Решение № 8501 от 25.06.2018 г. на ВАС по адм. д. № 3363/2018 г.

Решение № 8501 от 25.06.2018 г. на ВАС по адм. д. № 3363/2018 г., VI о., докладчик председателят Наталия Марчева Производството е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на Г. К. С. от гр. П. срещу решение № 190 от 31.01.2018 г., постановено по адм. д. № 1085/2017 г. по описа на Административен съд - П., Второ отделение, ХII състав. Релевирани са оплаквания за нарушение на материалния закон. Иска се отмяна на решението и връщане на делото за постановяване на нов административен акт при съблюдаване на законодателството на Европейския съюз и националните правни норми. Ответникът - Директора на Териториално поделение на НОИ гр. П., в отговор от 6.03.2018 г., моли решението да бъде оставено в сила и претендира присъждане на разноски за касационна инстанция. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Последната е постъпила в предвидения в чл. 211, ал. 1 АПК 14-дневен преклузивен срок, подадена е от надлежна страна, за която решението на първоинстанционния съд е неблагоприятно и процесуално е допустима. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: С оспорения съдебен акт, решаващият състав на Административен съд - П. е отхвърлил жалбата на Г. К. С. от гр. П. срещу решение № 2153-15-55 от 23.03.2017 г. на Директора на Териториално поделение на НОИ гр. П. и потвърдените с него разпореждане № 151-00-797-1 от 31.01.2017 г. и разпореждане № 151-00-797-2 от 31.01.2017 г. на началник сектор "Краткосрочни плащания", за Ръководител на осигуряването за безработица при Териториално поделение на НОИ гр. П.. При извършената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 АПК се установи, че съдебният акт е валиден и допустим, като постановен от компетентен съд, в пределите на правораздавателната му власт, след надлежно сезиране с процесуално допустима жалба. По първоначалното дело не е било спорно, че през периода 29.06.2015 г. до 25.07.2016 г. Г. К. С. е работил във Великобритания (формуляр U 1) и от 28.07.2016 г. до 18.12.2016 г. - във "В. 75" ЕООД гр. Х.. Със заповед № 12 от 15.12.2016 г., трудовото му правоотношение с дружеството в България е било прекратено, считано от 19.12.2016 г. и правоимащото лице е подало на 20.01.2017 г. заявление за отпускане на парично обезщетение за безработица по чл. 54а КСО. С разпореждане № 151-00-797-2 от 31.01.2017 г. на началник сектор "Краткосрочни плащания, в качеството му на Ръководител на осигуряването за безработица при Териториално поделение на НОИ гр. П., отново обезщетението е определено за период от 19.12.2016 г. до 18.10.2017 г. в размер на 8 лв. дневно, както е и в разпореждане № 151-00-797-1 от 31.01.2017 г. само на база среднодневния осигурителен доход по трудовото правоотношение в България. Както пред първоинстанционния съд, така и пред настоящата касационна инстанция се поддържа, че при определяне на обезщетението за безработица трябва да бъде съобразено и среднодневното брутно трудово възнаграждение или среднодневния осигурителен доход на Славовски във Великобритания, тъй като периода се включва в предвидения в чл. 54б, ал. 1 КСО период от последните 24 календарни месеца, предхождащи месеца на прекратяване на осигуряването. Тезата на касатора е лишена от правно основание по следните съображения: На кандидатстващия за обезщетението за безработица е признато, че притежава най-малко 9 месеца през последните 15 месеца преди прекратяване на осигуряването, съгласно изискването на чл. 54а, ал. 1 КСО, приложим до 1.01.2018 г., независимо от обстоятелствата, че само част от изискуемия осигурителен стаж е положен в България, както и че само част от осигурителните вноски са внесени или дължими във фонд "Безработица". Осигурителният стаж във Великобритания е бил съобразен, тъй като без него лицето не би имало право на исканото обезщетение, тъй като само осигурителния стаж в България, не би изпълнил условието на чл. 54а, ал. 1 КСО. Следователно е била спазена разпоредбата на чл. 61 от Регламент № 883/2004 на Европейския парламент и на Съвета относно координация на системите за социална сигурност. В чл. 62, § 1 от регламента "Изчисляване на обезщетения" е посочено, че компетентната институция на държавата членка, чието законодателство предвижда изчисляване на обезщетенията трябва да се основава на размера на предишното трудово възнаграждение или професионален доход, като отчита изключително трудовото възнаграждение или професионалния доход, получавани от заинтересованото лице при последната му месторабота по трудово правоотношение или като самостоятелно заето лице съгласно посоченото законодателство. Според § 2 от чл. 62, § 1 се прилага също когато законодателството, прилагано от компетентната институция предвижда специален изискуем осигурителен период за определяне на трудовото възнаграждение, служещо за база за изчисляване на обезщетенията и когато за целия или част от този период спрямо заинтересованото лице се е прилагало законодателството на друга държава членка. В тази връзка и при тълкуване на разпоредбите на чл. 62, § 1 и § 2 от Регламент (ЕО) 883/2004 г. се приема, че размерът на обезщетението следва да бъде определен при отчитане на трудовото възнаграждение или професионалния доход, получавани от заинтересованото лице при последната му работа по трудово правоотношение, която е в България и съгласно българското законодателство, независимо че последното предвижда специален изискуем осигурителен период за определяне на трудовото възнаграждение, служещо за база за изчисляване на обезщетенията, който в случая включва и времето, през което спрямо заинтересованото лице се е прилагало законодателството на друга държава членка (арг. от чл. 62, § 2 от Регламент (ЕО) 883/2004 г.). Така приложеното тълкуване е възприето в решение № 3022 от 9.03.2018 г. по адм. д. № 10662/2017 г.; решение № 13560 от 9.11.2017 г. по адм. д. № 8926/2016 г; решение № 10444 от 10.07.2013 г. по адм. д. № 5083/2013 г.; решение № 1092 от 25.01.2018 г. по адм. д. № 8424/2016 г.; решение № 13580 от 9.11.2017 г. по адм. д. № 10996/2016 г. и други, всички на ВАС, VI отделение, които формират константна практика по дадения въпрос. Така посочената уредба на Регламента, пряко приложим към настоящия спор, налага правния извод, че при определяне на размера на обезщетението за безработица на Славовски се отчита само осигурителния доход в България. Стигайки до същия окончателен извод, първоинстанционният съд е постановил правилно решение. В конкретния случай върху размера на обезщетението се отразява, че правоимащото лице е работило на непълно работно време, ползвало е неплатен отпуск и е имало съответен на тези обстоятелства осигурителен доход. Липсата на касационни основания при постановяване на оспореното решение обуславя оставянето му в сила. При този изход на делото е неоснователно искането на касатора за присъждане на разноски, по аргумент на противното от чл. 143, ал. 1 АПК. Ответникът е представил отговор по касационната жалба от 6.03.2018 г., който е подписан от Директора на ТП на НОИ гр. П.. По делото цитираният административен орган не е представляван в открито съдебно заседание от юрисконсулт. Това означава, че няма извършване на процесуални действия от юрисконсулт. Ето защо разноски, представляващи юрисконсултско възнаграждение, не са дължими, поради което не се присъждат. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 1 и 2 АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,