Решение № 493 от 11.01.2012 г. на ВАС по адм. д. № 12527/2011 г.

Решение № 493 от 11.01.2012 г. на ВАС по адм. д. № 12527/2011 г., VII о., докладчик председателят Веселина Тенева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Патентно ведомство на Република България (ПВ) срещу решение № 3871 от 08.08.2011 г. по адм. дело № 1226/2010 г. на Административен съд - София град, с което е отменено решение № 43-ОМ/25.05.2009 г. на председателя на ПВ, в частта, с която е отхвърлено като неоснователно искането на жалбоподателя за определяне на марка "BUDDHA BAR" с притежател ДЖОРДЖ V РЕСТОРЕЙШЪН ЕС. ЕЙ. (GEORGE V RESTAURATION S. A.) - Франция, като общоизвестна на територията на Република България, за услугите от клас 43 МКСУ "ресторантьорство" и административната преписка е изпратена на председателя на ПВ за ново произнасяне по искането на жалбоподателя вх. № 8153/94-Е-7 от 02.05.2006 г. съобразно задължителните указания за тълкуване и прилагане на закона. В касационната жалба се поддържат оплаквания за неправилност на обжалваното решение поради нарушение на материалния закон и необоснованост - касационни основания за отмяна по чл. 209, т. т. 1 и 3 АПК. Ответникът - ДЖОРДЖ V ИЙТЪРТЕЙНМЪНТ (GEORGE V EATERTAINMENT), настоящо наименование на Джордж V Ресторейшън Ес. Ей., моли касационната жалба да бъде отхвърлена. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение, че касационната жалба е неоснователна, тъй като обжалваното решение е издадено в съответствие със законовата уредба за признаване на качеството общоизвестност. Върховният административен съд, седмо отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Съдът като извърши служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното решение с материалния закон и разгледа касационната жалба на посочените в нея основания, счете същата за неоснователна по същество. С обжалваното решение, съдът, въз основа на представените по делото доказателства и заключенията на първоначалната и допълнителната съдебно-маркови експертизи, е отменил отказа на председателя на ПВ по искане от 02.05.2006 г. на ДЖОРДЖ V РЕСТОРЕЙШЪН ЕС. ЕЙ. за определяне на общоизвестност на търговската марка "BUDDHA BAR", считано от 01.04.2006 г., впоследствие датата изменена от заявителя на 01.01.1996 г. за услуги от клас 43 МКСУ - ресторанти, барчета, кафенета и хотели, временно настаняване. Съдът е приел, въз основа на чл. 6 bis от Парижката конвенция за закрила на индустриалната собственост и по аргумент от чл. 12, ал. 2, т. 3 от Закона за марките и географските означения (ЗМГО), (редакция, ДВ, бр. 73 от 2006 г.), че и в случая ПВ е длъжно да определи служебно датата, от която марката е общоизвестна, тъй като от значение е да се установи статута на марката към датата на подаване на заявка за регистрация или към датата на приоритета на марка, която е идентична или сходна за идентични или сходни стоки и/или услуги, поради това, че определянето на марката като общоизвестна е във връзка с предоставянето на закрила срещу регистрирани и/или заявени за регистрация идентични или сходни марки за идентични или сходни стоки или услуги. Счетено е, че в конкретния случай заявената от молителя дата, от която молителят счита, че са изпълнени критериите за общоизвестност не обвързва административния орган, нито е основание същият да откаже определяне на марката като общоизвестна, когато критериите за това са изпълнени към друга дата, предхождаща датата на заявяване на идентична или сходна марка. Прието е, че същият извод следва и от чл. 20, ал. 2, т. 2 от Наредбата за реда и начина за определяне в Патентното ведомство на марка като общественоизвестна и марка, ползваща се с известност на територията на Република България (наредбата), съгласно който решението на ПВ за определяне на марката като общоизвестна трябва да съдържа датата, от която марката е призната за общоизвестна или ползваща се с известност, поради което административният орган е длъжен да определи тази дата в съответствие с доказателствата, събрани в производството по цитираната наредба, независимо от посочената от молителя дата. Съдът е приел за установено въз основа на заключението на вещото лице, че означението "BUDDHA BAR" е придобило популярност и отличителност в областта на ресторантьорството и сред посетителите на този вид заведения - развлекателни, модерни, със специфична атмосфера и музика, включително и на територията на Република България. Като допълнително обстоятелство от значение за популярността на марката за услугите от клас 43 МКСУ - "ресторантьорство" допринася в голяма степен и известността на означението "BUDDHA BAR" в областта на музикалната индустрия чрез музикалните компилации "BUDDHA BAR" и сред слушателите на тази музика на територията на Република България - музиканти, музикални редактори, диджеи, меломани, любители на музиката и други. Приел е за доказано обстоятелството, че марката е била използвана за отличаване на услуги от клас 43 МКСУ - "ресторантьорство", предлагани с този знак от жалбоподателя, в продължителен период от време от 1996 г. (годината на откриване на първото заведение в Париж) и до датата на постановяване на обжалвания административен акт и че е била използвана и публично представяна на обширна по обхват територия на всички континенти. Счел е въз основа на извършената преценка на обстоятелствата по чл. 50а, ал. 1 ЗМГО, че марката "BUDDHA BAR" (словна) е общоизвестна за част от услугите от клас 43 МКСУ - "ресторантьорство" към релевантния период преди 30.04.2003 г., на която дата е подадена заявка и регистрирана марка "BUDA BAR" (комбинирана). Обжалваното решение е правилно. Доводите в касационната жалба за нарушение на материалния закон и необоснованост са неоснователни. По делото няма спор за факти. Установено е, че искането на ДЖОРДЖ V РЕСТОРЕЙШЪН ЕС. ЕЙ. за обявяване на марката "BUDDHA BAR" (словна) за общоизвестна е подадено до ПВ с посочена в искането дата, от която молителят счита, че е налице общоизвестност 04.01.2006 г., впоследствие в хода на производството променена на 01.01.1996 г. Въз основа на заключението на допълнителната съдебно-маркова експертиза е установено, че посочената марка към 30.04.2003 г. има отличителност и популярност и същата е афиширана публично в сферата на услугите "ресторантьорство", в частност предлагане на услуги в заведенията от типа "бар", макар да няма данни за същото към 01.01.1996 г., видно от първоначалната експертиза на вещото лице. Искането се предхожда от извършена регистрация на марка "BUDA BAR" (комбинирана), правото на чийто притежател се ползва с приоритет считано от датата на заявката 30.04.2003 г. Върховният административен съд, седмо отделение, предвид горните данни намира за законосъобразни изводите на съда по същество. Искането на молителя за признаване на общоизвестност на марка е подадено като средство за защита на по-ранна марка, а именно "BUDDHA BAR" (словна), която видно от данните по делото се ползва със закрила като обект на индустриалната собственост чрез регистрация и определянето й като общоизвестна в много европейски и извън европейски държави. Установяването на датата, на която марката "BUDDHA BAR" (словна) е придобила качеството "общоизвестност" на територията на Република България, е от съществено значение за реализиране на търсената закрила. Първоинстанционният съд законосъобразно е приел, че административният орган е длъжен да установи въз основа на общоизвестни данни и доказателствата, представени от молителя, основателността на искането за признаване на общоизвестност, в това число служебно да установи наличието на посоченото качество от конкретна дата, на която е безспорно доказано, че марката е придобила общоизвестност. Признаването на качеството общоизвестност на марка е неразривно свързано и логически обусловено от датата, на която марката е придобила посоченото качество и е част от ефективната защита на обектите на индустриалната собственост. Установяване на тази дата се извършва служебно от ПВ като част от същинското и законосъобразно упражняване на правомощията на административния орган. Ето защо, съдът по същество законосъобразно е приел, че органът по закрила на индустриалната собственост не е обвързан от посочената в искането на молителя дата, която е обусловена от субективна преценка. Напротив, ПВ е длъжно въз основа на доказателствата по преписката служебно да установи качеството общоизвестност от по-късна дата и да издаде решение за признаването на това качество от тази по-късна дата с оглед закрилата на правото на марка във всеки един случай. Този извод следва от чл. 20, ал. 2 от наредбата, в който датата, от която марката е призната за общоизвестна или ползваща се с известност на територията на Република България е задължителен реквизит. С други думи, посочването на дата в искането на молителя, от която той счита, че е налице качеството общоизвестност, не