Решение № 380 от 19.6.2024 г. на ВКС по г.д. № 20228002103698/2022 г.

Производството е по чл. 290 ГПК. С определение № 3547/15.11.2023 г. по касационна жалба на КПКОНПИ, чрез Р. И. – инспектор към ТД на комисията - Бургас е допуснато касационно обжалване на решение № 4 от 11.05.2022 г. по в.гр.д. № 54/2020 г. на Апелативен съд Бургас, с което като е потвърдено решението от 28.03.2019 г. по гр.д. № 705/2017 г. на Окръжен съд Бургас, е отхвърлен предявения от касатора против Р. М. Р. и Т. В. Р., иск по чл.74, ал.1 ЗОПДНПИ /отм./ за отнемане по реда на ЗПКОНПИ, с оглед § 5, ал.2 от ПЗР на ЗПКОНПИ, в полза на държавата на незаконно придобито имущество, а именно: недвижим имот, находящ се в с. Равда, общ. Несебър, представляващ апартамент № 3 с идентификатор 61056.501.410.1.3, описан в нот.акт № 109, том III, дело №503 от 30.11.2009 г.; лек автомобил „Ауди А8“ с рег. № В 4290 РК, придобит с договор за покупко-продажба на 11.06.2009 г. и лек автомобил „Фолксваген Голф“ с рег. № В 5999 КХ, придобит с договор за покупко-продажба на 10.10.2013 г. Със същото определение производството по гр.д. № 3698/2022 г. на Върховния касационен съд, IV г.о., образувано по касационна жалба на КПКОНПИ срещу решение № 4 от 11.05.2022 г. по в.гр.д. № 54/2020 г. на Апелативен съд Бургас, е прекратено в частта, с която като е потвърдено решението от 28.03.2019 г. по гр.д. № 705/2017 г. на Окръжен съд Бургас, е отхвърлен предявения от касатора против Р. М. Р. и Т. В. Р., иск по чл.74, ал.1 ЗОПДНПИ /отм./ за отнемане по реда на ЗПКОНПИ, с оглед § 5, ал.2 от ПЗР на ЗПКОНПИ, в полза на държавата на незаконно придобито имущество на стойност 730 128, 49 лв. Касаторът обжалва решението на въззивния съд като поддържа неправилност на същото, поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост – касационни основания по чл.281, т.3 ГПК. Поддържа се неправилност на основния извод на въззивния съд, че в случая липсва значително несъответствие между имуществото на ответниците и нетния им доход по смисъла на §1, т.7 от ПЗР на ЗОПДНПИ /отм./ съответно на §1, т.3 от ДР на ЗПКОНПИ. В открито съдебно заседание, процесуалният представител на касатора, поддържа касационната жалба и моли същата да бъде уважена в частта, по която производството по делото не е прекратено. Насрещните страни – Р. М. Р. и Т. В. Р., не са депозирали отговор на касационната жалба. Не се явяват и не се представляват в откритото съдебно заседание. За да потвърди решението на първата инстанция за отхвърляне на иска, въззивният съд е приел, че при признатите източници на финансиране за проверявания период в размер на 730 117, 20 лв. и при признати обичайни и извънредни разходи за проверявания период в размер на 124 111, 92 лв., нетният доход на проверяваните лица възлиза на 606 005, 28 лв. При това положение, при общо разходи за придобиване на активи в размер на 815 538, 5 лв., се получава несъответствие в размер на 209 533, 22 лв., което е под прага от 250 000 лв. по §1, т.7 /преди изменението от м.12.2016г./ вр. с §15 от ДР на ЗОПДНПИ /отм./ и не обосновава отнемане на имущество. Касационното обжалване е допуснато на основание чл.280, ал.2, предл.3 ГПК – очевидна неправилност поради видимо тежко нарушение на материалния закон, изразяващо се в неприлагане на относимия към спора материален закон. С решение № 86 от 11.06.2020 г. по гр.д. № 3930/2019 г. на IV г.о. на ВКС е даден положителен отговор на допуснатия на основание чл.280, ал.1, т.3 ГПК, правен въпрос - следва ли да се съобрази при разглеждането на делото разпоредбата на §1, т.3 от ЗПКОНПИ, съгласно която несъответствието между имуществото и нетният доход следва да надвишава 150 000 лв. При отговора на въпроса, съставът на ВКС е приел, че с влезлия в сила на 7.01.2019 г. ЗИД на действащия Закон за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество /обн. ДВ, бл.1 от 03.01.2019 г./ е постановено, че „неприключилите проверки и производство пред съда по отменения Закон за отнемане в полза на държавата на незаконно придобито имущество, се довършват по реда на този закон“ - §5, ал.2 от ПЗР на ЗПКОНПИ. Прието е, че „реда по този закон“ е разпоредбата на §1, т.3 от ЗПКОНПИ, която постановява, че „значително несъответствие“ е онзи размер на несъответствието между имуществото и нетния доход, който надвишава 150 000 лв. за целия проверяван период, от което следва, че при разглеждането на спора по неприключило производство пред съд по отменения ЗОПДНПИ, следва да намери приложение и разпоредбата на §1, т.3 от ЗПКОНПИ, съгласно която несъответствието между имуществото и нетният доход следва да надвишава 150 000 лв. Даденото от въззивния съд разрешение относно приложимия материален закон в конкретния случай, противоречи на посочената практика на ВКС. Независимо, че исковата молба е била депозирана в съда на 12.05.2017 г., към който момент е действала разпоредбата на §7, т.7 от ДР на ЗОПДНПИ /отм./, ред. ДВ, бр.103 от 2016 г., съдът е приел, че приложима в случая е първоначално действащата редакция, която е предвиждала, че „значително несъответствие“ е онзи размер на несъответствието между имуществото и нетния доход, който надвишава 250 000 лв. за целия проверяван период във вр. §15 от ПЗР на ЗИД на ЗОПДНПИ /ДВ, бр.103 от 2016 г./. Въззивният съд обаче не е съобразил влезлия в сила на 7.01.2019 г. ЗИД на ЗПКОНПИ, според който „неприключилите проверки и производства пред съда по отменения ЗОПДНПИ се довършват по реда на този закон“ - §5, ал.2 от ПЗР на ЗПКОНПИ, а част от реда по този закон е и разпоредбата на §1, т.3 ЗПКОНПИ, съгласно която несъответствието между имуществото и нетния доход следва да надвишава 150 000 лв. Към датата на влизане в сила на §5, ал.2 от ПЗР на ЗПКОНПИ, производството по делото не е било приключило /въззивното решение е постановено на 11.05.2022 г., а последното заседание по него е проведено на 13.04.2022 г./. Приемайки, че обосновано предположение е налице, когато след проверка се установи значително несъответствие в имуществото на проверяваното лице, което следва да възлиза на сумата от 250 000 лв., а такова в случая не се установява, въззивният съд е приложил неотносим към спора материален закон и е отхвърлил иска на формално основание, без да прави анализ на доказателствата, представени от ответниците във връзка с установяване на законен източник на средства и без да се произнесе по направените от въззивника - ищец оплаквания срещу първоинстанционното решение. С оглед изложеното е налице касационно основание по чл.281, т.3 ГПК – приложение на неотносим към спора материален закон, поради което обжалваното решение следва да бъде отменено. Доколкото искът е отхвърлен на формално основание – липса на „значително несъответствие“, след отмяна на решението на въззивния съд, делото следва да бъде върнато на същия съд на основание чл.293, ал.3 ГПК, за ново разглеждане и за постановяване на решение по съществото на спора, при съобразяване на приложимия материален закон и след произнасяне по доводите и възраженията на страните и след обсъждане на събраните по делото доказателства за установяване какви са доходите на проверяваното лице през процесния период, източникът на тези доходи и дали същите съответстват на придобитото имущество или не, при съобразяване на дадените с ТР № 4 от 18.05.2023 г. по т.д. № 4/2021 г. на ОСГК на ВКС задължителни указания. На основание чл.294, ал.2 ГПК при новото разглеждане на делото, въззивният съд следва да се произнесе и по направените в настоящото производство разноски. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд,