Решение № 2501 от 9.3.2023 г. на ВАС, V о.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на И. Драганов, чрез процесуален представител, против решение 732 от 07.07.2022 г. по адм. д. 1165/2021 г. на Административен съд София област /АССО/, с което жалбата на Драганов против заповед 517з-5635/22.10.2021 г. на директора на Областна дирекция на МВР - София, за налагане на дисциплинарно наказание "уволнение" и прекратяване служебното правоотношение в МВР, е отхвърлена. Иска се отмяна на съдебното решение като неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменително основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Подробни съображения в подкрепа на касационното основание излага в касационната жалба и в писмена защита. Претендира разноски за двете съдебни инстанции. Ответникът - директора на Областна дирекция на МВР (ОДМВР) - София, чрез процесуален представител в открито съдебно заседание оспорва касационната жалба и моли да бъде отхвърлена. Претендира разноски. Прави възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Настоящият състав на Върховния административен съд, Пето отделение приема, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна. Решението на АССО е постановено в съответствие с материалния закон. Правилно съдът е счел, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган по смисъла на чл. 204, т. 3 от Закона за Министерството на вътрешните работи /ЗМВР/, в предвидената от закона писмена форма и съдържание в съответствие с разпоредбата на чл. 210, ал. 1 от ЗМВР. Споделя се извода на съда, че при издаване на процесната заповед не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, включително относно процедурата по чл. 207 от ЗМВР и изискванията на чл. 195, ал. 2, вр. чл. 196 от същия закон. В случая дисциплинарното производство е образувано със заповед на директора на ОДМВР - София съобразно разпоредбата на чл. 207, ал. 1, т. 3 ЗМВР, с която е определен и дисциплинарно разследващ орган. Служителят е запознат със заповед за образуване на дисциплинарното производство от 27.04.2021 г., със заповед от 25.06.2021 г. за удължаване срока на образуваното дисциплинарно производство, с обобщена справка 263р-9696/24.08.2021 г. и материалите от дисциплинарното производство, като на същия е осигурена възможност да упражни правата, предвидени в чл. 207, ал. 8 ЗМВР. Проведено е дисциплинарно производство, в хода на което са изяснени фактите и събирани доказателства за установяване на нарушението съгласно чл. 207, ал. 3 от ЗМВР, като за изясняване на обективната истина са използвани допустимите от закона начини и средства /чл. 206, ал. 3 от ЗМВР/. Спазена е разпоредбата на чл. 206, ал. 1 от ЗМВР. Преди налагане на дисциплинарното наказание ДНО е приел писмените обяснения на И. Драганов от 26.08.2021 г. /за даване на които служителят е бил изрично поканен/, видно от отбелязването върху същите. Противно на изложените от касатора оплаквания, оспореният акт е издаден съобразно изискванията на чл. 195, ал. 2 от ЗМВР, във връзка с чл. 196, ал. 1 и ал. 2 от ЗМВР. Правилно АССО е приел, че заповед 517з-5635/22.10.2021 г. е издадена при спазване на сроковете по чл. 195, ал. 2 от ЗМВР, според който текст за извършено тежко нарушение на служебната дисциплина дисциплинарното наказание се налага не по-късно от два месеца от откриване на нарушението и не по-късно от две години от извършването му. В разглеждания случай в ОДМВР-София е постъпила справка 246р-4253/01.04.2021 г., съдържаща данни за извършено на 23.01.2021 г. дисциплинарно нарушение по чл. 203, ал. 1, т. 13 ЗМВР от И. Драганов, при което процесното дисциплинарно производство е образувано със заповед от 27.04.2021 г., а със заповед от 25.06.2021 г. срокът на дисциплинарното производство е удължен от 27.06.2021 г. до 27.08.2021 г. Нарушението е установено от ДНО, когато същият се е запознал с обобщената справка 263р-9696/24.08.2021 г. и материалите по дисциплинарното разследване, приложени към справката на 23.08.2021 г.- видно от отбелязването върху справката /същевременно на 24.08.2021 г. обобщената справка е регистрирана в деловодството на ОДМВР - София/, и това е моментът на установяване на дисциплинарното нарушение по см. на чл.196, ал.2 ЗМВР, от който момент започва да тече преклузивния срок за налагане на дисциплинарното наказание на държавния служител в МВР. В изготвената обобщена справка се съдържат установените в дисциплинарното производство факти по см. на чл.196, ал.1 ЗМВР относно дисциплинарното нарушение и самоличността на извършителя, поради което същата заедно с останалите материали от дисциплинарното производство трябва да постъпи при ДНО за запознаване, от която дата започва да тече срока по чл.195, ал.1 вр. чл.196 ЗМВР. Визираната от касатора дата 28.01.2021г. няма отношение към цитираната по-горе законодателна уредба относно сроковете по чл.195 ЗМВР. Не се кредитират възраженията в касационната жалба, касаещи неприлагане на Инструкция 8121з-877 от 06 юли 2021г. за дисциплината и дисциплинарната практика в МВР. Както многократно е имал