Решение № 14927 от 13.11.2013 г. на ВАС по адм. д. № 778/2013 г.

Решение № 14927 от 13.11.2013 г. на ВАС по адм. д. № 778/2013 г., III о., докладчик съдията Петър Стоянов Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалният кодекс (АПК), във връзка с чл. 87 от Закона за убежището и чужденците (ЗУБ). Образувано е по касационната жалба на Мохамад Уайс Ниази, гражданин на Афганистан, против решение № 6408 от 28.11.2012 г. постановено по адм. дело № 10001/2012 г. на Административен съд - София-град. В жалбата се подържа, че решението е неправилно и за изложени доводи за противоречие на решението на разпоредбата на чл. 3 от Европейската конвенция за защита правата на човека и основните свободи (ЕКПЧ) и на забраната за връщане. Моли се отмяната на съдебното решение и решението на ДАБ при МС и да се върне делото във вид на преписка на административния орган за произнасяне. Касационният жалбоподател се явява лично и с адв. Иларева, като подържат жалбата по изложените в нея основания. Навеждат доводи за това, че обстановката в Афганистан е сложна и тежка. Акцентира се най - вече на нормата на чл. 9, ал. 1, т. 3 ЗУБ за предоставянето на хуманитарен статут. Ответната страна - председателя на Държавната агенция за бежанците, не се представлява и не изразява становище по касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба и правилност на съдебното решение, като постановено при правилното приложение на материалния и процесуалния закон. Върховният административен съд, настоящия съдебен състав на трето отделение, намира, че касационната жалба е подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и като такава е процесуално допустима. Разгледана по същество същата е неоснователна. С обжалваното решение, първоинстанционният съд, в производство по чл. 145 и следващите от АПК, във връзка с чл. 87 от ЗУБ е отхвърлил жалбата на Мохамад Уайс Ниази, гражданин на Афганистан, срещу решение № 646/30.08.2012 г. на председателя на ДАБ при МС, с което му е отказано предоставянето на статут на бежанец и хуманитарен статут. За да постанови обжалваното решение, съдът е приел, че решението на председателя на ДАБ е правилно, тъй като не страда от нито един от пороците по чл. 146 от АПК. Посочено е, че настоящото производство е образувано по пета поредна молба на Мохамад Уайс Ниази до ДАБ, като подробно съдът е описал административното и съдебно производство по предишните четири молби на чужденеца. Посочено е и писмо от 29.08.2011 г. на директора на Специализирана дирекция Т - ДАНС във ведомството е налична информация, според която Мохамад Уайс Ниази представлява заплаха за националната сигурност и съответно ДАНС възразява да му бъде предоставена закрила в страната. За да отхвърли жалбата на Мохамад Уайс Ниази срещу решението на органа на ДАБ, съдът се е мотивирал с бежанската история на чужденеца, както и с подробно анализираният му разказ с оглед на обстоятелството, че настоящото производство е пето поред, а за предишните четири производства има подробен анализ от страна на административния орган и съда. В оспореното решение е посочено, че липсват новонастъпили обстоятелства, които да са от значение за личното положение на Мохамад Уайс Ниази, както и Насоките на ВКБООН за оценка на необходимостта от международна закрила на търсещите убежище лица от Афганистан от декември 2010 г., които не са включени като потенциална група в риск бивши членове на НДПА. В заключение е изведен извод, че по отношение на Мохамад Уайс Ниази не се установява наличието на материалноправните предпоставки на чл. 8, ал. 1 от ЗУБ - по отношение на същия не се доказва наличие на преследване или основателен страх от преследване поради неговата раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група или поради политическото му мнение и/или убеждение, поради което липсват законови основания на същия да бъде предоставен статут на бежанец. Съдът подробно е разгледал и материалноправните основания за предоставяне на чужденеца на хуманитарен статут, като, изхождайки отново от бежанската му история и актуалните данни за обществено-политическата обстановка в Афганистан към датата на постановяване на административния акт, е приел, че не са налице и материалноправните предпоставки по чл. 9 от ЗУБ за предоставяне на Мохамад Уайс Ниази на хуманитарен статут - липсват данни чужденецът да е изложен на реална опасност от тежки посегателства в трите й проявни форми по чл. 9, ал. 1, т. 1-3 от ЗУБ. Редно е да се отбележи и че съдът е направил и много подробен анализ на решение на Съда на Европейския съюз от 17 февруари 2009 г. по дело С-465/2007 г. и чл. 15, букви а), б) и