Решение № 6201 от 27.05.2020 г. на ВАС по адм. д. № 13063/2019 г.

Решение № 6201 от 27.05.2020 г. на ВАС по адм. д. № 13063/2019 г., VIII о., докладчик съдията Димитър Първанов Производството е по реда на чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК), във вр. с чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба от директора на Агенция "Митници", подадена чрез процесуалния му представител юрк. Д. Енева срещу решение № 197 от 19.07.2019 г., постановено по адм. дело № 96/2019 г. по описа на Административен съд – Кюстендил, с което е отменено решение за отказ за възстановяване на акциз №ВG005700-ИВ-22-4-42-РВ14 от 11.09.2018 г. на началника на Митница Югозападна, потвърдено с решение №Р-611 от 27.11.2018 г. на директора на Агенция "Митници", с което на "Балканфарма Дупница" АД, с ЕИК 819364374, е отказано възстановяване на акциз в размер на 77 443. 02 лв. по искане с вх. № 32-249937 от 29.08.2018 г. и преписката е върната на директора на Териториална дирекция Югозападна при Агенция "Митници" за ново произнасяне по искането на "Балканфарма Дупница" АД с вх. № 32-249937 от 29.08.2018 г., при съобразяване с указанията по тълкуването и прилагането на закона, дадени в мотивите на решението. В касационната жалба се поддържа твърдение, че съдебният акт е неправилен поради допуснато нарушение на материалния закон и е необоснован поради неправилни изводи направени въз основа на правилно установени по делото факти. Поддържа се, че неправилно съдът е приел като правно основание на отправеното до административния орган искане разпоредбата на чл. 24, ал. 4, т. 4 от Закона за акцизите и данъчните складове (ЗАДС). Хипотезата е приложима при условията на чл. 9, ал. 1 от Правилника за прилагане на Закона за акцизите и данъчните складове (ППЗАДС) и се отнася само до лечебните заведения по смисъла на Закона за лечебните заведения (ЗЛЗ), а "Балканфарма Дупница" АД не е такова лице. В подкрепа на тезата си се позовава и на решение на СЕС по дело С-306/2014 г., като поддържа, че за да изпълни съдебния акт, административният орган ще трябва да наруши основни принципи на административното производство и да издаде решение в ясно противоречие със становището на СЕС. Не са налице, според касатора основания да бъдат приравнени разпоредбите на чл. 22, ал. 3, т. 4 ЗАДС и чл. 22, ал. 4, т. 4 ЗАДС. Иска първоинстанционното решение да бъде отменено. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции. Ответникът – "Балканфарма Дупница" АД, чрез адв. Ганев намира касационната жалба за неоснователна и моли да бъде оставена без уважение. Върховна административна прокуратура, чрез участвалият по делото прокурор дава заключение, че касационната жалба е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна. Върховният административен съд, състав на осмо отделение, след като прецени допустимостта на касационната жалба и наведените в нея отменителни основания, както и валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 АПК, приема за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна, в законоустановения срок по чл. 211, ал. 1 АПК и срещу съдебен акт, който подлежи на инстанционен контрол. Разгледана по същество е неоснователна. Пред първоинстанционният съд е установена следната фактическа обстановка: На 29.08.2018 г. "Балканфарма Дупница" АД на основание чл. 22, ал. 4, т. 4 ЗАДС, подава искане за възстановяване на акциз в размер на 77 443. 02 лв. Заплатеният акциз е за етилов алкохол използван за почистване и дезинфекция на производствено оборудване в Интегрирана производствена мощност за периода от 01.01.2017 г. до 19.07.2018 г., в съответствие с вътрешни Стандартни оперативни процедури съгласно Наредба № 15/17.04.2009 г. за условията за издаване на разрешение за производство/внос и принципите и изискванията за добра производствена практика на всички видове лекарствени продукти, на лекарствени продукти за клинично изпитване и на активни вещества. Към искането са приложени документи по чл. 9, ал. 6 ППЗАДС. С решение за отказ за възстановяване на акциз №ВG005700-ИВ-22-4- 42-РВ14 от 11.09.2018 г. на началника на Митница Югозападна, на "Балканфарма Дупница" АД, е отказано възстановяване на акциз в размер на 77 443. 02 лв. Актът е обжалван по административен ред и е потвърден от директорът на Агенция Митници с решение № Р-611 от 27.11.2018 г. Пред първоинстанционният съд е изслушана съдебно-техническа експертиза, която е приета по делото и не е оспорена от страните. Експертът е посочил, че производството на лекарствени средства като производствен процес в "Балканфарма Дупница" АД включва измиване, почистване/дезинфекция на производствено оборудване в Интегрирана производствена мощност със 70% етилов алкохол, с цел избягване на замърсяване и кръстосано замърсяване. Същото се извършва по утвърдени от дружеството Стандартни оперативни процедури (SOP 04350 "Приготвяне на работни разтвори за почистващи препарати", SOP 03373 "Работа с разтворители в дирекция "Производство", SOP 04012 "Почистване на вихрослойна сушилня Aeromatik - fielder за предотвратяване на кръстосано замърсяване" и SOP 08047 (СОП-Д-0779) "Разходна норма на етилов алкохол за почистване на производствено оборудване в Интегрирана производствена мощност". При измиване, почистване/дезинфекция със 70% етилов алкохол се изчаква до неговото пълно изпаряване от производственото оборудване. С оглед спецификата на дейностите в различните производствени звена за всяка от операциите с използване на етилов алкохол е допуснат диапазон в разходния норматив. Това е обосновано от необходимостта някои от дейностите да се повтарят многократно или да включват по-висока концентрация на етилов алкохол. Крайните продукти на производствения процес - лекарствата, не съдържат етилов алкохол. За периода от 01.01.2017 г. до 19.07.2018 г. са използвани 70.4.0274 хектолитра 100%, т. е. 73.3.3619 хектолитра 96% етилов алкохол за извършването на 387 основни и междинни операции по измиване, почистване/дезинфекция на производствени помещения и производствено оборудване в Интегрирана производствена мощност. Сумата на начислен акциз отговаря на претендираната сума за възстановяване от дружеството. Въз основа на така установените факти, първоинстанционният съд е приел, че са налице предпоставките на чл. 22, ал. 4, т. 4 ЗАДС за възстановяване на платения акциз за придобиване на използвания алкохол за дезинфекция. Посочил е, че разпоредбата на чл. 22, ал. 7 ЗАДС не намира приложение в настоящия случай. Въз основа на подробно изложени мотиви съдът е направен краен извод, че оспореният индивидуален административен акт е незаконосъобразен и следва да бъде отменен. Решението е валидно, допустимо и правилно. Неоснователно в касационната жалба се поддържа необоснованост на съдебния акт. Приетите за установени фактически констатации се подкрепят от доказателствата по делото. Основавайки се на изслушаната по делото съдебно-техническа експертиза, съдът е достигнал до извод, че използването на етилов алкохол за измиване и почистване/дезинфекция на производствено оборудване в Интегрирана производствена мощност, е задължително и неразделна част от технологията на производствения процес на лекарствени средства. Дезинфекцията цели намаляване на риска от микробно замърсяване на един лекарствен продукт. При разхода на етилов алкохол няма и не може да има разходни норми, а количеството етилов алкохол е документирано в стандартни оперативни процедури и протоколи за изразходеното количество. Дезинфекцията е приета за част от производствения цикъл съгласно решение от 15.10.2015 г. по дело С-306/14 г. на Съда на Европейския съюз (СЕС) по повод отправеното преюдициално запитване от Върховния административен съд по адм. д. № 13340/2013 г. по описа на Върховния административен съд. Съдът е дал тълкуване, че етиловият алкохол, използван за дезинфекция на инфраструктура и оборудване, които позволяват на предприятията да произвеждат лекарствени продукти, трябва да се счита "за производство на лекарства" по смисъла на чл. 27, § 1, б. "г" от Директива 92/83/ЕИО, тоест попада в хипотезата на задължително освобождаване от акциз. Съобразявайки тълкуването на нормите на Директивата, първоинстанционния съд обосновано е приел, че процеса по дезинфекция попада в хипотезата на производствения цикъл на лекарствата и е вътрешноприсъщ процес от този цикъл. В тази хипотеза разпоредбата на чл. 22, ал. 7 ЗАДС не е относима. Административният съд правилно е приел, че в случая е приложима разпоредбата на чл. 22, ал. 4, т. 4 ЗАДС, регламентираща възстановяването на акциз за вложения алкохол в производствения процес, при условие, че крайният продукт не съдържа алкохол. В настоящия случай не е спорно, че алкохолът е вложен в производствения процес, а не в крайния продукт. Неправилно е позоваването от касатора на разпоредбата на чл. 22, ал. 3, т. 2 ЗАДС, която касае възстановяване платеният акциз за алкохола и алкохолните напитки, вложени в производството на лекарствени продукти по смисъла на Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина (ЗЛПХМ) и ветеринарномедицински продукти по смисъла на Закона за ветеринарномедицинската дейност (ЗВД). От доказателствата по делото и от изслушаната съдебно-техническа експертиза е безспорно установено, че етиловия алкохол не е вложен в производството на лекарствените средства, но е част от производствения процес, който включва дезинфекция на производствено оборудване. Неоснователно се поддържа и твърдението, че прилагането на чл. 22, ал. 4, т. 4 ЗАДС налага възстановяването на акциз при спазване условията на чл. 9, ал. 1 ППЗАДС, а той е относим само за лечебни заведения и аптеки и не може да бъде приложен по отношение на "Балканфарма Дупница" АД. Относимата разпоредба в случая, е не тази на която се позовава касатора, а чл. 9, ал. 2 ППЗАДС, съгласно който възстановяването на акциз по чл. 22, ал. 4 ЗАДС, се прилага и за производители, които използват в производствения си процес алкохол и алкохолни напитки с платен акциз, при условие, че крайният продукт не съдържа алкохол. Предвид изложеното, като е отменил оспорения административен акт и е върнал преписката на административния орган с указание за приложението на чл. 22, ал. 4, т. 4 ЗАДС, съдът е постановил правилно решение. Спрямо същото не са налице твърдените в касационната жалба основания за отмяна, поради което следва да бъде оставено в сила. Мотивиран така, Върховният административен съд, осмо отделение,