възможност да посочи ВАС, правилата въведени с инструкцията имат единствено подпомагащ характер, същите не могат да противоречат на разпоредбите на ЗМВР, нито с инструкцията могат да се въвеждат правила относно дисциплинарното производство, които не са регламентирани в закона. Процесното дисциплинарно производство е протекло при спазване императивните изисквания на ЗМВР, поради което не може да се приеме, че визираните от касатора нарушения на Инструкцията са от категорията на съществените за това производство. Неприлагането на формалните правила или процедури, предвидени в Инструкцията при спазване на уредената в ЗМВР процедура не е нарушение на административнопроизводствените правила за провеждане на дисциплинарното производство още повече от категорията на съществените, нито е налице нарушение правото на защита на държавния служител в МВР. Съобразно разпоредбата на чл.207, ал.12 от ЗМВР дисциплинарното производство е приключило в срок със становище на ДРО рег.263р-9830 от 2.08.2021г. за наличието на основание за реализиране на дисциплинарна отговорност на Георгиев. Издадена е процесната заповед за налагане на дисциплинарно наказание, което както се отбеляза по-горе е наложено в сроковете по чл. 195, ал.2 от ЗМВР във връзка с чл.196, ал.1 и ал.2 от ЗМВР. В съответствие с приложимите материалноправни разпоредби е заключението на първоинстанционния съд, че от страна на касатора е допуснато посоченото в оспорената заповед дисциплинарно нарушение и предпоставките на чл.194, ал.2, т.4 ЗМВР, вр. чл.203, ал.1, т.13 и чл.226, ал.1, т.8 от ЗМВР за налагането на най-тежкото дисциплинарно наказание и прекратяване на служебното правоотношение са изпълнени. Не се кредитират доводите на касатора относно неизвършване на вмененото му дисциплинарното нарушение като несъответни с безспорно установената по делото фактическа обстановка и приетите по делото и неоспорени от страните доказателства. Съобразно тези доказателства е безспорно установено, че младши инспектор И. Драганов, към датата на издаване на оспорения акт на длъжност старши полицай в група Охранителна полиция към Районно управление Ботевград при ОДМВР - София, на 23.01.2021 г. около 19:00 часа (в извън работно време), в качеството му на водач на МПС, лек автомобил марка Мерцедес с рег. [рег. номер], собственост на Т. Диловски, е ударил лек автомобил марка Нисан Микра с рег. [рег. номер] и е напуснал местопроизшествието. Отказал е да му бъде извършена проверка с техническо средство за употреба на алкохол или друго упойващо вещество. На Драганов са съставени АУАН серия GA 363509 от 23.01.2021 г. за нарушение на чл.174, ал.3, пр.1 от ЗДвП, затова че отказва да бъде изпробван с техническо средство за алкохол в издишания въздух и не е изпълнил предписание за изследване с доказателствен анализатор и за медицинско изследване и вземане на биологични проби за химическо лабораторно изследване за употреба на алкохол и/или наркотични вещества или техните аналози съгласно издаден талон с талон 0056258; и АУАН серия GA 363510 от 23.01.2021 г. за нарушение на чл. 20, ал. 2, чл. 123, ал .1 т.2 б. б и чл. 100, ал. 1 т. 1 от ЗДвП за това, че е карал с несъобразена скорост, е напуснал местопроизшествието и не е представил на контролните органи СУМПС и контролен талон. Издадена е заповед за прилагане на ПАМ 21-0246-000042 за временно отнемане на свидетелството за управление на МПС на Драганов. При тези факти правилно първостепенният съд е приел, че с деянието е нарушена т. 28, б. "в" от Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР /обн. ДВ, бр. 67/12.08.2014 г./, според която държавният служител, независимо от заеманата длъжност, в качеството си на участник в пътното движение, е задължен да се подчинява на разпорежданията на контролните органи относно установяване на управлението на моторно превозно средство след употреба на алкохол или на друго упойващо вещество. Неоснователни са възраженията в касационната жалба за непознаване на правилата на Етичния кодекс и на вмененото му задължение да спазва същите. Драганов е запознат с Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР, утвърден със заповед 8121з-348/25.07.2014 г. и обнародван с ДВ, бр. 67/12.08.2014 г./, което е видно от Протокол рег. 7880 от 15.08.2014 г. /л. 393 от първоинстанционното дело/. Липсата на конкретна дата в документа е без значение за казуса, доколкото релевантен е не моментът на запознаването, а самият факт на запознаването с Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР, като последното е безспорно установено от решаващия състав на АССО. Допълнително на 08.01.2020 г. на държавния служител е проведено обучение на тема Етичен кодекс, видно от Протокол 246р-416/08.01.2020 г. /л. 133 от първоинстанционното дело/. Задължението да се спазват правилата, определени в Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР, произтича пряко от ЗМВР /чл. 150, ал. 2/, в този смисъл включването му в типовата длъжностна характеристика за заеманата длъжност по служебно правоотношение не е предпоставка за възникване на задължението. Неоснователни са доводите на касатора за неправилна оценка от АССО на фактическата обстановка не вземане предвид окончателните показания на свидетелите Кръстев и Методиев относно факта употребявал ли е алкохол в качеството си на водач на процесния автомобил. Показанията са неотносими към правното основание за налагане на процесното дисциплинарно наказание, а именно нарушение на правилата на т. 28, б. "в" ЕК, изразено в отказа на служителя да бъде изпробван с техническо средство за употреба на алкохол или друго упойващо вещество и отказ за даване на кръвна проба. В случая от приетите по делото доказателства /в т.