Решение № 5430 от 12.04.2012 г. на ВАС по адм. д. № 9050/2011 г.

Решение № 5430 от 12.04.2012 г. на ВАС по адм. д. № 9050/2011 г., I о., докладчик съдията Маруся Димитрова Производство по чл. 160, ал. 6 ДОПК и чл. 208 и сл. АПК. Касаторът "Фавия трейдинг" ЕООД моли да бъде отменено решение № 806/12.05.2011 г. по адм. д. № 87/2011 г. на Пловдивския административен съд, с която е отхвърлена жалбата му против РА № 261001717/27.10.2010 г. на ТД на НАП - Пловдив като неправилно. Поддържа, че са допуснати касационни основания необоснованост, нарушения на материалния и процесуалния закон. Подробни съображения излага в жалбата си. Моли жалбата против РА да бъде уважена, като му бъдат присъдени разноски. Ответникът по касационната жалба - Директорът на ДОУИ - Пловдив моли решението като правилно да бъде оставено в сила и да му бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, I отделение, като прецени допустимостта на касационната жалба и изложените в нея отменителни основания по чл. 218 АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е допустима, подадена в срок, а разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение административният съд е отхвърлил жалбата на "Фавия трейдинг" ЕООД против РА № 261001717/27.10.2010 г. на ТД на НАП - Пловдив, с която е начислен данък върху добавената стойност 18 263,52 лв. с лихви за периода 15.05.2008 г. - 31.03.2009 г. В мотивите си съдът е приел, че РА е издаден от компетентен орган след проведена по правилата на ДОПК ревизия. Съдът е обсъдил събраните по делото доказателства и доводите на страните, и е достигнал до обоснован извод за законосъобразно определен дължим данък върху добавената стойност с лихви за ревизирания период. Правилен е изводът на съда, че в РА законосъобразно е определен натрупан облагаем оборот над 50 000 лв. към 30.04.2008 г. и възникнало задължение на ревизираното лице да подаде заявление за задължителна регистрация по ЗДДС до 14.05.2008 г. Дружеството е организирало и провеждало дейност по ловен туризъм, като за част от фактурите е поддържало, че имат предмет информационна услуга и са необлагаеми по чл. 21, ал. 3, т. 2, б. "г" ЗДДС, тъй като са с място на изпълнение извън територията на страната. Като второ основание за неначисляване на данъка посочва чл. 24, ал. 1 и 2 ЗДДС, тъй като получателите са регистрирани по ДДС лица в друга държава членка. Съдът е обсъдил събраните по делото доказателства и обосновано е приел, че маркетинговото проучване не представлява предоставяне на информация по смисъла на чл. 21, ал. 3, т. 2, б. "г" ЗДДС. Правилен е изводът на съда и органите по приходите, че в случая е приложим чл. 21, ал. 1 ЗДДС като предоставените услуги са облагаеми, с място на изпълнение на територията на страната. Правилен е изводът на съда, че не са доказани условията на чл. 24, ал. 1 и 2 ЗДДС, за да се изключат фактурираните услуги от облагаемия оборот и да бъдат третирани като услуги с място на изпълнение на територията на получателя, регистрирано по ДДС в друга държава членка лица. В договорите не е възложено на дружеството да действа от името и за сметка на получателите, поради което не са налице условията на чл. 24, ал. 1 ЗДДС. Неоснователен е и доводът на касатора за допуснати процесуални нарушения от съда при разглеждане и решаване на делото. Съдът е открил производство по оспорването на представените в съдебното производство доказателства и обосновано е приел, че потвържденията за характера на проучванията от 2011 г. са създадени за нуждите на процеса. Решението като правилно следва да бъде оставено в сила. Искането на ответника за присъждане на юрисконсултско възнаграждение е основателно по чл. 161, ал. 1, изр. 3 ДОПК за 93,27 лв., тъй като останалите 902 лв. от дължимото по делото възнаграждение е присъдено от административния съд. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, I отделение,