освобождава административния орган от задължението служебно да установи датата по чл. 20, ал. 2 от наредбата и в грубо нарушение на административнопроизводствените правила да не извърши анализ на представените доказателства, което води до неспазване на приложимия материален закон и накърнява правата на действителния притежател на марката. Систематичният анализ на разпоредбите на глава трета на Наредбата за реда и начина за определяне в Патентното ведомство на марка като общественоизвестна и марка, ползваща се с известност на територията на Република България води до извод, че посочването на дата, от която молителят счита марката си за общоизвестна или ползваща се с известност, не е задължителен реквизит на искането, тъй като не е основание за недопустимост на искането, а такива са заплащането на държавна такса и доказателства, подкрепящи искането, описани по вид данни в чл. 14, ал. 1 от цитираната наредба, сред които и данни за начален момент на използване на марката. В случая, датата 01.01.1996 г., на която се позовава касаторът ПВ, е датата, на която е открито първото заведение, с което е поставено началото на използване на означението "BUDDHA BAR", впоследствие получило закрила като марка. Дори и да се приеме, че молителят е посочил начален момент на използването на марката, това не означава, че тя съвпада с датата на претендираната от молителя или подлежащата на установяване от ПВ дата на придобиване на общоизвестност на марката на територията на Република България. Съгласно разпоредбата на чл. 50б (Нов - ДВ, бр. 73 от 2006 г., отм., бр. 19 от 2010 г., в сила от 10.03.2011 г.), действаща към момента на подаване на искането, определянето на общоизвестност на марка или на марка, ползваща се с известност, се извършва по искане на притежателя на марката при заплащане на съответна такса и представяне на писмени доказателства. При действието на цитираната норма, а също и съгласно настоящия режим, единствено заплащането на такса и представянето на доказателства са предпоставка за разглеждане на искането от състав по чл. 6 от цитираната наредба съгласно чл. 16, ал. 1 от същата, който състав има правомощието да изиска отстраняване на недостатъците, в това число, след преценка на реквизитите на искането да изиска молителят да посочи дата, от която счита, че марката му е общоизвестна, но само с оглед задължението на административния орган за изясняване на обстоятелствата от значение за случая като дължимо съдействие на ПВ да провери наличието на качеството общоизвестност и да установи датата, от която същото следва да бъде признато в съответствие с правомощията на ПВ за закрила на обектите на индустриалната собственост. Допустимостта на производството без изрично посочване в искането на дата, от която молителят счита, че е налице качеството общоизвестност, означава, че ПВ има правомощието и е длъжно служебно да определи тази дата въз основа на материалите по чл. 14 от наредбата, ако това качество е доказано към момента на подаване на искането. Изводът следва от чл. 2 от цитираната наредба относно статута на общоизвестност, който се придобива от момента, към който е доказано (а не от датата, на която молителят счита), че марката е станала общоизвестна и има действие до изтичането на пет години, считано от датата на публикуване на посочените в същия чл. данни в Официалния бюлетин на ПВ. Ето защо, доводът в касационната жалба, че ПВ не е длъжно да установява служебно различна от посочената в искането дата, тъй като качеството общоизвестност може да бъде придобито, след което да бъде изгубено, е неотносим към спора по същество, тъй като статутът на общоизвестна марка има действие за петгодишен срок, след който марката се заличава, като този срок може да бъде продължен при условията на чл. 22 от наредбата. Искането за признаване на общоизвестност може да бъде направено както в самостоятелно производство, така и при условията на чл. 26, ал. 3 ЗМГО в действащата редакция към подаване на искането, какъвто е настоящият случай. Ето защо, касаторът неоснователно прави оплакване за неправилност на становището на съда по същество, тъй като производството се е развило по искане на лице с правен интерес от заличаване на марка, регистрирана по-рано в противоречие с чл. 12 ЗМГО. Предвид изложеното, обжалваното решение следва да бъде оставено в сила, поради което и на основание чл. 221, ал. 2, предл. второ АПК, Върховният административен съд, седмо отделение,