Решение № 509 от 2.11.2010 г. на ВКС по н. д. № 506/2010 г.

Решение № 509 от 2.11.2010 г. на ВКС по н. д. № 506/2010 г., III н. о., НК, докладчик съдията Вероника Имова Производството по делото е образувано по касационни жалби от подсъдимите В. П. и А. П. срещу нова присъда № 200 от 31.05.2010 г. по внохд № 3341/09 г. на Софийски градски съд, с която е отменена присъда от 19.03.09 г. по нохд № 4294/08 г. на Софийски районен съд, с която подсъдимите са признати за невиновни и са оправдани по обвинението за престъпление по чл. 198, ал. 1, пр. 1, вр. чл. 20, ал. 2, вр. ал. 1 НК. С новата присъда въззивната инстанция е признала подсъдимите за виновни в това, че на 25.11.04., в около 20,15 часа в гр. София до метростанция "В." всеки от тях, като непълнолетен, но можещ да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си, в съучастие, като съизвършители, са отнели чужди движими вещи от владението на Е. Н. К., на обща стойност 259 лева, без съгласието й, и с намерение противозаконна да ги присвоят, като за това са употребили сила - блъскане в гръб и падане на земята на пострадалата, поради което и на основание чл. 198, ал. 1, пр. 1, вр. чл. 20, ал. 2, вр. ал. 1 НК и вр. с чл. 63, ал. 1, т. 3, вр. чл. 54 НК, са осъдени всеки от тях, на десет месеца лишаване от свобода. На основание чл. 69, ал. 1, вр. с чл. 66, ал. 1 НК е отложено изпълнението на наказанието лишаване от свобода, за всеки от подсъдимите, за срок от три години, считано от влизане в сила на присъдата. Подсъдимите са осъдени да заплатят на правените по делото разноски. Жалбите са с еднакво съдържание. В тях са посочени и трите касационни основания по чл. 348, ал. 1 НПК, с искане за отмяна на присъдата и връщане на делото за ново разглеждане. За нарушение на закона се твърди неприлагането на особените правила за непълнолетни извършители. Като съществени процесуални нарушения се изтъква едностранчивост при събирането и оценката на доказателствата, с даден приоритет на обвинителните доказателства, както и опорочаване на достоверността на показанията на свидетелите И. и Г., които преди разпита им на съдебното следствие "са обсъждали с представителя на обвинението факти по делото". За явна несправедливост се сочи необсъждане на всички смекчаващи отговорността на подсъдимите обстоятелства, довело до нарушение на чл. 54 НК. В съдебно заседание се явяват лично подсъдимите В. П. и А. П. П. заявява, че ще упражни лично правото си на защита и не желае да упълномощава защитник, а П. се и с адвокат Т. Г. - упълномощен защитник. Подсъдимите и адвокат Г. поддържат жалбите и искат уважаването им като акцентират на допуснати съществени процесуални нарушения ограничили правото им на защита като: нарушения на закона при извършеното разпознаване; несъбиране на преки доказателства и основаване на присъдата само на косвени доказателства, от които могат да се правят предположения за авторството, но не и категорични изводи, каквито изисква законът. Защитата иска прилагане на института на чл. 69, вр. с чл. 66 НК. Според адвокат Г. делото следва да се върне на досъдебната фаза за отстраняване на допуснатите нарушения. Подсъдимият В. П. в лична защита пледира за отлагане изпълнението на наложеното му наказание. В последната си дума и двамата подсъдими искат оправдаване по обвинението. Прокурорът от ВКП счита присъдата за правилна и иска да бъде оставена в сила. Върховният касационен съд провери данните по делото становищата и доводите на страните и в пределите на касационна проверка, прие следното: Касационните жалби на подсъдимите В. П. и А. П. са неоснователни. При проверката на наведените касационни основания не се установиха нарушения на процесуалните правила. Производството правилно е проведено по общите правила, съгласно НПК. Деянието е извършено от подсъдимите като непълнолетни, което е отразено в приложението на материалния закон и процесуален закон. В досъдебната фаза непълнолетен е бил само подс. В. П. Той е имал упълномощен по негов избор адвокат, поради което е била налице задължителната адвокатска защита от момента на привличането му като обвиняем. Интересите им не са били противоречиви, поради което, нежеланието на подс. П. в този стадий на процеса да има защитник (за разлика от съдебната фаза, в която е имал упълномощен защитник), не се е отразило на справедливостта на процеса. Изготвени са задължителните в случая СПЕ-зи и за двамата подсъдими, установяващи възможността за всеки от тях да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си. При провеждането на съдебната фаза (съдебното производство е образувано на 14.04.2008 г.) е съобразена промяната в процесуалното положение на подс. П., който е навършил пълнолетие и е отпаднало основанието за прилагане на особените правила за разглеждане на дела за престъпления, извършени от непълнолетни, по Глава ХХХ от Част пета на НПК. Вътрешното убеждение на въззивната инстанция по фактите е основано на обективно, всестранно и пълно изследване на доказателствата, при спазване правилата на чл. 13, чл. 14 и чл. 107 НПК. Не е даван превес на обвинителните спрямо оправдателните доказателствени факти, при тяхната оценка, тъй като всички доказателствени източници са обсъдени в тяхната взаимна връзка и цялост. Изводите на съда за авторството на деянието от двамата подсъдими почиват на оценката на действителното съдържание на показанията на свид. Каменарова, на свидетелите В., Г. и С., на протоколите за доброволно предаване на част от инкриминираните вещи (от 25.11.04 г.), намерени във владението на подсъдимите, непосредствено след деянието и на всички останали доказателства, на които се е позовал при формиране констатациите си за деянието и авторството му. Анализа и оценката им са направени при спазване на правилата на формалната и житейска логика. От показанията на свид. Каменарова е установено, че нападателите са били двама и от мъжки пол. Същото са установили свидетелите Г. и С. - полицейските служители, които минути по-късно са възприели лично двамата подсъдими, в близост до мястото на нападението (на около 700 метра) и с фактическа власт върху част от инкриминираните вещи- собственост на пострадалата. Обсъдени са фактите, които правят единствено възможен извода за авторството на деянието от подсъдимите, като установеното по делото, че: е налице пълно съвпадение на съдържанието на оплакването от пострадалата за броя на нападателите и пола им, с установеното от свидетелите -полицаи, за разликата от твърдяното от подсъдимите, че били трима и нахождението им в района на деянието е случайно; механизма на нападението; вида и брой на вещите, заявени от пострадалата и намерени от свидетелите-полицаи във владението на подсъдимите; поведението на пострадалата, която непосредствено след нападението се е оплакала на полицейските органи за нападението; краткия интервал от време, за който в непосредствена близост до мястото на деянието са заварени двамата подсъдими с вещите на пострадалата. Съдът е обсъдил тезата на подсъдимите, в която лансират намиране вещите на пострадалата на улицата. Заявеното от тях е опровергано в мотивите на въззивната присъда (спр. л. 7-8) . Вярно е установеното, че свид. Каменарова не е видяла в лице нападателите си. Но по делото е установено, че те са били двама и са били от мъжки пол (от показанията на пострадалата), че е нападната в гръб, с удар по гърба, от който тя е политнала и е паднала на земята, в резултат на което двамата нападатели взели носената от нея дамска чанта от плат с инкриминираните вещи. Същата е видяла как с тичане двата нападатели са се отдалечили от мястото на нападението, към посока "З. парк" и именно в този район са били заварени от полицаите с част от отнетите от същата пострадала вещи. Невярно се твърди от защитата за опорочаване на разпознаване на лица, каквото процесуално действие не е извършвано по делото, тъй като самата пострадала в показанията си е заявила, че не би могла да разпознае извършителите, поради механизма на извършване на деянието - нападането й с блъскане в гръб, от което е паднала на земята. Съдът е анализирал внимателно и задълбочено обясненията на подсъдимите и показанията на свид. Мирчев, наред с останалите доказателствени източници, и се е мотивирал защо не им е дал вяра, не само като несъответни с останали доказателства, но и поради тяхната неправдоподобност. Внимателно са анализирани и показанията на пострадалата, които са срещнали потвърждение във всички останали източници, освен в тезата на подсъдимите. Тезата, че вещите са намерени от подсъдимите на улицата, е опровергана с анализ на данните по делото и тяхната логическа връзка. Авторството е доказано не само поради установеното за краткият времеви интервал, делящ деянието от присъствието на подсъдимите на място, близо до мястото на деянието, но и поради факта за краткия интервал от време между деянието и момента на намирането на вещите от свидетелите- полицаи, което изключва обективно възможността, установената от П. и П. фактическа власт върху вещите на пострадалата, да се дължи на друга причина, освен на инкриминираното деяние. Съдът се е аргументирал и логическия извод, че в подсъдимите са намерени вещите на пострадалата с по-висока стойност като парите и мобилния телефон М. "Панасоник G70", а останалите вещи на пострадалата - дамски принадлежности: чанта, дрехи, чехли, сандали, ключове, са били захвърлени в близост до тях. Този избирателен подход обективно е ценен като изключващ твърдяното от подсъдимите за субективното им намерение да предадат намерените чужди вещи. Правната квалификация на установените по делото фактически обстоятелства на деянието е подведена правилно под признаците на престъпния състав на чл. 198, ал. 1, пр. 1, вр. чл. 20, ал. 2, вр. ал. 1 НК за всеки от подсъдимите. В тази насока в жалбите няма конкретни правни доводи, освен декларация за неправилно приложение на закона, която не е подкрепена с никакви аргументи. Наказанията са справедливи. Спазени са правилата по чл. 36, чл. 54 във връзка с чл. 63, ал. 1, т. 3 НК за определяне наказанията на непълнолетни дейци, каквито са били подсъдимите при извършване на деянието. Отговорността им правилно е определена при превес на смекчаващите вината обстоятелства. Отлагането на изпълнението на наказанието по чл. 69, ал. 1, вр. с чл. 66 НК е законосъобразно, тъй като правилно е преценено, че макар и с висока степен на обществена опасност на деянието, конкретните прояви са извършени от дейци с невисока степен на обществена опасност, с отдадено значение на възможността да им се въздейства поправително, превъзпитателно и възпиращо и без да бъдат изолирани от обществото. Максималната продължителност на срока за отлагане изпълнението на наказанията и на двамата подсъдими е съобразен със степента на обществена опасност на деянието, със специалната и генерална превенции на наказанието. Поради липса на посочените в жалбите касационни основания и воден от изтъкнатите мотиви, ВКС, трето наказателно отделение, в настоящият съдебен състав