Решение № 397 от 20.01.2015 г. на ВКС по н. д. № 1063/2014 г.

Решение № 397 от 20.01.2015 г. на ВКС по н. д. № 1063/2014 г., II н. о., НК, докладчик съдията Жанина Начева Настоящето производство е по глава тридесет и трета, част VI от НПК, образувано по искане на осъдения Ю. М. М. за възобновяване на в. н. о. х. д. № 190/2013 г. по описа на Благоевградския окръжен съд. Искането е основано на чл. 422, ал. 1, т. 5 НПК поради съществени нарушения по чл. 348, ал. 1, т. 1 - 2 НПК. Твърди се, че допуснатите съществени процесуални нарушения са довели до неправилно приложение на закона, поради което е направено искане за отмяна на въззивното решение и оправдаване на подсъдимия или връщане на делото за ново разглеждане. В съдебно заседание прокурорът от Върховна прокуратура дава заключение, че искането на осъдения е неоснователно и следва да бъде оставено без уважение. Върховният касационен съд, след като обсъди направеното искане, съображенията, развити устно в открито съдебно заседание, и извърши проверка в рамките на изтъкнатото основание за възобновяване, намира следното: С присъда № 785 от 25.03.2013 г. по н. о. х. д. № 819/2012 г. Районният съд- гр. Сандански е признал подсъдимия Ю. М. М. за виновен в това, на 17.11.2012 г. в [населено място] да е управлявал моторно превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта си над 1,2 на хиляда, установено по надлежния ред, поради което и на основание чл. 343б, ал. 1 НК и чл. 54 НК му е наложил наказание от три месеца лишаване от свобода, чието изпълнение е отложил за срок от три години на основание чл. 66, ал. 1 НК. В съответствие с чл. 343г НК съдът е лишил подсъдимия от правото за управлява моторно превозно средство за три месеца. С решение № 4995 от 11.12.2013 г. по в. н. о. х. д. № 190/2013 г. на Благоевградския окръжен съд присъдата е потвърдена. Процесуално допустимото искане е НЕОСНОВАТЕЛНО. В него са изложени най-общо формулирани твърдения, че съдът е нарушил принципите по чл. 13, чл. 14, чл. 15 НПК и процесуалните изисквания на чл. 107, ал. 3 НПК; че не допуснал събирането на поискани от защитата доказателства, а други е приел в нарушение на НПК; че не е отговорил на доводите на защитата за несъставомерност на деянието по чл. 343б, ал. 1 НК. Върховният касационен съд не установи произволно отхвърлени искания, които да са накърнили разкриването на обективната истина. Въззивният съд е изложил съображения за своя отказ, изведен от материалите по делото, а мотивите на решението съдържат достатъчно изчерпателен, ясен и законосъобразен отговор на всички основни доводи, наведени от осъдения и неговия защитник. В изпълнение на процесуалните си задължения, след внимателен анализ на съвкупността от доказателствени източници, Благоевградският окръжен съд е оценил като недостоверни обясненията на подсъдимия, че непосредствено преди да бъде спрян за проверка, той е приел от медикамент "шведска горчивка" в доза, близка до предписаната му за провеждано лечение. Оценил е като частично недостоверни и показанията на св. В., разпитана по искане на защитата, че закупеният от аптечната мрежа медикамент е бил предлаган без опаковка и обозначение за противопоказания и странични ефекти. В този аспект е било съобразено противоречието на свидетелските показания дори с обясненията на подсъдимия, че е прочел упътването при използване на "шведска горчивка". Стъпвайки на оценените като достоверни доказателствени източници съдът е отхвърлил като убедително опровергана версията на защитата, че приетото количество от медикамента в комбинация с употребата на спиртни напитки и прекомерно количество оцет в салатата е увеличило показанието при алкотеста, поради което подсъдимият М. не е управлявал автомобила с концентрация на алкохол в кръвта над 1, 2 на хиляда, установено с техническото средство. Ето защо доводите на осъдения, които всъщност са насочени да опровергаят обосноваността на фактическите констатации и суверенната оценка на доказателствените материали от въззивния съд при решаване на въпросите по същество на делото, не могат да бъдат възприети. Искането се подкрепя и с оплакването, че въззивният съд не е отговорил на довод на защитата за нарушение по Наредба № 30/2001 г. за реда за установяване употребата на алкохол или друго упойващо вещество от водачите на моторни превозни средства - подсъдимият бил изпробван с негодно техническо средство, което не било преминало първоначална и последваща проверка по смисъла на Закона за измерванията от независима страна в процеса. Необходимо да се подчертае, че необсъждане на довод логично може да се претендира само, когато е бил представен на вниманието на съда, какъвто не е разглежданият случай. По същината си възражението е напълно неоснователно и не кореспондира на материалите по делото. Използваното техническо средство - анализатор на алкохол в дъха, модел "А. +", тип Дрегер, с фабр. № A. представлява одобрено средство за измерване, което на 12.09.2012 г. успешно е преминало последваща проверка в оправомощена за това лаборатория. Следователно, лабораторията е отговаряла и на задължителното условие за независимост по чл. 47, ал. 1, т. 2 от Закона за измерванията. Напълно неконкретизирано е и твърдението на осъдения за невъзможност да даде кръвна проба за изследване. Видно от мотивите съдът е приел за фактически установено, че на 17.11.2012 г., след като посетил заведение, където употребил спиртни напитки, подсъдимият М. е бил спрян за проверка докато управлява моторно превозно средство; че същият е бил изпробван с анализатор на алкохол в дъха "А. +", Дрегер, с фабр. № A. и техническото средство е отчело концентрация от 1,22 на хиляда; че резултатът е бил показан на подсъдимия, който пред полицейските служители не е направил никакви възражения; че на подсъдимия е бил издаден талон за медицинско изследване и същият е бил отведен до здравното заведение, но там отказал вземането на кръвна проба и изследване, удостоверено с подписа на лекаря. Респективно, по делото не е била фактически установена от съда по същество основателна причина за отказа от вземане на кръвна проба, заявена от осъдения и констатирана от медицинското лице. В рамките на възприетите фактически положения, изведени без съществено процесуално нарушение, Благоевградският окръжен законосъобразно е приел, че деянието на подсъдимия покрива всички съставомерни признаци на престъплението по чл. 343б, ал. 1 НК, мотивирайки без неясноти, логически противоречия или непълноти въззивното решение. Затова, разгледано в аспекта на основанията по чл. 348, ал. 1, т. 1 - 2 НПК искането на осъдения М. за възобновяване на делото следва да бъде оставено без уважение. По изложените съображения Върховният касационен съд, на основание чл. 425 НПК