Решение № 2652 от 22.02.2011 г. на ВАС по адм. д. № 10112/2010 г.

Решение № 2652 от 22.02.2011 г. на ВАС по адм. д. № 10112/2010 г., III о., докладчик съдията Йовка Дражева Производството е по чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационната жалба на Андрей Велинов Парутев, Велин Велинов Парутев и Атидже Салихова Парутева против решение по адм. д. № 5/2010 г. по описа на Административен съд - Смолян. Твърдят, че има допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, на материалния закон и при необоснованост. Твърдят, че в съдебното производство са установили с нотариален акт собственост върху терена, за част от който общината е постановила решение по чл. 21, т. 8 от ЗОС, предвид влязло в сила решение по гр. д. № 159/2001 г. на ДРС и съдебната експертиза. След като е решен спора за собственост с влязло в сила решение, съдът е следвало да вземе предвид това и да отмени решението на общинския съвет за даване на съгласие на кмета на общината да открие тръжна процедура за продажба на УПИ ХХIХ от кв. 2. Ответната страна Общински съвет Доспат оспорва касационната жалба като неоснователна. Решението на Поземлената комисия е за 280 кв. м., а не са 920 кв. м. площ. С решение по гр. д. № 159/2008 г. ВКС е отменил нотариален акт № 125 от 1996 г., с който жалбоподателите се легитимират като собственици. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, III отделение, като взе предвид, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК, намира същата за допустима. При служебната проверка, извършена на основание чл. 218, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, III отделение, приема, че подадената пред първоинстанционния съд жалба е недопустима, поради което постановеното по същество съдебно решение следва да се обезсили, а съдебното производство прекрати по следните съображения: Първоинстанционният съд е сезиран с жалба срещу решение № 313/26.11.2009 г. на Общински съвет Доспат, с което на основание чл. 21, ал. 1, т. 8 и чл. 45, ал. 1, т. 1 от ЗМСМА и чл. 35, ал. 1 от ЗОС е дадено съгласие кмета на Община Доспат да открие продажба чрез търг на имот частна общинска собственост УПИ ХХIХ в кв. 2 на гр. Доспат, актуван с АОС № 171/12.06.2009 г. с определена начална цена. Основната защитна теза на жалбоподателите е, че решението на общинския съвет е незаконосъобразно, защото част от имота е тяхна собственост, възстановена по реда на ЗСПЗЗ с решение № 758/17.06.1996 г. на Поземлена комисия Доспат, за което имат и нот. акт № 125 от 5.09.1996 г. Налице е и влязло в сила решение № 91/27.03.2002 г. по гр. д. № 159/2001 г. по описа на ДРС, с което са отхвърлени като неоснователни исковете на Община Доспат против наследниците на Мустафа Салихов Парутев /жалбоподателите/ с правно основание чл. 97, ал. 1 от ГПК (отм.) и чл. 431, ал. 2 от ГПК за признаване за установено, че площ от 280 кв. м., попадащ в източната част на п. I, кв. 1 по ЗРП на гр. Доспат от 1984 г. като част от ПИ № 948 с обща площ от 920 кв. м, включен в същия парцел, е собственост на общината, както и е отхвърлен иска за отмяна на нот. акт № 125/1996 г. /издаден по ЗСПЗЗ за ливада от 280 кв. м. в строителните граници на Доспат, част от имот № 948, кв. 1 по ЗРП на града/. По делото е приложено решение № 830/17.09.2006 г. по гр. д. № 557/2005 г. по описа на Върховния касационен съд, IV г. е., с което е отменено решение № 415/2004 г. по гр. д. № 484/2004 г. на Смолянския окръжен съд и е отхвърлен иск по чл. 109 от ЗС, предявен от жалбоподателите срещу друго физическо лице Мариян Лилков Чаушев за премахване на павилион върху спорните 280 кв. м. в имот пл. № 948, кв. 1 по ЗРП на гр. Доспат, като е прието, че ищците не се легитимират като собственици, защото процедурата по възстановяване на право на собственост по ЗСПЗЗ не е завършена окончателно, няма скица на реституирания имот по чл. 18ж, ал. 1 от ППЗСПЗЗ - имотът не е нанесен с граници и номер в кадастралния план, а се намира в междублоковото пространство в кв. 1 отреден за "Жилищно строителство". Със същото решение е уважен инцидентен установителен иск за нищожност на нотариалния акт и е отменен нот. акт № 125/1996 г. по нот. д. № 370/1996 г., с който Андрей Велинов Парутев, Велин Велинов Парутев и Атидже Салихова Парутева са признати за собственици на ливада от 0.280 кв. м. в м."Ливаде", имот пл. № 948, кв. 1 от ЗРП на г. Доспат. В това съдебно производство като трето лице помагач е конституирана Община Доспат на страна на Мариян Чаушев. С решението по адм. д. № 5/2010 г. по описа на Административен съд - Смолян е отхвърлена жалбата срещу решението на общинския съвет, като са развити мотиви, че с решенията по двете граждански дела всъщност не е решен спора за собственост върху имота, а предвид чл. 5 от ЗОС и доказателствената сила на акта за общинска собственост № 171/12.06.2009 г. за УПИ ХХIХ, кв. 2, съставен след приключване на гражданските дела и въз основа на изменение на ПУП със заповед № 111/22.05.2007 г., този спор не може да бъде решен в административното производство. Решението е недопустимо. Съгласно чл. 8, ал. 11 от Закона за общинската собственост актовете на общинския съвет и на кмета за придобиване, управление и разпореждане с имоти и вещи - общинска собственост, подлежат на контрол и могат да бъдат оспорвани по реда на чл. 45 от Закона за местното самоуправление и местната администрация. По този ред обаче, към който изрично препраща законодателя, процесуалната легитимация е само на областния управител, кмета на общината или на