Решение № 10290 от 23.07.2014 г. на ВАС по адм. д. № 1729/2014 г.

Решение № 10290 от 23.07.2014 г. на ВАС по адм. д. № 1729/2014 г., V о., докладчик съдията Еманоил Митев Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от Васил Георгиев Згуровски, от село Широка Лъка, срещу решение № 174/10.12.2013 г. по адм. д. № 212/2013 г. на Административен съд Смолян, с което е отхвърлена жалбата му срещу заповед № Я-653/30.07.2013 г., издадена от директора на ОД на МВР-Смолян. Касаторът поддържа в касационната жалба и в съдебно заседание чрез процесуален представител-адв. Пашалиев, че обжалваното решение е неправилно като навежда доводи за необоснованост, материално правна незаконосъобразност и постановяване на решението при съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Иска се отмяната му. Претендира разноски. Ответникът по касационна жалба - Директора на ОД на МВР-Смолян, редовно призован не изпраща представител и не взема становище. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, тричленен състав на пето отделение, като прецени допустимостта на касационната жалба и наведените в нея отменителни касационни основания, съгласно чл. 209 от АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна: Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна. Разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение е отхвърлено оспорването по жалба на Згуровски срещу заповед № Я-653/30.07.2013 г., издадена от директора на ОДМВР-Смолян, с която на основание чл. 245, ал. 1, т. 7, б. "д", чл. 179, ал. 1, т. 2, предл. първо от Закона за министерството на вътрешните работи /ЗМВР/ прекратява служебното правоотношение на служителя поради обективна невъзможност да изпълнява служебните си задължения. С влязла в сила присъда № 141/18.06.1992 г. по НОХД № 56/1992 г. по описа на РС - Смолян Згуровски е признат за виновен за извършено умишлено престъпление от общ характер-по чл. 325, ал. 2, вр. ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2 НК и на основание чл. 55, ал. 1, б. "б" НК - е наложено наказание- "поправителен труд", за срок от 10 месеца, поради което не отговаря на изискванията на чл. 179, ал. 1, т. 2 от ЗМВР за заемане на държавна служба в системата на МВР. Съдът е приел, че обжалваната заповед е постановена от компетентен орган и при спазване на законоустановените правила в производството по нейното издаване, при правилно приложение на материално правните разпоредби. Решението е правилно. Доводите на касатора за липса на основание за освобождаване от служба, както и че последиците от административното наказание са заличени са неоснователни. Предпоставките на чл. 245, ал. 1, т. 7, б. "д" от ЗМВР за прекратяване на служебното правоотношение са осъществени. Съгласно разпоредбата, служебното правоотношение на държавния служител се прекратява при наличие на обстоятелства по чл. 179, ал. 1, т. 2 от ЗМВР, едно от които е държавният служител да е осъден. От анализа на чл. 245 от ЗМВР следва да се направи извод, че към служителите на МВР се поставя изискването във всеки един момент от изпълнението на службата да отговарят на поставеното с чл. 179, ал. 1, т 2 от ЗМВР изискване. Това е и причината, поради която в първата хипотеза на същия текст, изрично е посочено, че служител на МВР може да бъде лице, което не е осъждано за умишлено престъпление от общ характер, независимо от реабилитацията и поради която няма предвиден законов срок и при освобождаване от наказателна отговорност по чл. 78а от НК, след изтичането на който, последиците от съдебното решение се заличават с оглед изискванията за заемане на държавна служба по ЗМВР. С разпоредбите, послужили като основание за издаване на оспорената заповед се създават единни критерии за заемане на държавна служба в МВР към всички служители във ведомството, независимо от времето на назначаването им. Критерият- неосъждано лице, независимо от реабилитацията, между другото важи в пълна сила за всички правозащитни и право охранителни органи. Същият е завишен/изключва реабилитацията и то във всичките й проявни форми /, за да отговори в най пълна степен на обществените изисквания към тези органи и лицата влизащи в състава им. Именно израз на всичко това е изричното законодателно уреждане- служба в МВР да заема, само лице, което не е осъждано, независимо дали същото е реабилитирано по смисъла на наказателните закони . С оглед изложеното решението като правилно следва да бъде оставено в сила. Водим от горното, Върховния административен съд, състав на Пето отделение