Решение № 7491 от 06.07.2026 г. на ВАС по адм. д. № 4425/2026 г.

Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие", чрез процесуалния представител юрк. Г. Кочев, срещу решение № 3142 от 18.03.2026 г., постановено по адм. дело № 2681/2025 г. по описа на Административен съд – Пловдив, с което е отменена заповед № 47 от 25.02.2025 г. на изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" и е осъден фонда да заплати разноски по делото. В касационната жалба се релевират доводи за неправилност на решението, като постановено в противоречие с материалния закон, съществено нарушение на процесуалните правила и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Излагат се съображения в подкрепа на твърденията, включително относно законосъобразността на административния акт. Претендира се отмяна на съдебното решение и вместо него да бъде постановено друго, с което се потвърди оспорената заповед и се присъдят разноски за две съдебни инстанции. Прави се възражение за прекомерност на претендирания адвокатски хонорар. Ответникът – Ж. В. Г., чрез процесуалния си представител адв. Костадинов оспорва касационната жалба и изразява становище за нейната неоснователност по съображения, изложени в писмен отговор. Претендира присъждане на разноски по делото по представен списък по чл. 80 ГПК. Представителят на Върховна касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, второ отделение, в настоящия състав, намира жалбата за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна. Разгледана по същество жалбата е неоснователна. Производството пред първата инстанция е проведено по реда на чл. 226 АПК, след като с решение № 11603/18.11.2025 г., постановено по адм. дело № 8740/2025 г. по описа на Върховния административен съд е отменено решение № 5813/26.06.2025 г. по адм. дело № 496/2025 г. на Административен съд – Пловдив, и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на същия съд. Предмет на съдебен контрол за законосъобразност в първоинстанционното производство е заповед № 47 от 25.02.2025 г. на изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие", с която на основание чл. 106, ал. 1, т. 5 и чл. 108 от Закона за държавния служител (ЗДСл), е прекратено служебното правоотношение на Ж. В. Г., на длъжност "началник отдел", с ранг V старши, отдел "Регионална разплащателна агенция" в Областна дирекция гр. Пловдив на ДФЗ, считано от 26.02.2025 г. С обжалваното решение заповедта е отменена като незаконосъобразна. За да постанови този резултат, съдът приема, че заповедта е издадена от компетентен орган, в изискуемата форма и съдържа реквизитите по чл. 59, ал. 2 АПК, като при издаването й не са допуснати нарушения на административнопроизводствените правила, но същата противоречи на материалния закон. От представените по делото доказателства и заключението на съдебно - икономическата експертиза, съдът е установил, че към датата на издаване на оспорената заповед – 25.02.2025 г. Ж. Г. е бил на възраст [възраст], поради което е приел, че служителят отговаря на първата от предвидените в чл. 68, ал. 1 и 2 КСО предпоставки. По отношение на втората изискуема предпоставка е установил, че придобитият от Г. осигурителен стаж е 35 години, 10 месеца и 16 дни към 25.02.2025 г., т.е. по-малък от изискуемия от 39 години и 8 месеца. Административен съд - Пловдив е извел извод, че към 25.02.2025 г. не е изпълнено изискването на посочена в заповедта разпоредба на чл. 106, ал. 1, т. 5 ЗДСл за прекратяване на служебното правоотношение и е приел материална незаконосъобразност на обжалваната заповед. Решението е валидно, допустимо и правилно. За да постанови акта си при новото разглеждане на делото, решаващият съд при съобразяване с дадените му от касационната инстанция указания и след цялостна и задълбочена преценка на доказателствата по делото, вземайки предвид доводите и възраженията на страните, както и релевантните за спора факти и обстоятелства, достига до верни правни изводи. Правилно първоинстанционният съд е приел, че оспорената заповед е издадена от компетентния орган по назначаването, същата е съответна на особените изисквания за форма и съдържание на акта за прекратяване на служебното правоотношение по чл. 108 ЗДСл. Правилно съдът е приел също така, че при издаването на заповедта не са допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила. При правилна преценка на доказателствата по делото, ценени в съвкупност, решаващият съд е достигнал и до верен извод, че оспорената заповед е издадена в противоречие с приложимите материално - правни норми. Правилни са изводите на съда за липсата на основанието по чл. 106, ал. 1, т. 5 ЗДСл за прекратяване на служебното правоотношение, посочено в оспорената заповед. За да възникне правото на органа по назначаването да прекрати едностранно служебното правоотношение с едномесечно предизвестие по чл. 106, ал. 1, т. 5 ЗДСл, следва да са налице условията за придобиване на право на пенсия за осигурителен стаж и възраст от страна на държавния служител, като за процесния случай правилно съдът е съобразил изискванията към момента на издаване на заповедта – 25.02.2025 г. Съгласно разпоредбата на чл. 68, ал. 1 КСО и чл. 15, ал. 1, т. 10 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж правото на пенсия за осигурителен стаж и възраст се придобива при възраст при възраст 62 години и 4 месеца за жените и 64 години и 8 месеца за мъжете и осигурителен стаж 36 години и 8 месеца за жените и 39 години и 8 месеца за мъжете. Съдът е обсъдил поотделно и в съвкпуност събраните по делото писмени доказателства, както и заключението на приетата и неоспорена съдебно - икономическа експертиза и е достигнал до верен извод, че към датата на издаване на заповедта Г. е бил на възраст [възраст], поради което е налице първата от предвидените в чл. 68, ал. 1 и 2 КСО предпоставки, но не е налице втората кумулативна предпоставка за придобиване на право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, а именно служителят да има придобит осигурителен стаж от 39 години и 8 месеца. По делото е безспорно установено от събраните по делото доказателства и заключението на СИЕ, че към 25.02.2025 г. придобитият осигурителен стаж от служителя е бил 35 години, 10 месеца и 16 дни и към датата на издаване на заповедта – 25.02.2025 г. изискването за осигурителен стаж от 39 години и 8 месеца не е изпълнено. При така установените факти и обстоятелства не може да се приеме тезата за необоснованост на обжалваното решението, а обратно – същото е обосновано именно въз основа на събраните доказателства и заключението на приетата и неоспорена от касатора съдебно - икономическа експертиза. След като не са налице кумулативните изисквания за придобиване на право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, правилно съдът е приел, че органът по назначаването не може да упражни едностранно правото си да прекрати служебното правоотношение с държавния служител. Наличието на кумулативните условия по чл. 68 КСО се преценява към момента на издаване на акта. В процесния случай условията за придобиване право на пенсия по чл. 68 КСО не са налични към датата на издаване на заповедта, като правото на органа е упражнено незаконосъобразно Предвид изложеното настоящата инстанция приема, че решението на Административен съд – Пловдив е правилно и не са налице сочените от касатора основания за неговата отмяна, поради което следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора и своевременно направеното искане в тази връзка, на ответника следва да бъде присъдено заявеното в срок и реално изплатено адвокатско възнаграждение в размер 600 евро, съгласно приложен по делото договор за правна защита и съдействие от 14.04.2026 г. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК Върховният административен съд, второ отделение,