в) от Директива 2004/83/ЕО. Настоящият състав на Върховния административен съд, трето отделение споделя изцяло фактическите и правни изводи на решаващия съд. Правилно административния съд, изхождайки от събраните по делото писмени доказателства, подробно анализирани от него, е приел, че не са налице фактическите основания за предоставяне статут на бежанец на молителя, изчерпателно изброени в чл. 8, ал. 1 от ЗУБ - изнесените от Мохамад Уайс Ниази факти не обосновават основателен страх от преследване поради неговата раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група или поради неговото политическо мнение и/или убеждение, които да мотивират нежеланието му да се завърне в държавата си по произход. Настоящата инстанция напълно подкрепя изводите на съда за липса на новонастъпили обстоятелства, които да са от значение за личното положение на чужденеца. Обосновани са изводите на решаващия съд и за това, че не са налице материалните предпоставки за уважаване молбата на Мохамад Уайс Ниази за предоставяне на хуманитарен статут по чл. 9, ал. 1 от ЗУБ. Правилно съдът, предвид данните, съдържащи се в интервютата на молителя, е приел, че липсват доказателства същият да е бил изложен на реална опасност от тежки посегателства като смъртно наказание или екзекуция, изтезание или нечовешко и унизително отнасяне, тежки и лични заплахи срещу живота и личността му като гражданско лице в случай на вътрешен или международен въоръжен конфликт. Също така не са налице доказателства, от които да се направи извод, че ситуацията в Афганистан достига границите на безогледно насилие, породено от въоръжен конфликт или от неспособност на официалните власти да противодействат ефективно на въоръжени групировки, които нападат населението или отделни негови групи. Съдът задълбочено и пространно е изследвал обстоятелствата, касаещи основателността на претенцията на жалбоподателя, която отново следва да бъде отбелязано, е пета по ред. Видно от мотивите на обжалваното решение, съдът е разгледал подробно данните от официалните справки и е мотивирал решението си именно с установеното в нея актуално положение в Афганистан. На база тези данни съдът обосновано е приел, че в Афганистан към настоящия момент липсват основания да се приеме, че е налице състояние на вътрешен или международен въоръжен конфликт по смисъла на тези понятия, възприети в решение на Съда на ЕС от 17.02.2009 г. по дело C-465/07, по тълкуването и прилагането на чл. 15, буква "в" от Директива 2004/83/ЕО на Съвета от 29.04.2004 г. относно минималните стандарти за признаването и правното положение на гражданите на трети страни или лицата без гражданство като бежанци или като лица, които по други причини се нуждаят от международна закрила, както и относно съдържанието на предоставената закрила, във връзка с чл. 2, буква "д" от същата директива. Установено е, че не съществуват доказателства за това, че ситуацията в Афганистан достига границите на безогледно насилие, породено от въоръжен конфликт или от неспособност на официалните власти да противодействат ефективно на въоръжени групировки, които нападат населението или отделни негови групи. Настоящата инстанция счита за неоснователни изложените в касационната жалба доводи за противоречие на обжалваното решението на АССГ на разпоредбата на чл. 3 от Европейската конвенция за защита правата на човека и основните свободи (ЕКПЧ) и на забраната за връщане. Съществуващите данни за напрежение и влошена сигурност не дават основание да се приеме, че е налице системно и последователно нарушаване на човешките права. Въпреки неблагоприятната обща икономическа и хуманитарна ситуация, затрудненията, които изпитва населението, не са достигнали до минималното ниво на опасност от тежки посегателства, поради което предоставянето на хуманитарна закрила на базата на общата ситуация е подходящо само, ако заявителят посочи такива лични факти и обстоятелства, които при завръщането му биха го поставили в приложното поле на чл. 3 от ЕКПЧ. Относно възражението за липсата на мотивирано решение от ДАНС, настоящият състав напълно подкрепя изводите на първоинстанционният съд. Становището на специализирания орган не обвързва решаващия в производството по ЗУБ. Това становище, предвидено в нормата на чл. 58, ал. 7 ЗУБ, е само част от процедурата по издаване на решението на председателя на ДАБ, с което се предоставя/отказва бежански или хуманитарен статут, което е в същността на спора. По тези съображения настоящата касационна инстанция намира, че решението на решаващия съд е правилно и следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, състав на трето отделение