Решение № 4046 от 13.4.2023 г. на ВАС, II о.

Производството е по реда на чл. 208-228 АПК. Образувано е по касационна жалба на Кмета на Община Пловдив, чрез юриск. А. Ангелов, срещу Решение 2090/18.11.2022г. на Административен съд Пловдив по адм. дело 690/2022г., с което е отменен негов мълчалив отказ за издаване на разрешение по чл. 135, ал. 3 от ЗУТ за изработване на проект за изменение на ПУП в частта, засягаща ПИ с ИД 56784.533.491 по КККР на гр. Пловдив, по искане с вх. 22Ю-П-35/07.01.2022 г., на основание чл. 135, ал. 1 ЗУТ. Твърди, че решението на съда е недопустимо и следва да бъде обезсилено, тъй като не той е компетентен да се произнесе по процесното искане, а Общински съвет /ОбС/ Пловдив, съответно няма как да е формиран негов мълчалив отказ за произнасяне, който да подлежи на оспорване. Алтернативно претендира неправилност на обжалваното решение. Моли за присъждане на разноските направени пред двете съдебни инстанции. Ответниците Н. Солаков, С. Солаков и А. Павлова, чрез адв. В. Карабойчев, в писмен отговор, взимат становище за неоснователност на жалбата и претендират присъждане на направените пред касационната инстанция разнски. Заключението на прокурора от Върховната административна прокуратура е за правилност на обжалваното решение. Касационната жалба е допустима и основателна. Оспореното решение е недопустимо касационно основание по чл. 209, т. 2 АПК. Оспореният пред административния съд мълчалив отказ на Кмета на Община Пловдив за издаване на разрешение по чл. 135, ал. 3 от ЗУТ за изработване на проект за изменение на ПУП в частта, засягаща ПИ с ИД 56784.533.491 по КККР на гр. Пловдив, по искане с вх. 22Ю-П-35/07.01.2022 г., на основание чл. 135, ал. 1 ЗУТ., не представлява волеизявление с белезите на мълчалив отказ по смисъла на чл. 214, т. 2 вр. т. 1 от ЗУТ и чл.58, ал.1 във вр с чл. 21, ал. 1 от АПК, който да подлежи на съдебен контрол по реда на чл. 215 от ЗУТ. Искане с вх. 22Ю-П-35/07.01.2022 г., подадено на основание чл. 135, ал. 1 от ЗУТ, попада в приложното поле на чл.133, ал.8 във вр с ал.7 вр. с чл.127, ал.6 от ЗУТ, тъй като за Община Пловдив е разрешено изработването на проект за изменение на Общ устройствен план /ОУП/, с Решение 292 по Протокол 16/14.09.2021г. на Общински съвет Пловдив, т.е. преди подаване на процесното искане. Компетентен орган да се произнесе по него, към този момент, се явява не кмета на общината по силата на чл.135, ал.1 от ЗУТ, а ОбС Пловдив по силата на чл.133, ал.8 във вр с ал.7 вр. с чл.127, ал.6 от ЗУТ. Непроизнасянето на некомпетентен орган по искане за издаване на административен акт не формира мълчалив отказ, подлежащ на съдебен контрол, и оспорването срещу такъв е недопустимо. Преписка следва да се изпрати на съответния компетентен орган, тъй като целта е да се възстанови висящността на административното производство и то да продължи пред компетентния орган, който да издаде и завършващия го акт. Съдебното решение, постановено при наличието на отрицателната предпоставка по чл. 159, т. 1 от АПК за допустимостта на първоинстанционното производство, следва да бъде обезсилено, а делото прекратено, в съответствие с правомощието на касационната инстанция по чл. 221, ал. 3 АПК. При този изход на спора, ответниците в касация, те и жалбоподатели в първоинстанционното производство, следва солидарно да бъдат осъдени да заплатят на Община Пловдив,своевременно претендираните и направени разноски пред двете съдебни инстанции за юрисконсултско възнаграждение в размер, съобразен с чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ във връзка с чл. 78, ал. 8 ГПК и чл. 144 АПК по 120 /сто двадесет/ лева за всяка от инстанциите и 70 /седемдесет/ лева държавна такса за касационното производство или общо в размер на 310 /триста и десет/ лева. Воден от горното, Върховният административен съд, състав на II отделение