Решение № 90 от 4.01.2019 г. на ВАС по адм. д. № 9173/2018 г.

Решение № 90 от 4.01.2019 г. на ВАС по адм. д. № 9173/2018 г., VI о., докладчик съдията Росен Василев Производството е по реда по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на К. Нончев, ЕГН [ЕГН], от [населено място], и В. Карпузов, ЕГН [ЕГН], от [населено място], подадена чрез пълномощника адвокат Я. Хайтов срещу решение № 3148 от 11.05.2018 г. по адм. дело № 9375/2017 г. от Административен съд София-град (АССГ), с което е отхвърлена жалбата им срещу заповед № РД-01-660/07.08.2017 г. на изпълнителния директор на Изпълнителна агенция "Автомобилна администрация", и са присъдени разноски. В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на решението като постановено при допуснати съществени нарушения на материалния закон и съдопроизводствените правила. Иска се същото да бъде отменено, като се постанови решение, с което индивидуалният административен акт се отмени изцяло. Ответникът по касация - изпълнителният директор на Изпълнителната агенция "Автомобилна администрация", чрез своя процесуален представител главен юрисконсулт Г. Иванов, изразява становище за неоснователност на жалбата. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на жалбата. Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна и при наличие на правен интерес. Разгледана по същество е неоснователна. С решение № 3148 от 11.05.2018 г. по адм. дело № 9375/2017 г. Административен съд София-град (АССГ) е отхвърлил жалбата на К. Нончев и В. Карпузов срещу заповед № РД-01-660/07.08.2017 г. на изпълнителния директор на Изпълнителна агенция "Автомобилна администрация", с която на основание чл. 148, ал. 10, т. 4 и ал. 11 ЗДвП, чл. 15, ал. 2, т. 4 от Наредба № Н-32/16.12.2011 г. за периодичните прегледи за проверка на техническата изправност на пътните превозни средства, двамата са заличени от Регистъра на председателите на комисиите, извършващи прегледите и на техническите специалисти по чл. 148, , ал. 9 ЗДвП, включени към Разрешение № 1195, издадено на "Такс Бек България"ЕООД и е прекратен достъпът им до информационната система по чл. 147, ал. 8 ЗДвП. За да постанови този резултат, съдът е приел, че оспорваната заповед е издадена при спазена процедура за издаване на административен акт, от компетентен орган и в изискуемата от закона форма. Според решаващия съд доказателствата по делото установявали извършеното от жалбоподателите нарушение, а твърдените от ответника в оспорения административен акт фактически обстоятелства са доказани. При липсата на надлежни оборващи доказателства, изводът на административния орган, че е издаден документ, който удостоверява, че пътното превозно средства е технически изправно без да е извършен преглед, АССГ е приел за обоснован. Така установените юридически факти установявали съдържанието на хипотезата на чл. 148б, ал. 1, т. 5 и ал. 3, т. 1, 2 и т. 3, във вр. с чл. 148, ал. 10, т. 4 и ал. 11 от ЗДвП, поради което законосъобразно административният орган е наложил принудителна административна мярка. Решение е правилно. Съгласно нормата на чл. 148б, ал. 1, т. 5 от ЗДвП разрешението за извършване на периодични прегледи за проверка на техническата изправност на пътните превозни средства и списъкът към него се отнемат, когато в контролно-техническия пункт, в който лицето по чл. 148, ал. 2 от с. з. извършва дейността, е издаден документ, който удостоверява, че пътното превозно средство е технически изправно, без то да е представено на преглед за проверка на техническата му изправност или без да е извършен преглед. От друга страна, по арг. на чл. 148, ал. 10, т. 4 от ЗДвП председателите на комисиите и техническите специалисти се заличават от регистрите по ал. 9 на същата разпоредба, в хипотезата, когато са издали документ, който удостоверява, че пътното превозно средство е технически изправно, без то да е представено на преглед за проверка на техническата му изправност или без да е извършен преглед. В случая правилно и обосновано първоинстанционният съд е приел, че на 25.01.2017 г. от служители на ИААА е била извършена тематична проверка на К. Нончев, при която било установено, че на 30.05.2016 г. Нончев, като председател и В. Карпузов, като член на комисия, са извършили преглед за проверка на техническата изправност на пътно превозно средство /ППТИ/ и са издали протокол № 10650328, знак за техническа изправност № 10396365 и удостоверение за техническа изправност на ППС марка "СААБ 93" с рег. № [рег. номер на МПС]. След преглед на запазените цифрово-графични изображения в информационната система по чл. 147, ал. 8 ЗДвП било установено, че посоченото превозно средство не е представено за преглед, а вместо него е преминало ППС марка "Форд Фокус" с рег. [рег. номер на МПС]. Този извод се потвърждава и от заключението на вещото лице по назначената съдебно-техническа експертиза. Изследваният видеозапис отразява действията на двамата жалбоподатели. По делото са приложени като доказателства съставения протокол за извършен периодичен преглед на ППС марка "СААБ 93" с рег. № [рег. номер на МПС] № 10650328, в който като дата на извършването му е записано 30.05.2016 г., а като начален час е посочен 18, 49. Протоколът е подписан от двамата жалбоподатели – Нончев като председател на комисията, а Карпузов като неин член. Върху протокола е поставен и стикер с номера на знака за периодичен преглед. Прието като доказателство е и издаденото удостоверение за техническа изправност. Следователно е осъществен фактическия състав на чл. 148б, ал. 1, т. 5 и ал. 3, т. 1, 2 и т. 3, във вр. с чл. 148, ал. 10, т. 4 и ал. 11 от ЗДвП, тъй като е издаден документ, който удостоверява, че пътното превозно средство е технически изправно, без същото да е представено за преглед и не е извършван преглед. С оглед на изложеното оплакванията на жалбоподателите за липсваща фактология при издаване на заповедта са неоснователни. Неоснователни се явяват и твърденията за нарушение на съдебнопроизводствените правила. Правилно при постановяване на решението си съдът се е позовал на събраните писмени доказателства. Същите са били приети като доказателства по делото, а доказателствената им стойност не е оборена в съдебното производство пред първоинстанционния съд. При постановяване на съдебния акт първоинстанционният съд не е допуснал нарушение на чл. 193, ал. 3 и чл. 194 от ГПК, вр. чл. 144 от АПК относно разпределението на доказателствената тежест в съдебното производство. По изложените съображения настоящият състав намира, че обжалваното решение е постановено при правилно приложение на материалния закон, обосновано е с изведените законосъобразни правни изводи въз основа на изяснените фактически обстоятелства, при спазване на съдопроизводствените правила и не са налице основания по чл. 209, т. 3 от АПК за неговата отмяна. С оглед изхода на спора искането на ответника по касационната за присъждане на юрисконсултско възнаграждение е основателно. Същото следва да бъде определено в размер на 100, 00/сто/лева на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК във връзка с чл. 37 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредба за заплащане на правната помощ. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК Върховният административен съд, шесто отделение