Решение № 14240 от 24.11.2010 г. на ВАС по адм. д. № 3967/2010 г.

Решение № 14240 от 24.11.2010 г. на ВАС по адм. д. № 3967/2010 г., I о., докладчик съдията Мирослав Мирчев Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба, подадена от Д. Зафирова, действаща като началник сектор в отдел "ПН" при митница "Свиленград" против решение № 64/9.02.2010 г. на Хасковския административен съд, пети състав, постановено по адм. д. № 727 по описа за 2009 г. на този съд. С решението е отменено изцяло Решение № 27/02.09.2009 г. на Началник митническо бюро - Хасково, потвърдено с решение № 8000 - 1032/30.09.2009 г. на Началник Митница "Свиленград".

В касационната жалба се твърди, че решението е неправилно, защото е постановено в нарушение на материалния закон и е необосновано - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Счита, че липсва нарушение на чл. 84в, ал. 4 ЗМ, тъй като Заповед № ЗАМ - 118/25.02.2009 г. на Директора на "АМ" е за планова повторна проверка, на основание чл. 84, ал. 1 ЗМ и чл. чл. 78, ал. 1 от Регламент на Съвета (ЕИО) № 2913/92 г. Последващата проверка е извършена по документи, намиращи се в митническото учреждение, поради което не е било необходимо връчване на заповедта на други лица и фирми. Проверката не е осъществявана в техни помешения. Освен това, след уведомяване на лВегераы ООД, а и в съдебното производство, от представители на дружествотно не е направено искане за запознаване с документите от преписката, които са били на негово разположение до тогава. Липсва и нарушение на чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК. Решението на началника на МБ Хасково касае само задължението за ДДС, без да е осъществена промяна на митническата стойност. Поради това в административния акт са цитирани разпоредбите на ЗДДС. Данъчната основа е увеличена на основание чл. 55, ал. 2 ЗДДС с разходите, свързани с превозване на стоката от територията на страната до територията на друга държава - членка. С касационната жалба са представени доказателства по опис. Касаторът поддържа жалбата си чрез доводи, изложени от Д. Зафирова в писмени бележки.

Ответникът по касационната жалба - "Вегера" ООД, я е оспорил с писмени бележки, представени от управителя на дружеството.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава подробно заключение за основателност на касационната жалба, тъй като решението е постановено в нарушение на материалния закон - чл. 84 ЗМ, чл. 55, ал. 2 ЗДДС.

Върховният административен съд, състав на I А отделение, преценявайки допустимостта на жалбата, правилността на обжалваното решение на релевираните касационни основания и след служебна проверка по чл. 218, ал. 2 АПК прие за установено следното:

Касационната жалба е предявена от надлежна страна, в срок, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е неоснователна.

За да постанови процесното решение Хасковският административен съд е установил следното:

Спорно по делото е било под какъв митнически надзор трябва да бъдат поставени манифестираните на 22.07.2008 г. 2860 колета десертно грозде с нето тегло 14 575 кг. и обявена стойност - 14 128,40 евро (фактурна), както и дали са налице предпоставките за промяна на първоначално определения режим "4200" за стоките в режим "4000", тоест лвносы. Оттук е спорно дължи ли се съответния ДДС. Доказано е, че лВегераы ООД е закупило от лСИН ГЪДА САН. ВЕ ТИДЖы ООД, Антакия, РТурция 3 770 колета грозде, за което на 19.07.08 г. е издадена инвойс фактура. Сделката е уговорена при условията CIP, респективно превоз и застраховка, платени до уговореното място на доставяне, посочено от страните - Хасково. Продавачът е сключил договор с превозвача "Даблан" ООД Турция. Последният е поел задължението да заплати всички разноски по вноса. В придружаващата стоката CMP - кл. 2, като получател е посочено "Вегера" ООД гр. Хасково. При деклариране на част от стоката (2 860 колета) с ЕАД № 18186/22.07.08 г. пред МБ - Хасково, деклараторът изрично е посочил в кл. 20 "условие на доставката" - CIP - Хасково. Оттук според митническият орган липсва изпълнение на едно от условията, регламентирани в чл. 58, ал. 1, т. 6 ЗДДС. По този начин липсва основание за освобождаване от ДДС на вносът на стоките, оформен с ЕАД от 22.07.08 г..

