Решение № 4637 от 15.4.2024 г. на ВАС по адм. д. № 12072/2023 г.

Производството е по чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационни жалби на Главна дирекция Изпълнение на наказанията София, чрез юрк. М. Василева като процесуален представител, и на Н. Златкова, чрез пълномощника й адв. В. Бачев, срещу решение 5755 от 02.10.2023г., постановено по адм. д. 3103/2023г. по описа на Административен съд - София град. С обжалваното решение, съдът е осъдил Главна дирекция Изпълнение на наказанията при МП да заплати на ищцата Н. Златкова обезщетение в размер на 1000,00 лв. за неимуществени вреди, причинени в резултат на незаконосъобразни действия и бездействия на служители на ГДИН, които са я задържали без основание в следствения арест до 13.03.2023г., след като СРС е разпоредил да бъде освободена незабавно на 10.03.2023г., ведно със законната лихва, считано от 13.03.2023 г. до окончателното изплащане на задължението, като е отхвърлил предявения иск за разликата до пълния му размер от 8000,00лв. Касаторът Главна дирекция Изпълнение на наказанията твърди неправилност на съдебното решение, поради нарушение на материалния закон, на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Твърди, че съдът не е взел предвид всички относими факти и обстоятелства по делото. Отрича наличието на незаконосъобразни действия и бездействия на служители при дирекцията с доводи за приложимост на разпоредбата на чл.180, ал.2 от ЗИНЗС. Оспорва като недоказани претендираните от ищцата вреди и като несправедлив определения от съда размер на обезщетението. Иска отмяна на решението в осъдителната му част и отхвърляне на предявения иск изцяло, а евентуално - намаляване на присъденото обезщетение. Претендира разноски за двете съдебни инстанции. Касаторът Н. Златкова оспорва размера на присъденото обезщетение като счита, че същият не е съобразен със събраните по делото доказателства, установяващи вида и интензитета на претърпените вреди. Иска съдебното решение да бъде отменено като неправилно в отхвърлителната му част и вместо него да бъде осъдена ГДИН да заплати пълния претендиран размер на обезщетението. Всяка от страните оспорва съответно касационната жалба на противната страна. Представителят на Върховната прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба на ГДИН, като счита за несправедлив размера на присъденото обезщетение. По отношение жалбата на ищцата, заключението е за неоснователност на същата. Върховният административен съд, състав на трето отделение, като взе предвид становищата на страните и извърши проверка на обжалваното решение на наведените касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 АПК и след служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, приема следното: Касационните жалби са процесуално допустими, като подадени от надлежни страни, за които обжалваното решение е неблагоприятно и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледани по същество, касационните жалби са неоснователни. С обжалваното решение административният съд е уважил частично иска на Н. Златкова срещу ГДИН. Ищцата е поддържала, че е претърпяла неимуществени вреди в резултат на незаконосъобразни действия и бездействия на служители на ГДИН, които не са изпълнили определението от 10.03.2023г. по НОХД 2307/2023г. на СРС, с което е отменена взетата по отношение на нея мярка за неотклонение задържане под стража и е разпоредено незабавното й освобождаване, а вместо това са я задържали без основание в следствения арест до 13.03.2023г. В исковата молба, ищцата е посочила, че горните незаконосъобразни действия и бездействия на длъжностни лица на дирекцията са й причинили неимуществени вреди - чувства на уплаха, притеснение, тревожност и стрес. Съдът е установил фактите, свързани с мярката за неотклонение, отмяната на същата и освобождаването на ищцата, въз основа на представените писмени доказателства, а именно: спрямо Н. Златкова е взета мярка за неотклонение задържане под стража във връзка с предявено срещу нея обвинение за престъпление по чл.195 от НК, която мярка е изтърпявала в затвора [населено място]. След внасяне на обвинителния акт е образувано НОХД 2307/2023г. по описа на СРС, а за насроченото съдебно заседание по делото, Златкова е конвоирана в следствения арест в гр. София на 08.03.2023г. със заповед на началника на затвора [населено място]. На 10.03.2023г., съдът е одобрил споразумение, съобразно което ищцата се признава за виновна по предявеното й обвинение, като е определено наказание лишаване от свобода за срок от четири