Решение № 11586 от 30.10.2024 г. на ВАС по адм. д. № 6404/2024 г.

Производството е по чл. 208 - чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по касационна жалба, подадена от заместник-изпълнителния директор на Държавен фонд земеделие (ДФЗ), чрез юрк. Захариева срещу решение 3006 от 08.05.2024г. постановено по адм. д. 2861/2024г. по описа на Административен съд София-град, с което по жалба на София плод ЕООД е обявено за нищожно уведомително писмо с изх. 01-2600/52124 от 24.02.2021г. на зам.- изпълнителния директор на ДФЗ, изпратена е административната преписка за ново произнасяне съобразно мотивите на решението и е осъден ДФЗ да заплати на София плод ЕООД направените разноски. С касационната жалба са изложени доводи за недопустимост на обжалваното решение, алтернативно като неправилно и необосновано - касационни отменителни основания по чл. 209, т.2 и т. 3 от АПК. Твърди, че съдът е прогласил нищожност на административен акт, по който не е бил сезиран и има влязло в сила съдебно решение. Жалбата на София-плод ЕООД е по уведомително писмо с изх. 01-2600/52124 от 24.02.2023г. Иска се отмяна на решението на Административен съд София - град. Направено е възражение за прекомерност на адвокатско възнаграждение. В открито съдебно заседание касационният жалбоподателя не се явява и не се представлява Ответната страна "София плод" ЕООД, редовно призован. Не се явява представител в съдебно заседание. В постъпилите по делото писмени бележки излага доводи за неоснователност на касационната жалба. Счита, че обжалваното решение е правилно и законосъобразно, поради което иска оставянето му в сила. Представителят на Върховната прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост и основателност на касационната жалба. Настоящият съдебен състав намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока, установен в чл. 211, ал. 1 от АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледани по същество е основателна, по следните съображения: Производството пред първоинстанционния съд е второ по ред, след като с решение 3131 от 14.03.2024г. по адм. д. 11009/2023г. на Върховен административен съд (ВАС), четвърто отделение е било отменено решение 6001/13.10.2023г. по адм. д. 4197/2023г. по описа на Административен съд- София-град. От фактическа страна съдъ приел, че образуваното второ по ред производство е по жалба на София плод ЕООД срещу уведомително писмо с изх. 01-2600/52124 от 24.02.2021г. на заместник- изпълнителния директор на ДФЗ, с което е отказано одобрение на заявени за възстановяване суми по подадени заявки за плащане по схема "Училищно мляко" и "Училищен плод". От фактическа страна съдът приел, че "София плод" ЕООД е одобрен изпълнител по схемите "Училищен плод" и "Училищно мляко". Дружеството е подало заявки за плащане по схема "Училищен плод" с регистрационни номера 01/22.15.0518/89773 от 09.01.2019 г., 02/22.15.0518/89773 от 03.04.2019 г., и 03/22.15.0518/89773 от 10.05.2019 г. и по схема "Училищно мляко" с регистрационни номера 01/22.15.0518/89773 от 06.02.2019 г., 02/22.15.0518/89773 от 08.03.2019 г., и 03/22.15.0518/89773 от 03.04.2019 г. Съдът посочил, че по тези заявки вече е бил постановен отказ за възстановяване с уведомително писмо с изх. 01-2600/5212 от 13.09.2021 г., издадено от заместник - изпълнителния директор на ДФ "Земеделие", но този отказ е отменен с влязло в сила решение 4018 от 16.06.2022 г. по адм. дело 2437/2022 г. по описа на АССГ, оставено в сила с решение 11400 от 09.12.2022 г. по адм. дело 7394/2022 по описа на ВАС, четвърто отделение. За да постанови този резултат, съдът е приел, че оспореният пред него акт е в противоречие с влязлото в сила решение 4018 от 16.06.2022 г. по адм. дело 2437/2022 г. по описа на АССГ. Приел, че административният орган повторно отказва изпълнение на заявените за възстановяване суми по подадените заявки за плащане по схема Училищен плод и Училищно мляко с идентични мотиви съдържащи се с вече отмененото уведомително писмо с изх. 01-2600/5212 от 13.09.2021г. на зам. изпълнителния директор на ДФЗ. Посочил, че единствената разлика между уведомително писмо с изх. 01-2600/5212 от 13.09.2021г. и уведомително писмо с изх. 01-2600/5212 от 24.02.2024 г. е добавяне на изречението за всяка една от заявките за плащане Същите не са допустими за плащане, тъй като наредбата не е предвижда възможност тези дейности да бъдат извършвани от лица, различни от одобрения заявител. Така с тези правни изводи, първоинстанционният съд е обявил нищожност на уведомително писмо с изх. 01-2600/52124 от 24.02.2021г. на заместник- изпълнителния директор на ДФЗ, с което е отказано одобрение на заявени за възстановяване суми по подадени заявки за плащане по схема "Училищно мляко" и "Училищен плод". Решението е недопустимо. Настоящият съдебен състав, счита че извършените порочни процесуални действие на съда не могат да бъдат отнесени към явна фактическа греша, неяснота и непълнота на решението, тъй като не могат да бъдат поправени и отстранени от него. При постановяване на първоинстанционно решение, сезираният съд е обвързан от обективните и субективни предели на жалбата и изложените в нея оплаквания. Последните той не може да заменя или променя, нито може да въвежда нови факти и обстоятелства в предмета на спора по свой служебен почин. Предметът на спора се очертава чрез обстоятелствената част и петитума на жалбата, и чрез наведените от ответника доводи и възражения като способ на защита срещу предявената жалба. В настоящият случай, жалбата на София плод ЕООД (л. 7 от адм. д. 4197/2023г. по описана АССГ), предмет на съдебен контрол за законосъобразност в първоинстанционното производство е уведомително писмо с изх. 01-2600/5212 от 24.02.2023 г. на зам. изпълнителния директор на ДФЗ, което е представено с административната преписка (л.36 от делото). В този случай административният съд се е произнесъл извън предмета на жалбата, очертаващ предмета на първоинстанционото производство. На следващо място, преди да прогласи нищожност на уведомително писмо с изх. 01-2600/52124 от 24.02.2021г. на зам.- изпълнителния директор на ДФЗ, съдът е следвало да зачете формираната сила на пресъдено нещо с влязло в сила решение 4018 от 16.06.2022г. по адм. д. 2437/2022 г. по описа на АССГ, с което вече е уведомително писмо с изх. 01-2600/52124 от 24.02.2021г. е отменено. В случая след като с влязлото в сила съдебно решение е прието, че първото уведомително писмо с изх. 01-2600/52124 от 24.02.2021г. е постановено в нарушение на разпоредбата на чл.59, т.4 АПК, заради липса на конкретните факти и обстоятелства въз основа на които са постановени отказите на ДФЗ, първоиснтанционния съд е следвал да прецени дали предметното уведомителното писмо с изх. 01-2600/52124 от 24.02.2023г. на зам. изпълнителния директор на ДФЗ е съобразено с решението, с което вече е било отменено предходното писмо на ДФЗ с изх. 01-2600/52124 от 24.02.2021г. Настоящето развило се производство пред АССГ е второ, след като с решение 3131 от 14.03.2024г. по адм. д. 11009/2023 г. на ВАС, четвърто отделение е отменил решение 6001/13.10.2023 г., постановено по административно дело 4197/2023 г. по описа на Административен съд София - град. Съобразно горецитираното решение, Върховният административен съд е приел, че решението на първоинстанционния съд е постановено при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и дал указания при новото разглеждане, съдът да изясни всички факти, които са от значение за разрешаване на спора, като приобщи по предвидения в ГПК ред към доказателствата по делото административно дело 2437/2022 г. по описа на АССГ и едва тогава да извърши преценка за наличието на предпоставките по чл. 177, ал. 2 от АПК, спазвайки дадените указания по тълкуването и прилагането на чл. 177, ал. 2 от АПК. От постановеното обжалвано решение, предмет на настоящия съдебен контрол, не се установява да са изпълнени и указанията дадени в решение 3131 от 14.03.2024 г. по адм. д. 11009/2023 г. на ВАС, четвърто отделение. Въз основа на изложените съображения настоящият съдебен състав счита, че първоинстанционното решение е недопустимо поради липса на предмет и формирала се сила на пресъдено нещо - касационно основание по чл. 209, т. 2 от АПК, поради което същото трябва да бъде обезсилено. Налице са в случая условията на чл. 221, ал. 3 от АПК, след отмяна на недопустимото решение делото да се върне за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд, който следва да разгледа спора отново. При новото разглеждане на делото съдът следва да обсъди събраните доказателства по адм. д. 4197/2023г. и адм. д. 2437/2022г. по описа на АССГ, съобразно указанията дадени решение 3131 от 14.03.2024г. по адм. д. 11009/2023г. на ВАС. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 3 АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение