Решение № 1915 от 8.02.2012 г. на ВАС по адм. д. № 10469/2011 г.

Решение № 1915 от 8.02.2012 г. на ВАС по адм. д. № 10469/2011 г., III о., докладчик съдията Еманоил Митев Производството по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) е образувано по касационна жалба на областния управител на област Пловдив против решение № 1187 от 28.06.2011 г. на Пловдивски административен съд, постановено по адм. д. № 1245/2010 г. В жалбата са развити доводи за незаконосъобразност на решението и се иска отмяната му. Ответниците - Дона Георгиева Дончева, Николинка Христева Иванова и Христо Христев Колев, оспорват касационната жалба като неоснователна. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на жалбата. Върховният административен съд, трето отделение, като прецени данните по делото и доводите на страните намира за установено следното: С обжалваното решение Пловдивският административен съд е отменил като незаконосъобразна заповед № ЗД-07-18 от 28.05.2010 г. на областния управител на област Пловдив, с която административният орган е отказал да удовлетвори искането на наследници на репресирано лице - Христо Колев Дончев за изплащане на обезщетение по реда на Закона за политическа и гражданска реабилитация на репресирани лица (ЗПГРРЛ), поради това, че наследодателят им вече е обезщетен за цялата репресия. За да постанови горепосочения резултат, първоинстанционният състав е приел, че административният орган не е доказал, че макар и по отношение на Дончев да му е признато право на репресирано лице, то не се установява същият, респективно наследниците му, да са получили реално обезщетение. Решението е правилно. Няма спор от фактическа страна, че предмет на произнасяне на областния управител на област Благоевград по реда на чл. 5, ал. 1 от ЗПГРРЛ, е съдържащото се в депозираното от наследниците на Христо Колев Дончев искане с вх. № ИГ-05-260 от 19.12.2009 г. за изплащане на еднократно обезщетение в качеството им на наследници на незаконно репресирано лице. Искането е основано с разпоредбите на чл. 1, т. 1, във вр. с чл. 2, ал. 1, т. 4 от ЗПГРРЛ - поради осъждането на Христо Колев Дончев, с влязла в сила присъда за опит за бягство зад граница. За същата репресия, лично репресираното лице е подало заявление и с решение по преписка № 575 на Регионалната комисия за политическа и гражданска реабилитация - Пловдив - от 03.02.1994 г. на Христо Дончев е признато качеството на репресирано лице, както и право на обезщетение за репресията по досегашния ред. От събраните по делото доказателства е видно, че спорът на страните е - обезщетяван или не е наследодателят Дончев за претърпяната репресия; получено ли е определеното през 1994 г. обезщетение, факт, препятстващ наследниците да бъдат наново обезщетени. Настоящият съдебен състав намира, че административният орган неправилно е преценил гореописаната фактическа обстановка, което е довело до нарушение на материалния закон, основаващо се на неправилно приложение на чл. 6 от ЗПГРРЛ. Цитираната разпоредба въвежда ограничение за получаване на обезщетение, ако такова, не само е било признато, но и вече е било получено по досегашния ред. Със Закона за политическа и гражданска реабилитация на репресираните лица (обн., ДВ, бр. 50 от 25.06.1991 г.), е признато правото на обезщетение на визираните в разпоредбата на чл. 1 лица, които са били незаконно репресирани заради техния произход, политически убеждения или религиозни вярвания през периода от 12.09.1944 г. до 10.10.1989 г. Това субективно право се упражнява в определени преклузивни срокове, като след реализиране на така признатата претенция същата се погасява. В този смисъл е правната норма на чл. 6 от ЗПГРРЛ, съгласно която не се изплаща обезщетение на лицата, които са получили обезщетение по досегашния ред. Този ред според § 1, ал. 1 от Допълнителната разпоредба на Наредбата за прилагане на чл. 4 от ЗПГРРЛ е установен с предходните наредби по същия текст, както и с Постановление № 38/1990 г. на Министерския съвет за реда за определяне еднократно обезщетение на репресираните лица след 1.01.1946 г. по политически причини (§ 1, ал. 1, б. "а" от ДР на Наредбата). Към момента на депозиране на първоначалното искане за заплащане на обезщетение по посочения административен ред е била приложима Наредбата за прилагане на чл. 4 от ЗПГРРЛ, приета с Постановление № 249 на Министерския съвет от 9.12.1992 г., обнародвана в ДВ, бр. 102 от 18.12.1992 г. По-нататък, на основание законова делегация с § 7 от ПЗР на ЗИД ЗПГРРЛ е приета Наредба за прилагане на чл. 4 от ЗПГРРЛ (ПМС № 140/25.06.2004 г., обн., ДВ, бр. 57 от 2.07.2004 г.). Наредбата предвижда различен ред за предявяване на исканията от новите категории правоимащи лица, посочени в ЗИД ЗПГРРЛ, сравнение с предписания в чл. 5 от ЗПГРРЛ, в първоначалната му редакция, като овластен да се произнесе по тях е областният управител по последното местожителство на репресираното лице (чл. 3). С последващото и последно изменение на ЗПГРРЛ (обн., ДВ, бр. 29/2005 г.), този ред вече се прилага за всички категории правоимащи лица (§ 5 от ЗИД ЗПГРРЛ). Настоящата съдебна инстанция споделя изцяло извода на първоинстанционния съд, че от събраните в процеса доказателства не се установява по несъмнен начин, че макар и на Дончев да е признато през 1994 г. качеството на репресирано лице и право на обезщетение, то такова да е реално получено от него, респективно наследниците му. По изложените съображения, отказът на областния управител, обективиран в заповед № ЗД-07-18 от 28.05.2010 г., се явява незаконосъобразен и правилно е бил отменен от първоинстанционния съд. Правилно, съдът е дал указания, че при връщане на преписката административният орган следва да разгледа и да се произнесе по същество на заявлението на наследници на Христо Колев Дончев, включително и събиране на допълнителни доказателства за това дали е изчислено, какъв е размерът и получено ли е реално обезщетение по признатото с решението от 1994 г. право. Водим от горното, Върховният административен съд,