месеца, чието изпълнение е отложено на осн. чл.66, ал.1 от НК за срок от три години, а наказателното производство по делото е прекратено на осн. чл.24, ал.3 от НК. На осн. чл. 309, ал.4 от НПК, съдът се е произнесъл служебно по мярката за неотклонение задържане по стража , взета срещу ищцата, като с определение е отменил същата и е разпоредил подсъдимата да бъде освободена незабавно, освен ако не се задържа на друго законно основание. Видно от съдебния протокол, заседанието е приключило в 16,20ч. на 10.03.2023г., а препис от протокола ведно със съдебния акт е получен в затвора [населено място] в 17,08ч. на същата дата. Служебна бележка от затвора [населено място] за освобождаване на ищцата е представена в следствения арест [населено място] на 13.03.2023г. в 8,54ч., след което лицето е освободено. Съдът е разпитал като свидетел съпруга на ищцата относно емоционалното й състояние след като е оставена в ареста. Въз основа на събраните доказателства, административният съд е приел за безспорно установени предпоставките за ангажиране отговорността на държавата по чл. 1, ал.1 от ЗОДОВ. Сочи се, че в резултат на незаконосъобразни действия и бездействия на длъжностните лица при ГДИН, ищцата е претърпяла неимуществени вреди, за които ѝ се дължи обезщетение, определено по критерия на чл.52 от ЗЗД. За да квалифицира като неправомерни действията и бездействията на служителите на дирекцията съдът е констатирал противоречие с разпоредбата на чл.309, ал.4 от НПК, както и с правото на свобода и сигурност, закрепено в КРБ и в ЕКПЧ. Прието е за доказано, че затворническата администрация не е изпълнила определението на съда от 10.03.2023г. по НОХД 2307/2023г. по описа на СРС, с което е отменена взетата по отношение на ищцата мярка за неотклонение задържане под стража и е разпоредено незабавното ѝ освобождаване, като е задържал същата в следствения арест до 13.03.2023г. За неоснователна е приета защитната теза на ГДИН, според която съдебният акт за освобождаването на Златкова е получен в затвора в извънработно време, поради което според разпоредбата на чл.180, ал.2 от ЗИНЗС, е следвало да го изпълнят в първия работен ден, както са процедирали в случая. Според съда, визираната правна норма и уредената в нея хипотеза не са сред изключенията предвидени в чл.5, §1, б. а - f от ЕКПЧ, при които се допуска ограничаване на правото на свобода и сигурност. Преценени са като достоверни показанията на разпитания свидетел за преживените негативни емоции на ищцата, анализът на които в съответствие с практиката на ЕСПЧ, е обосновал изводи за доказаност на претендираните вреди като пряка и непосредствена последица от поведението на служителите на ГДИН. С горните мотиви и след преценка на характера, интензитета и продължителността на страданията на ищцата и съобразно правилото на чл.52 от ЗЗД, исковата претенция е уважена за сумата в размер на 1000лв., а за разликата до пълния размер от 8000лв., е отхвърлена. Решението е валидно, допустимо и правилно. При постановяването му не са допуснати нарушения, съставляващи касационни отменителни основания по чл.209, т.3 от АПК. Въз основа на цялостно изяснена фактическа и правна обстановка, след внимателно обсъждане аргументите на страните и правнорелевантните факти, административният съд е достигнал до обоснован извод за частична основателност на предявения иск. Настоящият касационен състав споделя изцяло правния извод на първата инстанция за наличие и доказаност по делото на всички елементи от сложния фактически състав на отговорността за вреди по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ - налице са незаконосъобразни действия и бездействия на служители при ГДИН във връзка с изпълнението на съдебен акт, с който е отменена мярката за неотклонение задържане под стража спрямо ищцата Н. Златкова, реално настъпили неимуществени вреди в пряка причинно-следствена връзка именно с неоснователното задържане. Правилно съдът е определил и размера на дължимото обезщетение. Неоснователни са развитите в касационната жалба на ГДИН доводи за това, че съдът не е взел предвид всички относими факти и обстоятелства. Видно е, че по делото са събрани релевантните за спора доказателствени средства, които са подробно анализирани, като са обсъдени и наведените от страните доводите и възражения. Обратно на соченото от дирекцията, съдът е формирал собствени фактически и правни изводи, които се подкрепят от приетите писмени и гласни доказателства, в резултат на което е постановил обоснован съдебен акт при спазване на съдопроизводствените правила. Правилни са констатациите в обжалвания съдебен акт за доказаност на материалноправните предпоставки по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ. В случая е налице поведение на длъжностни лица от ГДИН, което противоречи на правилата на чл.309, ал.4 НПК, т.