Решение № 5619 от 9.6.2022 г. на ВАС, VIII о.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК във връзка с чл. 160, ал. 6 ДОПК. Образувано е по касационна жалба на Варвара Хотел ЕООД [населено място], представлявано от управителя Д. Тодорова против решение 814/02.06.2021г., постановено по адм. дело 2568/2020г., на Административен съд Бургас, с което е отхвърлена жалбата на дружеството против ревизионен акт (РА) Р-02000219006469-091-001/25.09.2020г. на органи по приходите при ТД на НАП Бургас, в частта потвърден с Решение 220/24.11.2020г. на Директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" гр. Бургас при ЦУ на НАП, в частта с който е намалена данъчната загуба на дружеството за 2015г. от 20 604.73лв. на 11 802.91лв.; за 2016г. от 21 617.56лв. на 15 701.44лв.; за 2017г. от 10 975лв. на 5 078.70лв. и за 2018г. от 5 589.24лв. на 0.00лв. В касационната жалба се сочи, че оспореното решение е неправилно, като постановено в нарушение на материалния закон, при съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Твърди се, че по делото са представени доказателства за факта на въвеждане в експлоатация на къщата за гости в [населено място], общ. Чипровци, както и, че са налични доказателства за използване на къщата по предназначение представени са списъци на настанени лица, издадени фактури за нощувките, деклариране на приходите, заплащане на нощувките на управителя на дружеството, който от своя страна е внасял сумите по сметка на дружеството. Според касатора неправилно съдът е постановил своя акт в противоречие със събраните по делото доказателства. Излага подробни съображения по съществото на спора в касационната жалба. Искането е за отмяна на решението и отмяна на ревизионния акт. Претендира разноски за двете съдебни инстанции. Ответникът директор на дирекция "Обжалване и данъчно осигурителна практика, гр. Бургас, не изразява становище по касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, осмо отделение, като взе предвид доводите на страните и установените по делото факти, на основание чл. 218 и чл. 220 АПК, приема следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна поради следното: Предмет на оспорване пред административния съд е бил ревизионен акт Р-02000219006469-091-001/25.09.2020г. на органи по приходите при ТД на НАП Бургас, в частта потвърден с Решение 220/24.11.2020г. на Директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" гр. Бургас при ЦУ на НАП, в частта с който на дружеството-касатор е намалена данъчната загуба на дружеството за 2015г. от 20 604.73лв. на 11 802.91лв.; за 2016г. от 21 617.56лв. на 15 701.44лв.; за 2017г. от 10 975лв. на 5 078.70лв. и за 2018г. от 5 589.24лв. на 0.00лв. През ревизирания период основната дейност на дружеството е свързана с предоставяне на хотелски услуги, от къща за гости, находяща се в [населено място], общ. Чипровци. Къщата е въведена в експлоатация на 01.07.2014г., като е с категоризация една звезда с период на категоризация от 24.07.2014г. до 24.07.2019г. Къщата за селски туризъм е заведена като ДМА в сметка 203 сгради и конструкции от 01.07.2014г. с отчетна стойност 126 305.22лв. Установено е отчетени нощувки при отдаване къщата под наем, както следва: за 2014г. в размер на 587.16лв.; за 2015г. 3 209.45лв.; за 2016г. в размер на 4 500лв. и за 2018г. в размер на 90лв. Дружеството е преобразувало счетоводния си финансов резултат с определените данъчни амортизации, на основание чл. 54, ал. 1 от ЗКПО. При извършване на проверката е установено, че дружеството не е отчитало разходи за ток, вода, хигиенно-санитарни материали и разходи за външни услуги. Липсват назначени работници и служители през ревизираните периоди, а така също и не са подавани декларации по чл. 61р, ал. 5 от ЗМДТ и не е внасян от дружеството туристически данък. По издадените от дружеството фактури за заплащане на нощувките от настанени лица за дата на данъчното събитие е посочена датата на издаване на фактурите, а поради липса на регистрирано фискално устройство плащането е следвало да се извършва само по банков път. От представените извлечения от банкова сметка на дружеството било установено, че за 2014г. и 2015г. плащанията не са извършвани от клиентите, а от тяхно име са внасяни суми по банковата сметка еднократно в края на годината от управителя на дружеството. В представените банкови извлечения за 2016г., 2017г. и 2018г. не са отразени плащания по фактури издадени през 2016г. и 2018г. Въз основа на тези факти, органите по приходите са достигнали до извод, че къщата за гости не е използвана по предназначение от датата на въвеждане в експлоатация юли 2014г. до датата на приключване на ревизията и е прието, че съставените документи за разходи са такива с невярно съдържание. Предвид на горното и на основание чл. 59 от ЗКПО не е призната начислена данъчна амортизация за 2015г., 2016г., 2017г. и 2018г., с която дружеството е преобразувала счетоводния си финансов резултат в посока намаление. За да отхвърли жалбата на "Варвара Хотел ЕООД първоинстанционния съд е приел, че оспорения РА е издаден от компетентен орган, в предвидената о закона форма и при спазване както на административно-производствените правила, така и на материалния закон. Съдът е възприел изводите на данъчния орган, че през периода 2014г.-2018г. притежавания дълготраен материален актив не е носил икономическа изгода на дружеството. Прието е за безспорно, че дружеството е завело като дълготраен материален актив къща за гости в [населено място] и, че е начислявало амортизации на този актив, които са намерили отражение във формирания годишен финансов резултат. АС Бургас е приел, че дружеството е издател на фактури за предоставени услуги нощувки в къщата за гости за ревизирания период, като тези фактури са намерили отражение в дневниците за продажби по ЗДДС и получателите по фактурите са вписани в регистрите на настанените туристи. Прието е, че при съпоставка на данните от фактурите с останалите събрани доказателства се установяват несъответствия, водещи до разколебаване доказателствената стойност на издадените първични счетоводни документи. Липсата на осчетоводени разходи за вода, материали и консумативи за поддръжка на къщата, както и липсата на отчетена консумация на ел. енергия, както и липсата на подавани декларация по чл. 61р от ЗМДТ и плащане на туристически данък е прието от първоинстанционния съд като доказателство, че ДМА на дружеството не е ползван по предназначение, а издадените фактури не отразяват вярно стопанската операция. Освен това съдът е посочил, че през 2016г. и 2018г. липсват представени платежни документи за заплащане на нощувките, а по фактурите издадени през 2014г. и 2015г. са постъпвали суми, но не на посочените в тях дати и не от посочените в тях като платци лица. АС Бургас е приел, че са налице предпоставките на чл. 59, ал. 1 от ЗКПО е и следвало търговеца, след като не е използвал къщата за гости по предназначение, да преустанови още през август 2015г., начисляването на данъчни амортизации. Бездействието от негова страна и довело и до законосъобразно намаляване декларираната данъчна загуба със стойността на начислените данъчни амортизации от страна на приходната администрация. Предвид горното жалбата на дружеството е отхвърлена. Решението е правилно. Нормата на чл. 54, ал. 1 ЗКПО регламентира признаването на годишните данъчни амортизации, при определянето на данъчния финансов резултат. Съгласно СС 4 "Отчитане на амортизации" амортизируем актив е дълготраен материален или нематериален актив, който се очаква да бъде използван през повече от един отчетен период, има ограничен срок на годност и се държи от предприятието за целите на производството или доставката на стоки или услуги, за отдаване по наем или за други административни цели. По силата на чл. 58, ал. 1 от ЗКПО начисляването на данъчна амортизация започва от началото на месеца, в който данъчният амортизируем актив е въведен в експлоатация, или от началото на следващия месец. Датата на въвеждане в експлоатация следва да е документално обоснована. В чл. 59, ал. 1 от ЗКПО е посочено, че начисляването на данъчни амортизации се преустановява, когато съответният актив временно не се използва /не носи икономическа изгода/ през период, по-дълъг от дванадесет месеца; начисляването се преустановява от началото на месеца, следващ месеца, през който е изтекъл срокът по изречение първо, и се възобновява от началото на месеца на връщането на актива в експлоатация; данъчният амортизируем актив не се отписва от данъчния амортизационен план. Доказателствената тежест за установяване основанията за признаване на счетоводните разходи и съответно на данъчните амортизации е на ревизираното лице и в конкретния случай не е изпълнена. По делото е установено кога са придобити активите, но както правилно е посочил първоинстанционния съд представените доказателства не водят до извод, че активите са използвани в икономическата дейност на дружество. Единствените представени доказателства са фактури за платени нощувки от почиващи в къщата за гости и списък на тези гости. Останалите събрани в хода на ревизията доказателства, обаче опровергават действителността на изложените в първичните счетоводни документи факти и обстоятелства свързани с реалното използване на ДМА по предназначение. Нормите касаещи признаването на годишните данъчни амортизации по своята същност представляват признаване на счетоводни разходи и с оглед на това те следва да се преценяват във връзка с чл. 26, т. 2 и чл. 10 от ЗКПО т.е. за да се признаят данъчни амортизации по реда на чл. 54 и сл. от ЗКПО да са налице доказателства за документалната обоснованост на тези амортизации. В конкретния случай търговецът следва да установи, че къщата за гости носи икономическа изгода за него т.е., че той реализира от нея печалба. В тази връзка са представени и издадени фактури за нощувки, които обаче не отразяват вярно стопанската операция посочена в тях т.е. липсват доказателства за реално предоставяне на услуги от търговеца във връзка с дейността му и с заведения ДМА. Оплакванията на касатора, че не е необходимо доказване на използването на актива, а е достатъчно той да е заведен счетоводно е в противоречие както с определението за амортизируем актив, дадено в СС 4 "Отчитане на амортизации" и посочено по-горе, така и с нормата на чл. 59, ал. 1 ЗКПО изискваща при неизползване на актива т.е. при неносене на икономическа изгода, да се преустанови начисляването на данъчни амортизации. Следователно, като е достигнал до извода за материална законосъобразност на РА, АС Бургас е постановил правилно решение, което следва да бъде оставено в сила. С оглед на изложеното, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение,