Решение № 12287 от 13.11.2024 г. на ВАС по адм. д. № 4397/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на главния архитект на Столична община, чрез юрк М. Механджиева като процесуален представител, против Решение 841 от 08.02.2024 г., постановено по адм. дело 1685/2023 г. на Административен съд София град. Изложени са съображения за неправилност на обжалваното решение като постановено в нарушение на материалния закон, при съществено нарушение на съдопроизводствените правила и поради необоснованост касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Твърденията са, че одобреният ПУП и план-схемата за част Канализация отговарят на изискванията на чл.108, ал.2 ЗУТ, вкл. за целесъобразност по чл. 108, ал. 5 от ЗУТ, както и на специалните правила на Наредба 8/1999г. Сочи се, че издаденият акт в частите за сервитута и план-схемата е съобразен с предвижданията на инвестиционното проектиране, със съществуващата инфраструктура и и законното застрояване в засегнатите имоти. Направено е искане за отмяна на обжалваното решение и за постановяване на друго по съществото на спора, с което да бъде отхвърлено оспорването срещу административния акт. Претендира се присъждане на разноски за двете инстанции, вкл. за юрисконсултско възнаграждение. Ответниците Столична община и Д. М. Т., не изразяват становище по касационната жалба. Представителят на Върховната прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на второ отделение, приема касационната жалба за процесуално допустима като подадена от надлежна страна срещу неблагоприятен за нея съдебен акт и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. С оспореното решение, по жалба на Д. М. Т., съдът е отменил заповед РА50-583/14.06.2022 г. на главния архитект на Столична община, с която на осн. чл. 134, ал.1, т.1 и 2 и ал.2, т.6 и 8 от ЗУТ, чл.64, ал.2, изр. първо, чл.108, ал.2 от ЗУТ е одобрен проект за изменение на план за регулация на УПИ ХLVII-989, УПИ ХLII-989 и УПИ ІІІ за старчески дом в кв.55, местност в.з. Горна баня за създаване на сервитут на канал, ПИ с идентификатори по КК 68134.4329.50, 68134.4329.1544 и 68134.4329.1560, район Овча купел по кафяви линии, текст, цифри, зачертавания и пунктир съгласно приложен проект и план-схема по чл.108, ал.2 от ЗУТ по част Канализация. За да постанови този резултат, съдът приема, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, но при съществени нарушения на административнопроизводствените правила и в противоречие с материалния закон и с целта на закона. Според формираните изводи, органът не е събрал доказателства и не е изложил мотиви във връзка с приложимостта на чл.67, ал.1 ЗУТ относно невъзможността за изграждане на канализационната мрежа в държавни и общински имоти, респ. относно необходимостта същата да засегне частния имот на оспорващия. Посочил е, че отсъстват съображения за одобряването на ПУП - изменение на ПР по предложения проект въпреки възражението на засегнатия собственик, което не е надлежно обсъдено. Съдът е констатирал, че не е налице основанието по чл.134, ал.2, т.6 ЗУТ за одобреното изменение на ПУП-ПР, както и че одобреният ПУП по заповедта не отговаря на изискванията по чл. 108, ал. 5 ЗУТ и противоречи на чл. 125, ал. 5 от ЗУТ. Решението на административния съд е валидно, допустимо и правилно. Обосновано от доказателствения материал и съответно на закона е заключението на съда за незаконосъобразност на процесната заповед на основанията по чл.146, т. 3-5 от АПК. Неоснователни са доводите на касатора за наличие на отменителните основания по чл.209, т.3 АПК. Релевантните за спора факти и обстоятелства са установени от съда след анализ на приетите по делото доказателства, съобразно които са направени фактическите констатации, а въз основа на тях са изведени законосъобразни и обосновани правни изводи. Изложените мотиви в оспореното решение, на основание чл.221, ал.2 АПК, се споделят изцяло от настоящата инстанция, която препраща към тях, а именно: При проверка на процесната заповед по критерия на чл.146, т.3 АПК, правилно решаващият съд приема, че в нарушение на административнопроизводствените правила във връзка със задължението по чл.35 АПК, органът не е събрал доказателства дали съществува друго техническо решение, различно от предложения проект, за проектиране и изграждане на канализационната мрежа в спорния участък, каквото е изискването на чл.67, ал.1 ЗУТ. В тази връзка е подадено възражение от собственика на засегнатия имот, което е отхвърлено от ЕСУТ само с доводи за наличието на идеен проект, който не следва да се актуализира поради това, че е разработен в изпълнение на Оперативна програма Околна среда 2021-2027. Посоченият начин на процедиране не удовлетворява изискванията на чл.34 и чл.35 АПК, задължаващи органа служебно да установи с всички допустими доказателствени средства фактите и обстоятелствата, от значение за случая и да обсъди възраженията на заинтересованите лица, като изложи надлежни мотиви. Неоснователна е тезата на касатора, че инвестиционният проект за канализационните и водопроводни мрежи на квартала не подлежи на промяна и следва да се бъде съобразен при изготвяне на ПУП, тъй като според разпоредбата на чл.108, ал.1, пр. второ ЗУТ, предвижданията на подробните планове са задължителни за инвестиционното проектиране, а не обратното. Правилни са изводите на съда и за материалноправна незаконосъобразност на оспорената заповед. Видно е, че наред с основанията по чл.134, ал.1, т.1 и 2 и ал.2, т. 8 от ЗУТ, същата е издадена и на основание чл.134, ал.2, т.6 от ЗУТ, т.е. планът е изменен по съгласие на всички собственици на имотите - предмет на плана. Безспорно е в случая, че жалбоподателят пред административния съд - Д. М. Т. като собственик на УПИ ХLVII-989 в кв.55, който е в предметния обхват на заповедта, не е дал съгласие за изменението на ПУП, одобрено с процесния административен акт и същият е издаден при отсъствие на посоченото правно основание, от което следва неговата незаконосъобразност. Тук е мястото да се посочи, че при издаване на заповедта са спазени изискванията на чл.64, ал.2 и чл.108, ал.2 пр. второ и трето от ЗУТ, тъй като с плана за регулация е определена сервитутната ивица извън уличната регулация, на канализационната мрежа като елемент от техническата инфраструктура по см. на чл.64, ал.1,т.3 ЗУТ, а за последната е одобрена план-схема, съставляваща неразделна част от ПУП. Доводите в оспореното решение за несъответствие с посочените разпоредби са неоснователни. Независимо от горното, правилен е изводът за незаконосъобразност на процесната заповед поради нарушение на материалния закон и неговата цел. Със заповедта е одобрено изменение на ПУП - ПР за създаване на сервитут на канал и план схема по чл.108, ал.2 ЗУТ по част Канализация, като от мотивите на органа и от графичната част е видно, че трасето на канала попада извън уличната мрежа и засяга УПИ частна собственост. Приетото техническо решение за проектиране и изграждане на канализационната мрежа извън уличната мрежа и извън общински и държавни поземлени имоти е предвидено от законодателя като изключение при невъзможност за прокарване на мрежите и съоръженията на техническата инфраструктура в улици, в държавни или общински имоти. Изложеното следва от разпоредбите на чл.67, ал.1 и чл.83, ал.2 ЗУТ, които органът в случая не е обсъждал и не е съобразил при издаване на заповедта. Отреждането за УПИ ХLVII-989 включва и техническа инфраструктура, при което за административния орган е съществувала доказателствената тежест за установяване спазването на изискванията на посочената норма на чл. 67, ал. 1 ЗУТ, а такива доказателства по делото не са представени. С горната констатация във връзка с предвижданията на плана и одобрената план-схема за част канализация административният съд е обосновал и изводите си за нарушение на изискванията по чл. 108, ал. 5 от ЗУТ. Преценката за законосъобразност и икономичност на плана, изискуема по чл. 108, ал. 5 от ЗУТ, следва да се извърши при баланс между цялостното устройствено решение и правата и интересите на всеки отделен адресат на тези предвиждания. А съгласно чл. 125, ал. 5 от ЗУТ в проекта за подробен устройствен план се отразяват разрешените строежи по предходен подробен план, за които разрешенията за строеж не са загубили правно действие. Видно е, че в случая, предвиденият сервитут за канал, както и трасето на канализационната мрежа обхваща площи в УПИ ХLVII-989 около законно изградената ограда, което сочи на засягане на същия с ограничения по отношение на ползването и застрояването му. Безспорно е, че при одобряване на плана и план-схемата за канализацията не е търсен по-благоприятен вариант, от което следва несъответствие с правилото на чл.108, ал.5 ЗУТ, което задължава органа при разработването на ПУП да одобри предвижданията, които са икономично осъществими и да дават възможност за целесъобразно устройство на територията. В този смисъл, правилно първоинстанционният съд е мотивирал отменителния си акт. От горното следва, че изводът на съда за незаконосъобразност на процесната заповед е правилен. Настоящият състав на касационната инстанция счита, че не са налице сочените в жалбата основания по чл. 209, т. 3 АПК за отмяна на обжалваното решение. Съдебният акт като правилен следва да се остави в сила. С оглед изхода по делото, касаторът няма право на деловодни разноски, а ответникът по касация не претендира такива. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, второ отделение,