Според административният съд, към датата на матифестиране на десертното грозде пред МБ - Хасково, е извършен внос на стока, изходяща от страна извън ЕС, поради което митническият орган е трябвало да я оформи при условията на режим "4000", а не като доставка, освободена от ДДС - режим "4200". За периода 01.01. - 31.12.08 г. лВегераы ООД има оформени 159 бр. ЕАД, в чиито съпровождащи документи е указано, че стоката е предназначена за друга държава - членка. Изключение е процесния ЕАД № 18186/22.07.08 г. в чиято графа 2 за получател е посочено лВегераы ООД, а в графа 3 лразтоварен пункты - Хасково. Оттук е направен извод, че актът е издаден в надлежната писмена форма, налице са фактически основания и е спазена нормата на чл. 59, ал. 2, т. 4, предл. първо АПК. Съдът е приел обаче за съществено нарушени административно - производствени правила, свързани с неспазване нормата на чл. 84в, ал. 4 ЗМ, тъй като Заповед № ЗАМ - 118/25.02.09 г. на директора на лАМы не е връчена на проверяваното лице. Нарушени били и изискванията на чл. 84к ЗМ. Допълнено е, че не са обосновани правно корекциите на представения ЕАД, тъй като в акта са посочени разпоредби от ЗДДС, неприложими относно изменението на митническия режим.

Обжалваното решение е правилно и трябва да бъде оставено в сила като краен резултат, но поради следните мотиви:

"Вегера" ООД е подало документи за поставяне на грозде, внесено от РТурция под режим едновременно допускане за свободно обращение и крайна употреба на стоката по освободена доставка за друга държава - членка на ЕС. Съгласно чл. 4, т. 16 от Регламент № 2913/92 г. митнически режим по б. "а", е "допускане за свободно обращение". По силата на чл. 79 от Раздел 2 на регламента допускането за свободно обращение придава на необщностните стоки митнически статут на общностни стоки.

Касационната инстанция не споделя мотивите на Хасковския административен съд за неспазване нормите на чл. 84в, ал. 4, чл. 84а, ал. 3, чл. 84к, всичките от ЗМ. В този смисъл са основателни доводите на касатора и на представителя на прокуратурата, че разпоредбите на чл. 84, ал. 1 и на чл. 84в ЗМ се отнасят до различни хипотези. В текста на чл. 84, ал. 1 ЗМ е предвидено, че след разрешението за вдигане на стоките митническите органи имат право служебно или по искане на декларатора да извършат повторна проверка на декларацията. Съгласно ал. 3 от цитираната норма, когато при повторната проверка на декларацията или при последващия контрол се установи, че съответния митнически режим е приложен на основата на неверни данни, митническите органи вземат необходимите мерки, като отчитат новите обстоятелства. Текстът на чл. 84а, ал. 1 ЗМ обаче е относим към т. н. лпоследващ контролы на декларираното, който се извършва на всички лица при прилагане на съответните режими, процедури и мерки на търговската политика, както и за изпълнение на задълженията му за заплащане на публични държавни вземания, събирани от митническите органи. По силата на чл. 84в, ал. 1 ЗМ проверката в рамките на лпоследващия контролы се извършва въз основа на заповед за възлагане. С касационната жалба е представена Заповед № ЗАМ - 118/25.02.2009 г. на Директор лАМы. Вярно е, че съгласно съдържащата се в чл. 84в, ал. 3 ЗМ регламентация, заповедта по ал. 1 се връчва на проверяваното лице от митническите органи в началото на проверката. Но както се посочи по - горе, това касае случая на проверка в рамките на последващ контрол, различен от процесния случай, при който е извършена само повторна документална проверка на декларираното, без да се проверяват офиси и документация на други лица и фирми. Освен това видно е, че по време на административното производство и в рамките на производството за съдебно обжалване, представителят на лВегераы ООД не е обективирал изрично искане за запознаване със събраните по делото документи, с цел организиране защитата на дружеството срещу оспорения административен акт. В този смисъл не е допуснато съществено нарушение на административно - процесуални правила, които да имат за последица нарушение правата на дружеството. Поради това административният орган законосъобразно е приложил разпоредбата на чл. 84, ал. 1 ЗМ. Основателни са и доводите на касатора за спазване изискванията на чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК. Оспореното решение съдържа фактически и правни основания за неговото издаване. Посочването само на разпоредби от ЗДДС не налага друг извод, тъй като в процесната хипотеза е извършена корекция на митническия режим, определен е длъжника лВегераы ООД за заплащане на ДДС и лихви. От касационната жалба и писмените бележки се потвърждава факта, че митническата стойност в размер на 27 613,97 лв (равностойност на 14 148,40 евро), не е променяна. На основание чл. 55, ал. 1 ЗДДС митническата стойност е данъчната основа при внос на стоки.

Независимо от горното, административният акт е незаконосъобразен и правилно е отменен от съда. В разпоредбата на чл. 58, ал. 1, т. 6 ЗДДС е предвидено, че е освободен от данък вносът на стоки, когато са налице едновременно следните условия:

а) вносителят е регистрирано по този закон лице;

б) в съпроводителните стоката транспортни документи е указано, че стоката е предназначена за друга държава членка;

в) вносителят ще осъществи със стоките последваща вътреобщностна доставка;

При деклариране на гроздето са представени следните документи:

1. ЕАД № 08BG003107Н0018186/22.07.08 г., като в кл. 8 за получател е посочено "Вегера" ООД - Хасково; В кл. 15 е посочена държава на изпращане - Турция; В кл. 17 е посочена Държава на получаване - Румъния; В кл. 20 Условия за доставка са посочени CIP Хасково.

1. CMR от 22.07.08 г., като в колона 13 не е отбелязано нищо.

Началникът на митница "Свиленград" е изложил фактически съображения в решението си за неизпълнение на всички предпоставки, регламентирани в чл. 58, ал. 1, т. 6 ЗДДС, тъй като в съпровождащите стоката документи е посочено за получател "Вегера" ООД - Хасково. В решението на органа е посочено още, че липсва яснота относно факта на представяне на товарителница с номер, различен от този, съдържащ се в другите оригинални екземпляри, което е пречка за приемане товарителницата като доказателство по чл. 45, т. 2, б. "а" ППЗДДС. В касационното производство обаче е представена международна товарителница със заверен препис на български език, съдържащ отбелязване в колона 13 - Указания на изпращача в следния смисъл: Митница "Хасково", стоките да бъдат доставени на "Петуния Ком", ул. "Сеиал Волунтари" Джуд. Илфов Румъния. В колонка 15 е отбелязан номера на превозното средство - 31 SK580/SV581. Настоящият състав на ВАС, I А отделение счита, че така посочения екземпляр на международната товарителница се ползва с доказателствена сила и установява обстоятелството, че гроздето е било предназначено за Румъния, респективно за страна членка на ЕС. Това е така, защото товарителницата е надлежно оформена, като съществува пълно съответствие между номерата на превозните средства, описани в нея с тези, описани в ЕАД. Такова пълно съответствие липсва между екземпляра на CMR, представен пред административния орган и процесния ЕАД. Представената товарителница пред административния орган и тази в касационното производство нямат номера.

Дори и да се приеме за доказано, че няма транспортен документ, в който да е отбелязано, че стоката е предназначена за Румъния като страна членка, това не би променило резултата по делото. В първоинстанционното производство е представена фактура № 13/22.07.2008 г. с продавач "Вегера" ООД и получател "Петуния Ком" - Румъния, окръг Илфов. В нея като условие на доставката са записани: CFR Илфов, място на товарене - Хасково, дестинация - Букурещ Румъния и транспортно средство - 31 SK580/SV581. По делото са приложени международна товарителница с изпращач "Вегера" ООД и получател "Петуния Ком" Румъния, съгласно която разтоварването на стоките е в Букурещ, Румъния и приемо - предавателен протокол от 23.07.2008 г. между "Вегера" ООД - Хасково и "Петуния Ком" Румъния съгласно фактура № 13/22.07.08 г.. В колонка 24 на CMR е записано, че стоката е получена от румънското дружество, като в нея са положени подпис и печат на представител на "Петуния Ком" - Румъния. Вдигането на стоката съгласно данните от ЕАД е преди датата на нейното получаване в Румъния. Цитираните писмени доказателства не са оспорени от административния орган, поради което касационния състав на ВАС, I А отделение счита, че с тях е установено получаването по смисъла на чл. 45, т. 2, б."а" ППЗДДС на гроздето на територията на другата държава членка (Румъния).

Касационната инстанция не присъжда на "Вегера" ООД разноски по делото, тъй като в производството пред ВАС страната не е доказала нови разноски. Разноските за първата инстанция е трябвало да бъдат поискани в производството пред нея, което не е било направено, и за това административният съд не ги е присъдил.

Водим от гореизложеното и в същия смисъл, на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, състав на I А отделение