Решение № 4735 от 14.04.2021 г. на ВАС по адм. д. № 11748/2020 г.

Решение № 4735 от 14.04.2021 г. на ВАС по адм. д. № 11748/2020 г., II о., докладчик председателят Таня Радкова Производството е по чл. 208 и следващите АПК. Образувано е по две касационни жалби: първата на Столичен общински съвет чрез неговия пълномощник и втората на "Краф Хоум" ЕАД (предишно наименование "Краф Груп" ЕАД) чрез неговия процесуален представител и двете срещу решение № 4806/09.07.2019 г. по адм. д. № 9185/2018 г. на Административен съд - С. град. С. обжалваното решение за недопустимо, алтернативно - за неправилно като постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон. Претендират от съда отмяната му. Ответниците по касационната жалба – П. П. от гр. С. и "Камико" ООД, чрез своя процесуален представител намират касационната жалба за неоснователна и претендират разноски. Правят възражение за прекомерност на претендираните от "Краф Хоум" ЕАД разноски за адвокатско възнаграждение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационните жалби. Касационните жалби са подадена в срок и са процесуално допустими. За да се произнесе по съществото на касационните жалби, разгледани съгласно чл. 218, ал. 1 АПК с оглед наведените основания за отмяна, настоящата инстанция взе предвид: Първоинстанционният съд е бил сезиран с жалба от П. П. и "Камико" ООД срещу Решение № 363/14.06.2018 г. на Столичен общински съвет, в частта му по т. 1, в която се допуска устройство и застрояване преди 2025 г. въз основа на план за регулация и застрояване на имоти с идентификатори 44224.5775.27, 44224.5774.76 и 44224.5768.630, [местност], землището на [населено място], район "Нови И." и новопредвидената за осигуряване на достъп до тях улична регулация, попадащи в територия, определена с ОУП на СО за далекоперспективно развитие и в частта по т. 2, подт. 2. 1, изр. второ от решението, с която се разрешава да се изработи проект за ПУП - изменение на плана за улична регулация между о. т. 300 а до о. т. 32 и от о. т. 282 - о. т. 283 до о. т. 284 и по о. т. 282 до о. т. 395 за продължаването им с план за нова улична регулация, обслужваща новообразуваните УПИ-та. Оспорването е прието за допустимо с оглед влязлото в сила определение № 14321/21.11.2018 г. по адм. д. № 13635/2018 г. по описа на ВАС досежно оспорената т. 1 и изр. второ на т. 2. 1. от Решение № 363 от 14.06.2018 г. на СОС, като е обосновано наличието на активна процесуална легитимация за оспорващите по силата на общата норма на чл. 147, ал. 1 от АПК и във връзка с чл. 131, ал. 2, т. 4 от ЗУТ за П. П. и с чл. 131, ал. 2, т. 5 от ЗУТ за "Камико" ООД. С обжалваното решение съдът е отменил административния акт в частта по т. 1 и е прогласил нищожността му в частта по т. 2, подт. 2. 1, изр. второ. За да постанови този резултат, решаващият съд е развил доводи за липса на обосновка в оспореният административен акт за обхвата на разработката с оглед покриване в значителна степен на съответната устройствена зона съгласно изисквания на чл. 15, ал. 2 от ЗУЗСО, при наличието на които е допустимо такова изменение. Не са представени доказателства и за другото изискване на разпоредбата, за осигурено финансиране на проекта, включително и за средства за изграждане на необходимите съоръжения на техническата инфраструктура, доколкото в производството е представена единствено нотариално заверена декларация по чл. 15 ЗУЗСО на управителя на дружеството-заявител "Краф Груп" ЕАД. Решението в частта по т. 2. 1 досежно разрешението да се изработи проект за изменение на подробния устройствен план - плана за улична регулация между о. т. 300 а до о. т. 32 и от о. т. 282 - о. т. 283 до о. т. 284 и по о. т. 282 до о. т. 395 за продължаването им с план за нова улична регулация, обслужваща новообразуваните УПИ-та, съдът е прогласил за нищожно, поради липса на компетентност на Столичния общински съвет да издава такива актове, каквато според разпоредбата на чл. 135, ал. 3 във връзка с § 1, ал. 3 от ДР на ЗУТ притежава кметът на общината. Отделно основание за незаконосъобразност на решението е и постановяването му на 14.06.2018 г., към който момент не е налице влязъл в сила акт на Столичен общински съвет по чл. 15, ал. 2 от ЗУЗСО. Така постановеното решение е валидно и допустимо. Предметът на оспорване е опредсъгласно мотивите на влязлото в сила определение № 14321/21.11.2018 г. по адм. д. № 13635/2018 г. по описа на Върховния административен съд и заявлението в открито съдебно заседание на 15.04.2019 г. на процесуалният представител на оспорващите адв. З.. В тази връзка са неоснователни възраженията за осъществен съдебен контрол в обхват на целия проект. Такава е извършена единствено за съответствие на проекта с изискванията на действащия ОУП, с цел проверка на първата предпоставка по чл. 15, ал. 2 ЗУЗСО. Неоснователни са и доводите за недопустимост на оспорването, поради липса на правен интерес за оспорващите. В мотивите на оспорения съдебен акт е извършено подробно изследване на процесуалната легитимация на жалбоподателите, в какъвто смисъл е и определение № 14321/21.11.2018 г. по адм. д. № 13635/2018 г. по описа на Върховния административен съд. Решението на Столичен общински съвет е издадено в производство по чл. 15, ал. 2 ЗУЗСО, т. е. по силата на изрична норма в специален закон. Следователно, както обосновано е приел административният съд, активната процесуална легитимация за оспорване на решението се обхваща от общата норма на чл. 147, ал. 1 АПК. Решението е обосновано и в съответствие с материалния закон и процесуалните норми. Съдът е обсъдил всички доказателства по делото в тяхната съвкупност и съотносимост. Приетите за установени фактически констатации се подкрепят от доказателства по делото. Установено е по делото, че оспореното решение на Столичен общински съвет в частта по т. 1 е издадено при липса на две от трите кумулативно изискуеми предпоставки по чл. 15, ал. 2 ЗУЗСО. Цитираната разпоредба предвижда изключение на предвижданията на ал. 1, чл. 15 ЗУЗСО, като допуска устройство и застрояване на терените за далекоперспективно развитие преди 2025 г. въз основа на решение на Столичния общински съвет и при условие, че инвестиционните инициативи съответстват на предвижданията на общия устройствен план, обхващат изцяло или в значителна степен съответната устройствена зона и за тях е осигурено финансиране, включително и средства за изграждане на необходимите съоръжения на техническата инфраструктура. На първо място, не са представени данни за обхващане от проекта в значителна степен на устройствената зона, в която попадат процесните поземлени имоти с номера 44224.5775.27, 44224.5774.76 и 44224.5768.630 по ОУП след 2025 г. - устройствена зона за далекоперспективно развитие - Жвд - вилна зона с предвидени устройствени параметри в Приложението към чл. 3, ал. 2 от ЗУЗСО (макс. пл. застрояване - 25 %; макс. К. - 0. 8 %; макс. озеленяване - 60 %; макс. кота корниз - 8. 50, кота било - 10. 00 м), както и такива за общия периметър на зоната. В административното производство е допуснато съществено нарушение на процедурата, тъй като въобще не са събирани доказателства за обхвата на проекта спрямо цялата територия за далекоперспективно развитие и изложени мотиви в оспорения акт в тази насока липстват. Неоснователни са възраженията по втората касационна жалба, сочещи заключението на вещото лице, че проектът обхваща в значителна степен устройствената зона, доколкото извършването й в съдебното производство по оспорване на акта не може да замести липсата на мотиви в оспорения административен акт. На второ място, настоящата инстанция намира за законосъобразен и извода на решаващия съд, че липсват каквито и да било данни за осигурено финансиране на инвестиционната инициатива, или да са предвидени инвестиции за изграждане на съоръженията на техническата инфраструктура. Разработката е комплексна - първа регулация с ПЗ, улична регулация и изменение на уличната регулация по действащия ПУП. Разпоредбата на чл. 15, ал. 2 ЗУЗСО предвижда осигуряване на финансиране, включително и инвестиции за техническата инфраструктура. По преписката липсват данни за предвидените инвестиции и финансовата обезпеченост на проекта. Представената от управителя на дружеството-заявител "Краф Груп" ЕАД нотариално заверена декларация по чл. 15 ЗУЗСО не покрива изискването за осигурено финансиране и предвидени инвестиции за изграждане на техническата инфраструктура, доколкото няма правна стойност декларирането на бъдещо намерение, което не е факт от действителността под страх от наказателна отговорност. В частта по т. 2. 1, изр. Второ, процесното Решение № 363/14.06.2018 г. на Столичния общински съвет правилно е прието с оспореното решение за нищожно, поради липса на компетентност на издалия акта орган. В тази връзка е неоснователно възражението на втория касатор за предвидено по специалната норма на чл. 21, ал. 7 Закона за общинската собственост правомощие на общинския съвет да одобрява подробните устройствени планове, доколкото посочената разпоредба е неотносима към настоящата хипотеза на изменение на подробен устройствен план. Решението за допускане изработването на проект за изменение на устройствените планове съгласно разпоредбата на чл. 135, ал. 1 ЗУТ, независимо дали производството е по искане на заинтересовани лица или е служебно, компетентен да издаде такъв акт е кметът на общината, а в случаите по чл. 124 а, ал. 3 и 4 - съответно областният управител или министърът на регионалното развитие и благоустройството. Предвид изложеното, оспорения административен акт, в частта представляваща заповед по чл. 135, ал. 3 ЗУТ, правилно е обявен за нищожен от съда. Предвид изложеното, решението като материално и процесуално законосъобразно и обосновано следва да се остави в сила. С оглед изхода на спора пред касационната инстанция на ответниците по касационната жалба следва да се присъдят направените и своевременно претендирани разноски, но по делото липсват доказателства такива реално да са сторени. Следователно разноски не следва да се присъждат. Воден от горното, Върховният административен съд, второ отделение,