Решение № 6049 от 8.05.2014 г. на ВАС по адм. д. № 2452/2014 г.

Решение № 6049 от 8.05.2014 г. на ВАС по адм. д. № 2452/2014 г., II о., докладчик съдията Севдалина Червенкова Производството е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на Павел Иванов Христов, гр. Несебър, чрез проц. си представител адв. Цена Вичева, против Решение № 2163/3.12.2013 г., постановено по адм. д. № 2337/2012 г. по описа на Административен съд - Бургас. С доводи за неправилност и незаконосъобразност се иска неговата отмяна. Писмени възражения по касационната жалба не са депозирани в законовия срок. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата и оставяне на решението в сила. Върховният административен съд, Второ отделение, в настоящия състав, намира жалбата за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения. Първоинстанционният съд е бил сезиран с жалба от Павел Христов, гр. Несебър, против заповед № РД-14-26/1.10.2012 г. на зам.-началник ДНСК, гр. София, с която е разпоредено премахването на незаконен строеж, наименован: "тавански етаж - надстройка над втори жилищен етаж от съществуваща сграда", изпълнен в УПИ II-2, кв. 20 по плана на гр. Несебър, старинен град, административен адрес ул. "Крайбрежна" № 31. Съдът е отхвърлил жалбата като неоснователна. Решението е валидно, правилно и законосъобразно. За да постанови акта си решаващият съд, след цялостна и задълбочена преценка на доказателствата по делото, вкл. заключението на вещото лице по назначената и приета, неоспорена СТЕ и вземайки предвид доводите и възраженията на страните, както и релевантните за съда факти и обстоятелства е достигнал до верни правни изводи. Обосновано съдът е приел, че е налице безспорно доказан незаконен строеж по смисъла на чл. 225, ал. 2 ЗУТ, извършен без строителни книжа и в нарушение на действащия правен режим по чл. 148, ал. 1 ЗУТ, който подлежи на премахване по реда на чл. 222, ал. 1, т. 10 ЗУТ. Процесната постройка е строеж по смисъла на § 5, т. 38 ЗР на ЗУТ от V категория и не попада в нито едно от изключенията визирани в ЗУТ, за които не се изисква одобрен инвестиционен проект, съответно разрешение за строеж, а именно разпоредбата на чл. 151, ал. 1 и чл. 147, ал. 1 ЗУТ, като извършването му при липсата им превръща същия в незаконен. Установено е, че строежът попада на територията на архитектурно-градоустройствения и археологически резерват "Старинен Несебър". Видно от заключенията на СТЕ касае се за надстрояване на сградата с обособяване на две стаи и санитарен възел. Съгласно действащата нормативна уредба - ЗУТ и Наредба № 7 за правила и нормативи за устройство на отделните видове територии и устройствени зони обособените помещения в незаконно изградения "Тавански етаж" като височина и изложение отговарят на изискванията за жилищни. Не са налице кумулативните предпоставки на § 16 от ПР на ЗУТ за търпимост на строежа, с оглед времето на изграждане на незаконния строеж - 1987 г. Не е налице и процедура по узаконяването на строежа по реда на § 184 от ПЗР на ЗУТ, като Главния архитект на Община Несебър е постановил отказ по заявление по реда на § 184 от ПЗР на ЗУТ. При съдебното оспорване жалбоподателят е изложил всички свои съображения относно твърдяната незаконосъобразност на заповедта, които съдът е обсъдил в мотивите на постановеното по спора решение. Правилен е изводът, че е налице хипотезата на чл. 225, ал. 2 ЗУТ, поради което решението на първоинстанционния съд е правилно. Не са налице отменителните основания на чл. 209 АПК, решението като правилно и законосъобразно следва да бъде оставено в сила, а касационната жалба - без уважение. Воден от изложените съображения и на осн. чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, Второ отделение, в настоящия състав,