Решение № 1792 от 11.02.2010 г. на ВАС по адм. д. № 8516/2009 г.

Решение № 1792 от 11.02.2010 г. на ВАС по адм. д. № 8516/2009 г., V о., докладчик председателят Марина Михайлова Производството по делото е образувано на основание чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ по касационна жалба на областния управител на Кюстендилска област против решение от 08.05.2009 г., постановено по адм. дело № 153/2009 г. на Кюстендилския административен съд. Оплакванията в касационната жалба са за неправилност на решението по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Ответникът - Иван Георгиев Сапунджиев не е взел становище по касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба и правилност на оспореното решение. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и при наличие на правен интерес, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е НЕОСНОВАТЕЛНА. С оспореното решение АС е отменил мълчаливия отказ на областния управител на Кюстендилска област, да се произнесе по заявление за достъп до обществена информация с вх. № 94-И-2/15.01.2009 г. на Иван Георгиев Сапунджиев и е върнал преписката на административния орган за произнасяне по подаденото заявление, съобразно дадените указания по тълкуване и прилагане на закона в мотивите на решението. Първоинстанционният съд е установил, че със заявление № 94-И-2/15.01.2009 г. Иван Георгиев Сапунджиев е поискал от областния управител на Кюстендилска област да му бъде предоставен достъп до обществена информация, като в т. 1, 2 и 3 на заявлението изчерпателно е изброил исканите документи, съдържащи тази информация. В срока по чл. 28, ал. 1 от Закона за достъп до обществена информация /ЗДОИ/ административният орган не се е произнесъл по заявлението. Липсва разпореждане за удължаване на срока в хипотезите на чл. 30 и чл. 31 от ЗДОИ. В мотивите на решението е прието, че оспорения мълчалив отказ е незаконосъобразен. Заявлението за достъп до обществена информация е адресирано до компетентния орган, който е задължен субект по смисъла на чл. 3, ал. 1 от ЗДОИ, поради което същият е дължал изрично произнасяне по това заявление в предписаната в чл. 34, ал. 1 от ЗДОИ форма на акта, който следва да съдържа изрично изброените в закона реквизити, като изложи ясни и конкретни мотиви съгласно изискването на чл. 38 от ЗДОИ и чл. 59, ал. 2, т. 4 и т. 5 от АПК. По тези съображения, мълчаливият отказ е отменен и преписката е върната на административния орган за произнасяне по същество с нарочно и мотивирано решение. Касационната инстанция намира така постановеното решение за правилно. Разпоредбите на ЗДОИ уреждат обществените отношения, свързани с правото на достъп до обществена информация. При анализа на законовите разпоредби досежно реализацията на тези отношения се налага изводът, че задължения субект по чл. 3 от същия закон дължи мотивирано писмено произнасяне. Този извод се потвърждава от изричните разпоредби на чл. 28, ал. 2 - изискваща писмено уведомяване на заявителя за взетото решение, чл. 38 и чл. 39 - въвеждащи изисквания за форма и съдържание на административното решение, връчване на решението за отказ за предоставяне достъп до обществена информация. Налице е законов императив за писмено произнасяне по заявлението, включително и при отказ. Непроизнасянето по заявлението, представляващо оспореният пред първоинстанционния съд мълчалив отказ е в нарушение на ЗДОИ, подлежащ на отмяна, както обосновано и законосъобразно е постановил съдът. Касаторът навежда доводи в касационната жалба, че поисканата от него информация не представлява обществена информация по смисъла на чл. 2, ал. 1 от ЗДОИ, поради което той не е задължен субект да предостави тази информация. Твърди, че актовете за държавна собственост се съхраняват в регистри, които са публични и достъпни за всеки гражданин, който може да поиска писмена или устна справка по реда на чл. 77 от Закона за държавната собственост. Тези аргументи са относими към по т. 1 от подаденото заявление, но те касаят съществото на спора и биха били предмет на обсъждане само в случай, че представляват мотиви на изричен административен кат, постановен от административния орган. Мотивите дават възможност на контролната инстанция да прецени законосъобразността на отговора, а това е още по - наложително при отказ да се предостави исканата информация. По отношение на т. 2 и 3 от заявлението на ответника на касационната жалба се поддържа становище, че тази информация представлява подготвителна информация и няма самостоятелно значение по смисъла на чл. 13, ал. 2, т. 1 от ЗДОИ. Тези доводи също не се споделят от касационната инстанция по изложените по-горе съображения, които са относими и към информацията по т. 2 и 3 от заявлението. Липсата на произнасяне от страна на задължения орган по чл. 3, ал. 1 от ЗДОИ, какъвто е касаторът, води до невъзможност да бъде извършена преценка от страна на съда дали поисканата информация е обществена или служебна и дали достъпът до тази служебна информация може да бъде ограничаван от органа, който е длъжен да я съхранява. Поисканата от заявителя информация не представлява искане за административна услуга, както твърди касатора, с оглед на което и приложения към касационната жалба списък на унифицираните наименования на административните услуги е неотносим към предмета на правния спор. Заявителят е поискал информация за начина на промяна на собствеността на сградата, в която се помещава областната управа, а не иска услуга, която областната администрация извършва. Предвид на изложеното, оспореното решение на първоинстанционния съд като обосновано, постановено в съответствие с разпоредбите на материалния закон и при липса на съществени нарушения на съдопроизводствените правила, следва да бъде оставено в сила. Разноски от касационния ответник не са претендирани, поради което такива не следва да бъдат присъдени. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, петчленен състав