Решение № 447 от 11.01.2011 г. на ВАС по адм. д. № 10381/2009 г.

Решение № 447 от 11.01.2011 г. на ВАС по адм. д. № 10381/2009 г., IV о., докладчик съдията Марио Димитров Производство по чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на "Спринк" ЕООД гр. Велико Търново, подадена срещу решение от 3.06.2009 г. по адм. д. № 101/2009 г. на Административен съд - Монтана, II състав, с което е отхвърлена жалбата му срещу заповед № 1525 от 16.12.2008 г. на кмета на Община - Вълчедръм. С жалбата се излагат касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Според жалбоподателя съдът не е съобразил, че към момента на издаване на заповедта по чл. 34, ал. 1 от ЗСПЗЗ, не е владял или ползвал имота. Моли, да се отмени обжалваното решение. Ответникът - кметът на Община Вълчедръм оспорва жалбата с писмено възражение като неоснователна и излага доводи за правилност на обжалваното решение, с искане да бъде оставено в сила. Заинтересованата страна - Цанко Димитров Първанов, като наследник на Стана Георгиева Първанова, редовно призован не се явява и не взема становище по жалбата. Представителят на Върховната административна прокуратура излага становище за неоснователност на жалбата, като съдът е достигнал до правилен извод, че са налице предпоставките на чл. 34, ал. 1 от ЗСПЗЗ. Излага, че касаторът не е оборил констатациите на административния орган, като е установено, че е ползвал земеделски земи без правно основание. Настоящият съдебен състав на Върховният административен съд, четвърто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество касационната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА. С решение от 3.06.2009 г. по адм. д. № 101/2009 г. на Административен съд - Монтана, II състав, е отхвърлена жалбата на "Спринк" ЕООД гр. Велико Търново срещу заповед № 1525 от 16.12.2008 г. на кмета на Община - Вълчедръм, издадена по молба вх. № М-389-С от 1.09.2008 г. на Стана Георгиева Първанова /б. ж. на с. Горни Цибър, поч. на 12.10.2009 г./ и на основание Протокол № 43 от 12.12.2008 г. на комисията определена със заповед № 842 от 11.02.2008 г. на кмета на Община - Вълчедръм, е наредено възстановяване правото на владение върху недвижим имот - земеделска земя № 185030 от 5,487 дка, землище с. Горни Цибър. В производство по реда на чл. 34, ал. 1 от ЗСПЗЗ съдът е установил, че имотът е индивидуализиран по площ и граници и че Стана Георгиева Първанова е с доказано право на собственост върху него, поради което е била активно легитимирана да иска издаването на процесната заповед. Първоинстанционният съд е преценил, че предпоставките за приложение на чл. 34, ал. 1 от ЗСПЗЗ, както и че за жалбоподателя липсва правно основание за ползване на имота, поради което законосъобразно е издадена заповедта за възстановено право на собственика да владее имота си. Обжалваното решение е правилно. Законосъобразни и обосновани са изводите на съда за наличие на предпоставките по чл. 34, ал. 1 от ЗСПЗЗ, предвид доказателствата по делото, че процесният имот е собственост на Стана Първанова, като възстановена земеделска земя, който се ползва от жалбоподателя без правно основание. От съществено значение в случая е обстоятелството, че между собственика на земеделската земя и жалбоподателя не е сключван какъвто и да е договор за предоставяне на ползване. От всичко това следва, че е налице хипотезата на чл. 34, ал. 1 от ЗСПЗЗ при издаване заповедта на кмета, което означава, че основателно Административният съд - Монтана е приел заповедта за законосъобразна и е отхвърлил жалбата срещу нея. Решението е съобразено с относимите за случая факти и обстоятелства и приложимата за тях правна норма. В касационната жалба, както и в първоначалната жалба са развити доводи, че към момента на издаване на заповедта, жалбоподателят вече не е бил ползвател на имота, но не се оспорва, че е ползвал имота към момента на подаване на молбата на собственика с искане да се изземе имота от ползвателя. По делото е безспорно установено, че по Протокол № 43 от 12.12.2008 г. жалбоподателят не е представил доказателства за наличие на правно основание за ползване на имота, нито е доказал, че по отношение на конкретния имот не е ползвател на имота, към момента на издаване на заповедта и че доброволно е освободил ползвания без правно основание имот. Настоящият състав приема, че в тежест на оспорващата страна е било да докаже правоизключващото си възражение, че не е била налице една от кумулативните предпоставки за издаване на заповед по чл. 34, ал. 1 от ЗСПЗЗ. Такива доказателства не са представени в производството пред първоинстанционния съд. Не се представят и в касационното производство. При това положение, настоящият състав приема за обоснован и законосъобразен извода на решаващия съд за наличие на всички материално-правни предпоставки за издаване на оспорената заповед. Предвид изложените съображения настоящият съдебен състав счита, че обжалваното съдебно решение е правилно и не са налице сочените в касационната жалба отменителни основания по чл. 209 от АПК, поради което следва да бъде оставено в сила. На основание на горното и на чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение