Решение № 1521 от 4.02.2021 г. на ВАС по адм. д. № 10021/2019 г.

Решение № 1521 от 4.02.2021 г. на ВАС по адм. д. № 10021/2019 г., III о., докладчик съдията Искра Александрова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по касационна жалба на И. Траханаров, подадена чрез пълномощника му адв. Пейчев, против решение № 528/19.07.2019 г., постановено по адм. д. № 362/19 година от Административния съд – Пазарджик. С обжалваното решение е отхвърлена жалбата от Траханаров против решение № 2-1567/19.02.19 г. на Комисията за разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия( наричана за краткост по-долу Комисията), в частта, с която е обявена принадлежността му към органите по чл. 1 от ЗДРДОПБГДСРСБНА, с което са посочени допълнителни открити документи за неговата принадлежност към Държавна сигурност. Със същото решение Траханаров е осъден да заплати на Комисията юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева. В касационната жалба се твърди неправилност на решението. От обстоятелствената й част следва, че поддържаните касационни основания са всичките по чл. 209, т. 3 АПК – неправилно приложение на материалния закон, допуснати от съда съществени съдопроизводствени нарушения и необоснованост на решението. Иска се отмяна на обжалваното съдебно решение и отмяна на решението на административния орган, или прогласяването на оспорения административен акт за нищожен. Претендират се разноски. Ответникът – Комисията, чрез своя процесуален представител оспорва касационната жалба по съображения в писмен отговор, както и изложени в съдебно заседание, проведено на 14.09.2020 година. Иска потвърждаване на съдебното решение. Върховната административна прокуратура чрез участващия по делото прокурор изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Посочват се съображения за правилно приложение на материалния закон от съда и за липсата на допуснати съществени съдопроизводствени нарушения от него. Върховният административен съд в настоящия съдебен състав преценява касационната жалба като допустима, тъй като е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, от страна по делото, за която подлежащото на обжалване съдебно решение е неблагоприятно. По основателността й, касационната инстанция приема следното: Предмет на контрол за законосъобразност пред административния съд е решение № 2-1567/19.02.2019 г. на Комисията, с което е решено, че за И. Траханаров са налице и други данни, освен посочените в решение № 2-1549/29.01.19 г. и, с което Комисията установява и обявява принадлежност към органите по чл. 1 от Закона на И. Траханаров, заради длъжността му на съдебен заседател от 1995 до 2000 г., в качеството му на агент, с псевдоним [З. ], въз основа на – документи от ръководил го щатен служител, рег. бланка, съдържащи се в лично дело IА-781(Пз); рег. дневник; картони – обр. 4 – 5 бр.; протокол от 20.03.1969 г. за приемане и предаване на архивни дела между ОУ на МВР-Пловдив-ДС и ОУ на МВР-Пазарджик-ДС за предаване на лично дело на агент "З. "IА-781(Пз), архивирано като IА-3457(Пд); писмо вх. № А-17974/20.08.1999 за унищожаване на работно дело IP-20(Пз), снет от действащия оперативен отчет през 1962 година. Административният съд е установил, че преди процесното решение на Комисията, били издадени предходни решения за установяване и обявяване на принадлежност на Траханаров към органите по чл. 1 от закона и това били решение № 2-1332/29.05.2018 г. заради членството му в Съвета на директорите на "Сглобяеми къщи"АД и решение № 2-498/28.04.2015 г. като лице, изпълняващо публична дейност – общински съветник 1999 -2003 година. Съдът е приел, че новите документи, разкрити от Комисията за Траханаров са един брой картон обр. 4 (лист 66 по номерацията на делото в АССГ), както и Протокол от 20.03.1969 г. за приемане и предаване на архивни дела между ОУ на МВР Пловдив – ДС и ОУ на МВР Пазарджик – ДС. Съдът е преценил като безспорно обстоятелството, че жалбоподателят е бил съдебен заседател за периода 1995-1997 г. и попада в обхвата на посочените в чл. 26 от закона лица. От правна страна, съдът е преценил жалбата като допустима, приемайки, че решението на Комисията е връчено на жалбоподателя на 22.02.2019 г., а жалбата му срещу него, е постъпила в съда на 6.03.2019 година, т. е. в срок. По същество на оспорването съдът е приел, че решението е издадено от компетентен колективен орган, при необходимия кворум и с необходимото мнозинство. В решението били посочени фактическите и правни основания за издаването му и съдържало задължителните реквизити по чл. 29, ал. 2, т. 2 от закона. Съдът е посочил, че законът регулира обявяването на принадлежност на българските граждани към органите по чл. 1 и законът не разписвал ред, в който да се дава морална оценка, негативна или позитивна на евентуално извършвана в миналото дейност от специалната комисия, законът възлагал на Комисията оповестителни, а не оценъчни функции. Съдът е посочил, че Комисията единствено трябва да обяви установената принадлежност по реда на закона, въз основа на документите, изброени в чл. 25 от същия, както и че Комисията следва само да установи налице ли са документи по смисъла на § 1, т. 1 от ДР на Закона и съдържат ли се в тях, данни за проверяваното лице и съответно да ги обяви. Съдът е приел, че законът се явява специален по отношение на АПК, поради което липсата на мотиви, анализ и преценка на документите, не съставлява съществено процесуално нарушение. Относно приложението на материалния закон, съдът е приел, че е изпълнен фактическия състав на чл. 28 от Закона, който разпорежда, че Комисията се произнася служебно, когато се появят нови доказателства за принадлежност към органите по чл. 1 на лица, за които вече се е произнесла. Съдът е приел, че с оглед съдържанието му, новооткритото 5-то картонче касае, без съмнение Траханаров. Протоколът също бил свързан с името, псевдонима и категорията на жалбоподателя. Съдът е посочил, че релевантно в случая е само, дали има новооткрити документи или не, като липсвало законово задължение за органа да изследва дали има провеждане на реална активна агентурна дейност на лицето, дали същото е вписано в картотеката и в регистрационните дневници, без негово съгласие, дали лицето е реализирало дейност. Съдът е посочил, че при извършената проверка за законосъобразност на решението, съдът отчита факта, че в случая се касае за служебно произнасяне в хипотезата на чл. 28 от закона, при която Комисията се произнася относно лице с вече обявена принадлежност, въз основа на нови доказателства. Касационната съдебна инстанция преценява обжалваното съдебно решение като неправилно. От данните по делото се установява, че с процесното обжалвано решение на Комисията, принадлежността на Траханаров към органите по чл. 1 от Закона е обявена за 4-ти път. Първото решение на Комисията е № 2-498/28.04.2015 г., с което принадлежността на Траханоров към органите по чл. 1 от закона е установена и обявена, заради дейността му като общински съветник в Община Пазарджик, извършвана от м. ноември 1999 г. до ноември 2003 година. Решението е издадено на осн. чл. 26, ал. 1, т. 2 от Закона. Това решение на Комисията е отменено с решение на АССГ № 5172/18.07.2016 г., влязло в сила на 07.06.17 година. Второто решение на Комисията е № 2 -1332/29.05.2018 година. С него се установява и обявява принадлежността на Траханаров към органите по чл. 1 от Закона, по повод членството на Траханаров в Съвета на директорите на "Сглобяеми къщи" АД, гр. Пазарджик. Решението също е издадено на осн. чл. 26, ал. 1, т. 2 от Закона. Решението е обжалвано и по жалбата е постановено невлязло в сила съдебно решение № 4867/11.07.2019 г. на АССГ по адм. д. № 6678/18 година. След служебна проверка в информационната система на ВАС се установи, че решението е обжалвано от Комисията пред ВАС и е образувано адм. д. № 9564/19 г. по описа на Трето отделение на ВАС, което е насрочено за 18.11.20 година. Третото решение на Комисията е № 2-1549/29.01.2019 г. и с него се установява и обявява принадлежност към органите по чл. 1 от Закона във връзка с дейността на Траханаров като съдебен заседател от 1995 до 2000 година. То отново е издадено на осн. чл. 26, ал. 1, т. 2 от Закона. Решението е обжалвано по съдебен ред. По жалбата се е развило съдебно производство, което към настоящия момент е в касационната инстанция – адм. д. № 9566/2019 г. по описа на ВАС, Трето отделение и делото е спряно с протоколно определение от 6.07.2020 г. до произнасяне по тълкувателно дело № 9/19 г. на ВАС. Четвъртото решение на Комисията е № 2-1567/19.02.19 г. е прието 20 дни след третото решение на Комисията. То е отново във връзка с дейността на Траханаров като съдебен заседател от 1995 г. до 2000 година, но е издадено на осн. чл. 28 от Закона. Това четвърто решение е, че за И. Траханаров са налице и други данни, освен посочените в решение № 2-1549/29.01.2019 г., както и че установява и обявява принадлежност към органите по чл. 1 от Закона. В четвъртото решение повдигнати в по-тъмен цвят са новооткритите документите - картони - обр. 4 – 5 бр. и протокол от 20.03.1969 г. за приемане и предаване на архивни дела между ОУ на МВР-Пловдив-ДС и ОУ на МВР-Пазарджик-ДС за предаване личното дело на агент "З. " IA-3457(Пд), архивирано като IA-3457. В този смисъл са и изявленията на процесуални представител на Комисията в проведеното на 16.05.19 г. съдебно заседание по първоинстанционното производство. При постановяване на решението си, административният съд не е взел предвид важни за спора обстоятелства, които са установени по делото, в резултат на което е допуснал нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост на изводите. Съдът не е взел предвид влязлото в сила съдебно решение, постановено по повод оспорването на първото решение на Комисията, както и наличието на висящи съдебни производства по останалите две, преди въпросното четвърто решение на Комисията. Тези обстоятелства са от значение за изхода на спора по настоящото дело и това е така защото: с влязлото в сила решение № 5172/18.07.2016 г., постановено от АССГ по адм. д. № 5218/15 г., е отменено решението на Комисията от 2015 г. за установяване на принадлежността на Траханаров към органите по чл. 1 от Закона. Изводът, който следва от този установен факт по делото е, че със сила на присъдено нещо е установено, че решението на Комисията е незаконосъобразно. Силата на присъдено нещо на съдебното решение има субективни и обективни предели. Субективните предели на силата на присъдено нещо на съдебното решение са страните по делото - Комисията и Траханаров, а обективните предели на силата на присъдено нещо на посоченото решение се разпростират върху решението на комисията, част от което по аргумент от чл. 29, ал. 1, т. 2 от Закона са и документите, въз основа на които е установена принадлежността му. Тоест, със сила на присъдено нещо е установено, че документите въз основа на които е установена принадлежността на Траханаров към органите по чл. 1 с решението от 2015 година, а именно - документи от ръководил го щатен сътрудник, рег. бланка, съдържащи се в лично дело IA-781(Пз); рег. дневник; картони - обр. 4-4 броя, писмо вх. № А-17974/20.08.1999 г. за унищожаване работно дело IP-20(Пз) ( всичките изброени в решението на Комисията от 2015 г.), не установяват принадлежност на Траханаров към органите по чл. 1 от Закона. На основание чл. 177, ал. 1, изречение второ от Административнопроцесуалния кодекс, административният съд, постановил обжалваното решение, е следвало да зачете конститутивното действие на това влязло в сила съдебно решение. Това зачитане изисква от друга страна, съдът, постановил обжалваното решение да изложи съображения, новооткритите документи, различават ли се по съдържание от вече преценените от съда, постановил влязлото в сила съдебно решение, акот да, какво е различното, различието съществено ли е и защо. Вместо това, съдът, постановил обжалваното решение е цитирал определението за "документ", дадено в § 1, т. 1 от ДР на закона, приемайки, че всички документи, попадащи в това определение са годно доказателствено средство за установяване на принадлежност и на които законът придава еднаква доказателствена сила. Настоящият съдебен състав на касационната инстанция не може да сподели мотивите на първоинстанционния съд във връзка с тълкуването на приложимия закон. Правилно, административният съд посочва, че в закона не е разписано да се дава морална оценка на извършваната дейност и такава никога не е изисквана. Когато обаче лицето, засегнато от решението на Комисията отрича принадлежността си към органите по чл. 1 от Закона, в тежест на ответника в съдебното производство е да докаже обратното, а задължение на съда е да прецени