната сграда, а не сграда на допълващото застрояване. Като такава пристройка правилно строежа като цяло е определен като един, от пета категория, на основание на чл. 13, ал. 1 от Наредба № 1 от 30.07.2003 г. за номенклатурата на видовете строежи. Съобразно това и липсата на строителни книжа, каквито се изискват за всеки строеж по ЗТСУ (отм.) и ЗУТ, правилни са изводите на съда, че строежа е незаконен, на основание чл. 225, ал. 2, т. 2 от ЗУТ. Същият е незаконен и на основание чл. 225, ал. 2, т. 1 от ЗУТ, поради несъответствието му с предвижданията на действащия ПУП за УПИ ХVII, кв. 44 по плана на гр. Каблешково. По действащия ПУП, в сила от 1992 г. и към момента, УПИ XVII-общински, в който попада по-голямата част от процесния строеж, е с отреждане "за коригирано дере, озеленяване и трафопост". При липса на отреждане "за жилищно строителство" изграждането на жилищната сграда в по-голямата си част, ведно със стопанската пристройка към нея, върху площа на УПИ XVII - общ., имащ друго предназначение, противоречи на действащия ПУП. При наличие на незаконен строеж, както е в случая, кметът на общината, респ. упълномощено от него длъжностно лице, разполага с правомощието по чл. 225а, ал. 1 от ЗУТ да издаде заповед за премахването му. Правилно съдът е приел, че в случая е приложима разпоредбата на § 126 от ПЗР на ЗИД на ЗУТ (обн., ДВ, бр. 82 от 2012 г., в сила от 26.11.2012 г.), съгласно която започнатите до влизане в сила този закон производства по премахване на незаконни строежи или на части от тях от четвърта до шеста категория се довършват по досегашния ред, поради което заповедта на началника на РДНСК-ЮИР е издадена от компетентен орган. Решението е правилно и в частта, с която е приета неприложимост на § 16, ал. 1 от ПР на ЗУТ и § 127, ал. 1 от ПЗР на ЗИДЗУТ (ДВ, бр. 82 от 2012 г.), регламентиращи наличие на търпим строеж. Правилно съдът е съобразил, че строежът като цяло не попада в хипотезиса на цитираните разпоредби и не е търпим, тъй като липсва една от кумулативно дадените предпоставки за търпимост на строежа, а именно същия да е допустим по правилата и нормативите, действали по време на извършването му - 1986 г. / по декларация на касатора/ и съгласно ЗУТ. По делото е установено, въз основа на приетото без оспорвания заключение на СТЕ, че строежа е изпълнен върху регулационната линия на УПИ XV-110 по плана от 1966 г. /в сила към 1986 г./ и върху регулационната линия на УПИ XIV-765, респ. на УПИ XIX-765 с УПИ XVII- общ., кв. 44 по сега действащия РП / в сила от 1992 г. частично изменен през 2007 г./ и при неспазени отстояния от вътрешните регулационни граници със съседните УПИ-та: XV и XIV, кв. 44 на гр. Каблешково, община-Поморие. Това местоположение на строежа е в грубо нарушение изискванията на ЗТСУ (отм.) и Наредба № 5 за ПНТСУ от 1977 г. /отм. Д. в. бр. 48/1995 г./, в сила към датата на извършване на строежа и на изискванията на ЗУТ и Наредба № 7 за ПНУОВТУЗ от 2003 г., в сила към момента., което го прави недопустим за придаването му режим на търпимост по § 16, ал. 1 от ПР на ЗУТ. Ето защо като правилно обжалваното решение следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, второ отделение,