Решение № 4600 от 3.04.2014 г. на ВАС по адм. д. № 9689/2013 г.

Решение № 4600 от 3.04.2014 г. на ВАС по адм. д. № 9689/2013 г., III о., докладчик съдията Таня Куцарова Производството е по реда на чл. 208 и сл. От Административнопроцесуалния кодекс / АПК/ и е образувано по касационната жалба на ЕТ "Братоев - Никола Братоев" гр. Варна против решение № 1040 от 24.04.2013 г., постановено по адм. д. № 4052 по описа за 2012 г. на Административен съд - Варна. Релевират се оплаквания за неговата неправилност поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяната му и решаване на спора по същество чрез уважаване на предявения иск. Ответникът - РИОСВ - Варна не изразява становище. Представителят на Върховната административна прокуратура представя мотивирано становище за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима за разглеждане по същество. Разгледана по същество е основателна. С обжалваното решение Административен съд - Варна е отхвърлил предявените при условие на обективно и субективно съединяване искове за заплащане на обезщетение за причинени имуществени и неимуществени вреди на основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, - понесени загуби в размер на 5441.60 лв и лихва върху тази сума в размер на 857.46 за периода 04.04.2011 г. до 12.10.2012г . пропуснати ползи в размер на 12000 лв. и лихва върху тази сума в р-р на 1890.95 лв и неимуществени вреди в размер на 3000 лева и лихва върху тази сума в р-р на 473.37 лв., вследствие на незаконосъобразен акт на Директора на РИОСВ - Варна - писмо-отказ изх. № И-825/7 от 23.04.2010 г. Съдът е приел, че исковете са неоснователни и недоказани, тъй като не е налице пряка причинно- следствена връзка между отменения по съдебен ред административен акт и претърпените от ищеца вреди. Решението на Административен съд - Варна е валидно, допустимо, но е постановено в нарушение на материалния закон, при съществено нарушение на съдопроизводствените правила и е необосновано. В хода на съдебното производство съдът е приел, че писмо И-825/7 от 23.04.2010 г. на Директора на РИОСВ - Варна, на ищеца е отказано съгласуване извършването на развлекателно - туристическа дейност с моторна лодка "Нике", рег. № Вн 42 63 по р. Камчия, в участък, попадащ в ЗМ "Лонгоза", бивша буферна зона на резерват "Камчия", за 2010 г. Актът е атакуван по съдебен ред, в резултат на което е отменен с Решение № 1385/02.07.2010 г. - адм. дело № 1429/2010 г. по описа на АС - Варна, потвърдено с решение № 4670/04.04.2011 г. - адм. дело № 12119/2010 г. по описа на ВАС. По отношение на претенцията на за присъждане на имуществени вреди, съдът е развил съображения, че претендираните от ищеца суми като обезщетение не са в пряка и непосредствена причинно - следствена връзка с отменения акт. В исковата молба имуществените вреди, представляващи претърпяна загуба са посочени като произтичащи от извършен ремонт на моторната лодка "Нике" с рег. № Вн 42 63, предплатен наем на пристан Камчия по договор за наем с "Детелина Ад" от 16.03.2005 г. и анекс към на 13.06.2007 г. на стойност 3000 лв., платена застраховка на моторната лодка по посочената полица на стойност 153.60 лв., платени държавни такси във връзка с преглед на плавателния съд от ДИК - Варна и снабдяване със свидетелство за годност при сезонен превоз на хора и преглед на неконвенционални кораби, платена такса за свидетелство за медицинска годност на капитана на плавателния съд, платена такса за измерване нивото на шума от акредитиран орган, заплатен адвокатски хонорар и консултации във връзка с обжалване на отказа на директора на РИОСВ. За да бъде направен правилен извод, че твърдените имуществени вреди не са в пряка причинно следствена връзка с отменения акт, съдът следва да изследва какъв вид дейност извършва ищецът и връзката на отменения административен акт с тази дейност, може ли дейността на ищеца да бъде извършвана и без отменения административен акт, на какъв режим е подчинено извършването й - регистрационен, разрешителен или лицензионен и дали административният акт е част от този режим. За да се обоснове наличието или липсата на пряка причинно-следствена връзка между твърдените вреди и отменения административен акт следва да бъде даден отговор и на въпроса дали твърдените от ищеца разходи за подготовка на плавателното средство, представляват задължителни такива, т. е. дали документите и разрешителните, за снабдяването с които се твърди направения разход, са задължителни за извършване на дейността. При проследяване на причинно-следствената връзка между твърдените вреди и отменения акт съдът следва да отчете и обстоятелството дали ищецът е извършвал правнорегламентираната дейност преди процесната 2010 г. и след тази година и какви разходи е извършвал за дейността си през годините, когато е извършвал дейност по превоз на пътници. Съпоставката на дейността, извършвана от ищеца, разходите за това преди 2010 г. и дейността, извършвана след 2010 г. и разходите за това - от една страна и същия вид дейност от други превозвачи за тези периоди биха могли да доведат до извод за наличието или липсата на причинно-следствена връзка между вредите - претърпени загуби и пропуснати ползи и отменения акт. Приетата по делото съдебно-икономическа експертиза не дава отговор на въпроса кои от разходите на ищеца са документално обосновани и какви разходо-оправдателни документи доказват направените плащания. В случай че се приеме наличие на причинно-следствена връзка между отменения административен акт и твърдените от ищеца имуществени вреди, съдът следва да определи техния размер на базата на счетоводни документи, доказващи извършено плащане. Изясняването на тези обстоятелства са в пряка връзка с предмета на делото, поради което решението на Административен съд - Варна на основание чл. 222, ал. 2, т. 2 от АПК следва да се отмени, а делото да се върне за ново разглеждане от друг състав на съда. Водим от горното, Върховният административен съд