доказателствената стойност на посочените в решението документи, както и на останалите събрани по делото доказателства при правилното прилагане на правилата за разпределяне на доказателствената тежест. Да се приеме обратното, означава допуснатия в закона съдебният контрол върху решенията на Комисията, да се сведе единствено и само до констатация от страна на съда за фактическото наличие или не на изброените в решението документи, без да се преценява техния вид, съдържание и да се правят изводи във връзка с евентуалното им оспорване. Подобно процесуално поведение на съда би било в грубо нарушение на конституционно закрепеното право на защита на лицата. Следва да се посочи, че законодателят е употребили в разпоредбата на чл. 28 от Закона, термина "доказателства", а не термина "документи", което означава, че не всеки документ може да е доказателство за принадлежността на лицето, а само този който има доказателствена сила и стойност. Неправилно, административният съд, постановил обжалваното решение влага в разпоредбата на § 1, т. 1 от ДР на Закона смисъл, който не произтича от нея. Посочената разпоредба съдържа определение, дефиниращо, що е то "документ " за целите на закона, но разпоредбата не съдържа презумпция, че всички документи са годно доказателствено средство за установяване на принадлежност и са с еднаква доказателствена сила, както неправилно е посочил съда в решението си. Доказателствената сила на документа се преценява от съда по правилата на чл. 178 и сл. ГПК. Правилно е посочено от съда, че за Комисията няма задължение да изследва, дали лицето реално е провеждало агентурна дейност или не, но чл. 9, т. 1 от Закона (на който и първоинстанционният съд се е позовал) й възлага задължение за анализ и оценка на откритите документи, от което следва, че законът не възлага на Комисията само регистрационни правомощия, а отива отвъд това. Този извод следва и от разпоредбана на чл. 28 от Закона, в която се говори да "доказателства". В хипотезата на чл. 28 от Закона, Комисията е тази, която следва да прецени дали новооткритите документи са доказателства и то нови. В случай, че Комисията не е извършила този анализ в решението си, то той следва да се извърши от административния съд, който е съдът по съществото на спора, какъвто в конкретния случай не е извършен от съда, постановил обжалваното решение. Съдът, постановил обжалваното решение е допуснал съдопроизводствено нарушение и пренебрегвайки висящността на съдебното производство по оспорване на решение № 2-1549/29.01.2019 г. на Комисията, тъй като установената и обявена принадлежност на Траханаров с процесното решение № 2-1567/19.02.19 г., е въз основа и на документите, посочени в предходното решение на Комисията от м. 01.19 г., и допълнително откритите от Комисията, чието описание е повдигнато в цвят в процесното оспорено решение. След като процесното оспорено решение на Комисията е прието и въз основа на документите, посочени в нейното предходно решение от м. 01.19 г. и това предходно решение е предмет на съдебен контрол, то именно съдът, който е сезиран с жалбата срещу това предходно решение следва да се произнесе по него, вкл. и относно доказателстветна стойност на описаните в него документи, което произнасяне ще бъде задължително за административния съд, постановил обжалваното решение на осн. чл. 177, ал. 1 АПК. Следователно изходът на спора по адм. д. № 464/19 г. по описа на АС-Пазарджик е от значение за настоящия спор. Съдът, постановил обжалваното решение е следвало да спре производството по делото до приключване с влязло в сила решение на адм. д. № 464/19 година по описа на АС-Пазарджик. Като не е направил това, съдът е допуснал съществено съдопроизводствено нарушение. По тези съображения, настоящият съдебен състав на касационната инстанция преценява обжалваното решение като неправилно. С оглед констатираните пороци, след отмяната на решението, делото следва да се върне на друг съдебен състав на административния съд за новото му разглеждане, при което се отстранят допуснатите съществени съдопроизводствени нарушения и се приложи материалния закон според указанията, дадени в настоящото решение. Воден от горното и на осн. чл. 222, ал. 2, т. 1 АПК, Върховният административен съд