е. поведение, което е незаконосъобразно. В съответствие с визираната разпоредба наказателният съд, след като е осъдил условно ищцата, е отменил мярката ѝ за неотклонение и е наредил незабавното ѝ освобождаване. Съдебното определение е постановено на 10.03.2023г. и е получено в затвора [населено място], където Златкова е изтърпявала взетата мярка, същия ден, а освобождаването ѝ е извършено на 13.03.2023г. В периода от отмяната на мярката до реалното освобождаване на ищцата, ответната дирекция чрез своите служители е действала в нарушение на акта на съда и на закона, респ. бездействала е във връзка със задълженията, произтичащи от определението на съда и от законовите разпоредби, регламентиращи правилата относно мерките за неотклонение при постановена присъда или одобрено споразумение. Според чл.309, ал.4 от НПК в относимита му за делото част, когато подсъдимият е осъден условно, мярката за неотклонение за отменя или се заменя с най-леката, а задържаният подсъдим се освобождава още в съдебната зала. Според чл.259 от ЗИНЗС, обвиняемият и подсъдимият се освобождават когато мярката за неотклонение бъде отменена или заменена с друга, след получаване на определението на съда или постановлението на прокуратурата. В аспекта на горните законови разпоредби, неоснователно ГДИН прави опит да оправдае поведението си с това, че определението на съда е получено в извънработно време, позовавайки се на чл.180, ал.2 от ЗИНЗС. В случая е засегнато правото на лична свобода, прогласено в КРБ и ЕКПЧ, което може да бъде ограничено само по изключение и в изрично предвидени със закон хипотези, сред които не е сочената от ГДИН хипотеза. Както правилно е приел административният съд, разпоредбата на чл.180, ал.2 от ЗИНЗС, на която се позовава касаторът, не представлява законово основание за задържане. Цитирането в решението на чл. 30 от КРБ и чл.5 от ЕКПЧ, допринася за пълното аргументиране на изложената теза за незаконосъобразността на действията и бездействията на длъжностните лица на ГДИН. Изводът е, че е налице първата предпоставка по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ за ангажиране отговорността на органа. На следващо място, обосновани и законосъобразни са мотивите на административния съд за доказана вреда за ищцата в резултат от несвоевременното ѝ освобождаване, което се явява противоправно. Неоснователно е твърдението на касатора ГДИН, че Златкова не се е справила с доказателствената тежест за установяване на вредоносния резултат. Както правилно е прието в оспореното решение, с препращане към практиката на ЕСПЧ, самият факт на задържане без основание, престоят в следствения арест и фактическото лишаване от възможност за свободно придвижване, обективно водят до негативни последици върху емоционалното и психическото състояние на задържаното лице. В случая са приети и показания на съпруга на ищцата, в които се сочи, че същата е била тревожна, потисната и уплашена. Доказани са описаните в исковата молба неимуществени вреди, които подлежат на парично обезщетяване, задължението за което е на ответната дирекция. Във връзка с доводите в двете касационни жалби срещу размера на присъденото обезщетение, следва да се посочи, че настоящият касационен състав изцяло споделя изводите на административния съд. Същите са законосъобразни и съобразени с критериите, залегнали в чл. 52 ЗЗД. Правилно са преценени продължителността на неправомерното задържане, както и здравното, емоционално и душевно състояние на Н. Златкова. Във връзка с всички тези обстоятелствата съдът е изложил подробни, правно и житейски издържани мотиви. Касационната инстанция ги възприема напълно и не намира основание за промяна размера на присъденото обезщетение. При определяне размера на същото, съдът подробно е обсъдил посочените по-горе обстоятелства, които имат значение за това, а именно: продължителността на задържането, вида и интензитета на отражението му върху психическото състояние на ищцата, установени и въз основа на свидетелските показания. По изложените съображения, касационните жалби са неоснователни. Съдебното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила, а предвид изхода от спора, разноски на страните не се дължат. С оглед горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, трето отделение