прокурора. Специалният ред на обжалване е въведен предвид правомощията на общинския съвет като орган на местното самоуправление, който не е сред посочените в чл. 19 от Закона за администрацията органи на изпълнителна власт, но е орган упражняващ власт, а правомощията му са определени със специален закон и затова формира волята на общината като собственик. Има случаи, в които съдебната практика приема, че може да се обоснове допустимост на оспорване на решения на общинския съвет от физическо или юридическо лице, но само при наличието на правен интерес. В случая обаче такъв правен интерес не е налице. Правният интерес е процесуалноправно понятие, защото се свързва с призната от АПК възможност да се търси съдебна защита. Ако административният акт има пряк правопроменящ, правопрекратяващ и правопогасяващ ефект по отношение на личните права и законни интереси на съответния правен субект е налице правен интерес. Правният интерес трябва да е пряк, личен и непосредствен. Пряк интерес означава със самата отмяна на оспорения административен акт да бъде отстранена щета или да се предотврати настъпване на такава от изпълнение на административния акт. Той трябва да е личен, т. е. защитата да е в защита на свои субективни права, свободи и законни интереси. Правният интерес трябва и да е непосредствен- административният акт трябва да засяга правната сфера на жалбоподателя като отнема, изменя или ограничава права или противозаконно създава задължения за жалбоподателя или създава права на трето лице, с което уврежда жалбоподателя. Нотариален акт № 125 от 1996 г. по нот. д. № 370/1996 г. с който Андрей Велинов Парутев, Велин Велинов Парутев и Атидже Салихова Парутева се легитимират за собственици на ливада от 0.280 кв. м. в м."Ливаде", имот пл. № 948, кв. 1 от ЗРП на г. Доспат/ частично идентичен с УПИ ХХIХ в кв. 2 на гр. Доспат/ е отменен със съдебно решение № 830/17.09.2006 г. по гр. д. № 557/2005 г. по описа на Върховния касационен съд, IV г. е., поради което към момента на сезиране на административния съд жалбоподателите вече не се легитимират като собственици на имота, спрямо който е взето решение № 313/26.11.2009 г. на Общински съвет Доспат. След като липсва нотариален акт, с който пред административния съд да се доказва право на собственост и няма доказателства за завършена процедура по чл. 18ж, ал. 1 от ППЗСПЗЗ за реституиране, защото имотът не е нанесен с граници и номер в кадастралния план на града, е следвало да се направи извод за липсата на правен интерес от търсената съдебна защита в настоящото дело. С постановяване на съдебното решение на административния съд няма да се предотврати настъпваща щета в правната сфера на жалбоподателите. Така е защото имотът не е в техния патримониум, те не доказват да са собственици към момента на издаване на решението на общинския съвет. С решение № 91/27.03.2002 г. по гр. д. № 159/2001 г. по описа на ДРС е отхвърлен като неоснователен иска на Община Доспат против наследниците на Мустафа Салихов Парутев /жалбоподателите/ с правно основание чл. 97, ал. 1 от ГПК за признаване за установено, че общината е собственик на имот пл. № 948 целият с площ от 920 кв. м., кв. 1 отреден за "жилищно строителство" по ЗРП на гр. Доспат от 1984 г., в който попадат и спорните 280 кв. м. м."Ливаде", като със сила на пресъдено нещо е признато, че общината към него момент не е собственик. След като обаче по-късно нотариален акт № 125 от 1996 г. по нот. д. № 370/1996 г. съставен в полза на жалбоподателите е отменен със съдебно решение на Върховния касационен съд, а впоследствие е съставен и АОС № 171/12.06.2009 г. за УПИ ХХIХ, кв. 2, който е официален документ по силата на чл. 5, ал. 2 от ЗОС и легитимира общината като собственик до доказване на обратното, за жалбоподателите липсва правен интерес от оспорване на решението по чл. 21, ал. 1, т. 8 от ЗМСМА. Проблемът с допустимостта на оспорването на решенията на общинските съвети от физически и юридически лица е от изключителна сериозност за съдебната практика, защото той поражда въпроси във връзка с вида на актовете на органа на местно самоуправление и е свързан с реда за разглеждане на споровете от административните съдилища - като жалби срещу индивидуални, общи или нормативни административни актове. Неясно защо в случая след като е приел, че за жалбоподателите е налице правен интерес от оспорването, съдът е провел съдебно производство по чл. 145 и сл. от АПК като срещу индивидуален административен акт, без да се изложат мотиви относно вида на акта. С определение № 21/28.01.2010 г. е отказал спиране на решението на общинския съвет по чл. 166, ал. 2 от АПК, защото жалбата имала суспензивен ефект, което означава, че първоинстанционният съд е приел, че е сезиран с жалба срещу индивидуален административен акт, но липсват конкретни съображения относно вида на акта. Това в случая не може да се отрази на резултата по делото, предвид развитите съображения за недопустимост на жалбата до Административен съд-Смолян. Но даването на съгласие от общинския съвет на кмета на общината за провеждане на тръжна процедура, завършваща всъщност с индивидуален административен акт, с който се определя участника, спечелил търга, представлява волеизявление на общинския съвет, което е част от производство по издаване на административен акт, и поради което и на това основание, предвид чл. 21, ал. 5 от АПК, не подлежи на самостоятелно оспорване пред съда. Предвид изложеното и на основание чл. 221, ал. 3 от АПК, върховният административен съд, III отделение