Решение № 3447 от 3.4.2023 г. на ВАС, II о.

Производството е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на П. Банница и П. Банница, чрез процесуалния им представител адв. А. Теодосиева, против решение 81/15 април 2022 г., постановено по адм. д. 118/2021 г. по описа на Административен съд Ловеч. С доводи за неправилност и незаконосъобразност се иска неговата отмяна. Писмени възражения по касационната жалба са депозирани в законовия срок. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата и оставяне на решението в сила. Върховният административен съд, второ отделение, в настоящия състав, намира жалбата за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211 ал. 1 АПК и от надлежна страна. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения. Първоинстанционният съд е бил сезиран с жалба от Х. Василева и Ц. Василев, и двамата с адрес: гр. Ловеч, [улица], срещу заповед 18-3070 от 17 март 2021 г. на Началника на Служба по геодезия, картография и кадастър, гр. Ловеч, с която на основание чл. 54, ал. 4, вр. чл. 54, ал. 1 и чл. 51, ал. 1, т. 2 ЗКИР, е одобрено изменението в кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Ловеч, ЕКАТТЕ 43952, общ. Ловеч, одобрена със Заповед РД-18-10/17 април 2007 г. на Изпълнителния директор на АГКК, последно изменение на кадастралната карта и кадастралните регистри, засягащо сградата е от 27 март 2019 г. Съдът е отменил заповедта като незаконосъобразна. Решението е валидно, допустимо и правилно. За да постанови акта си решаващият съд, след цялостна и задълбочена преценка на доказателствата по делото, вкл. заключението на вещото лице по назначената и приета, неоспорена СТЕ и вземайки предвид доводите и възраженията на страните, както и релевантните за съда факти и обстоятелства е достигнал до верни правни изводи. Преценката на наличните по делото доказателства обуславя безспорен извод за наличието на спор за материално право по отношение на заявеното от касаторите изменение на КККР, тъй като с обжалваната заповед се променя не само конфигурацията на сградите, но и площта на самостоятелните обекти в сградите. Установено е, че със заявеното, на основание чл. 51, ал. 1, т. 2 ЗКИР, изменение на КККР сграда с идентификатор 43952.507.1353.1 от площ 112 кв.м. след изменението фигурира с площ от 73 кв.м, а сграда с идентификатор 43952.507.1353.2, която е заснета с площ 36 кв.м. след промяната е с площ 67 кв.м. Ответниците Х. Василева и Ц. Василев са направили изрично възражение относно исканото изменение, което не е било съобразено от началника на СГКК Ловеч. За тях са налице двете условия - вписване в КР като носители на права и изразеното несъгласие с промяната. На следващо място е било и известно, че между страните е образувано гр. д. 1048/2019 г. по описа на Районен съд Ловеч, с предмет делба на имотите, предмет на изменението на КККР. Следователно правилно решаващият съд е приел, че е налице отрицателна материалноправна предпоставка за изменение на КККР до разрешаването му по съдебен ред, по аргумент от чл. 54, ал. 2 ЗКИР. Безспорно е, че спор за материално право е налице не само при висящ съдебен процес, но и когато твърденията на страните относно определено субективно материално право са разнопосочни, както е в случая. Извън компетентността на административния орган и на административния съд е проверката на източниците, удостоверяващи вещните права на заинтересованите страни. Предвид изложеното законосъобразно съдът е отменил заповед 18-3070 от 17.03.2021 г. на Началника на Служба по геодезия, картография и кадастър гр. Ловеч, като незаконосъобразна. При постановяване на обжалваното съдебно решение не са допуснати нарушения, съставляващи касационни основания за неговата отмяна. Не са налице отменителните основания на чл. 209 АПК, решението като правилно и законосъобразно следва да бъде оставено в сила, а касационната жалба - без уважение. С оглед изхода на делото и своевременно направеното искане, в тази връзка, на ответниците Х. Василева и Ц. Василев следва да се присъдят направените в тази инстанция разноски по 500 лв. за всеки един от тях. Воден от изложените съображения и на осн. чл. 221 ал. 2 АПК Върховният административен съд, второ отделение, в настоящия състав