ч. писмени сведения, записи от Център за видеонаблюдение към Община Благоевград, записи от Районен център 112 София, документация за дейността на дежурния наряд по пътен контрол/ е установено по безспорен начин, че Драганов е управлявал процесното МПС към момента на извършване на ПТП и е бил във видимо нетрезво състояние, като в последствие е отказал да му бъде извършена проверка за наличие на алкохол или друго упойващо вещество в кръвта. При доказано наличие на качеството водач на превозното средство по смисъла на пар. 6, т. 25 от ДР ЗДвП, самият отказ за проверка се явява неподчинение на разпорежданията на контролните органи относно установяване на управлението на моторно превозно средство след употреба на алкохол или на друго упойващо вещество, представляващо нарушение на т. 28, б. "в" от Етичния кодекс. Без значение за казуса са влезли в сила решения на Районен съд Благоевград, с които са отменени издадени въз основа на АУАН серия GA 363509 и АУАН серия GA 363510 наказателни постановления. На касатора не е наложено дисциплинарно наказание "уволнение" за извършено административно нарушение. Изводите на ДНО и съответно на решаващия съд се основават на проведено дисциплинарно производство по реда на ЗМВР при наличие на данни за осъществени деяния, които ЗМВР определя като дисциплинарни нарушения, за извършването на които са предвидени съответните дисциплинарни наказания. Именно в такова производство са събрани достатъчно факти, установяващи извършено от касатора деяние, което е определено от законодателя като тежко нарушение на служебната дисциплина /чл. 203 ЗМВР/, за което е предвидено най-тежкото дисциплинарно наказание - уволнение. Процесното деяние уронва престижа на службата и представлява тежко нарушение на служебната дисциплина, за което правилно дисциплинарно-наказващият орган е наложил най-тежкото дисциплинарно наказание "уволнение" по смисъла на чл. 203, ал. 1, т. 13 от ЗМВР и на основание чл. 226, ал. 1, т. 8 ЗМВР служебното правоотношение на И. Драганов е прекратено, както законосъобразно е приел и първостепенният съд. АССО лаконично е посочил, че наложеното наказание съответства по вид и тежест на тежестта на извършено нарушение. Този извод на съда е верен защото в случая е спазена процедурата по налагане на дисциплинарно наказание, уредена в чл. 205 и чл. 206 ЗМВР. Видно от съдържанието на оспорения акт ДНО е преценил тежестта на нарушението и настъпилите от него вредни последици, обстоятелствата при които е извършено и формата на вината, включително цялостното поведение на държавния служител съобразно справка от 22.09.2021 г. Органът, в съответствие с принципа на съразмерност е отчел липсата на налагани до сега дисциплинарни наказания на служителя, както и двете му награди, но това правилно е прието, че не е основание за отпадане на отговорността, тъй като настоящото деяние на служителя засяга обществените отношения във висока степен и създава предпоставки за загуба на доверието на обществото към служителите в МВР. Обжалваното съдебно решение е постановено при спазване на съдопроизводствените правила и е обосновано. АССО е изпълнил задължението си по чл. 168 АПК, като е извършил съдебен контрол на оспорения административен акт по критериите, посочени в чл. 146 АПК и е установил релевантните за спора фактически обстоятелства. Съдът е преценил всички събрани по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, като е обсъдил всички факти и доводи от значение за случая. Решението е постановено при разпределена тежест на доказване в процеса съобразно доводите и възраженията на страните, на които е дадена възможност да ангажират доказателства в подкрепа на представените становища. Изводите на решаващия съд кореспондират със събраните по делото доказателства, формирани са след тяхната правилна преценка. На основание горното настоящият съдебен състав приема, че при постановяване на съдебния акт не са допуснати посочените от касатора нарушения по чл. 209, т. 3 от АПК, поради което съдебното решение на АССО трябва да бъде оставено в сила. Предвид изхода на спора и съобразно претендираните и доказани разноски, с оглед на факта, че ответната страна е представлявана от юрисконсулт в съдебното производство, на основание чл. 143, ал. 3 от АПК, на ответника по касация следва да се присъдят разноски - юрисконсултско възнаграждение в размер на 150 лв. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, Пето отделение