Решение № 13694 от 21.10.2013 г. на ВАС по адм. д. № 8045/2013 г.

Решение № 13694 от 21.10.2013 г. на ВАС по адм. д. № 8045/2013 г., 5-членен с-в, докладчик председателят Ваня Пунева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационни жалби, подадени от Държавната комисия за енергийно и водно регулиране - гр. София, и "Енерго-Про Мрежи" АД - гр. Варна, против решение № 5164/11.04.2013 г., постановено по адм. дело № 12854/2012 г. на Върховния административен съд - четвърто отделение, с които се оспорват направените от съда изводи за допустимостта на първоинстанционното производство и се излагат подробни съображения за законосъобразността на решение № Ц-33 от 14.09.2012 г., в т. ч. в отменената му от съда част по раздел III, т. 6. Релевирани са оплаквания за неправилност на съдебното решение, с което необосновано е прието, че при постановяването на административния акт са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и противоречие с приложимия материален закон, по които се претендира отмяната му. Ответникът - "Брас Метал" ООД - гр. София, чрез процесуалния си представител в открито съдебно заседание оспорва касационните жалби и моли решението да бъде оставено в сила като допустимо, валидно и правилно. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователността на двете касационни жалби. Счита, че при констатирани в служебната проверка съществени нарушения на административнопроизводствените правила, липса на оповестяване по чл. 26 АПК, произнасяне в закрито заседание в отклонение от чл. 13, ал. 3 и 6 от ЗЕ и чл. 34 - 35 АПК правилно е прието, че са налице основания за отмяната на акта. Върховният административен съд в настоящия петчленен състав на I колегия, като прецени доказателствата по делото и доводите на страните, приема касационните жалби за допустими като подадени от надлежни страни в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, а разгледани по същество - за неоснователни, по следните съображения: С обжалваното решение № 5164/11.04.2013 г. по адм. дело № 12854/2012 г. на тричленен състав на Върховния административен съд по жалбата на "Брас Метал" ООД е отменено решение № Ц-33/14.09.2012 г. на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране, с което са определени, считано от 18.09.2012 г., временни цени за достъп до електропреносната и електроразпределителните мрежи на "Електроенергийния системен оператор" ЕАД, "ЕВН България Електроразпределение" АД, "Енерго-Про Мрежи" АД и "ЧЕЗ Разпределение България" АД, които да бъдат заплащани ежемесечно в зависимост от присъединяването към съответната мрежа от производителите на електрическа енергия от възобновяеми източници, ползващи преференциални цени, в частта му по раздел III, т. 6 - за фотоволтаични централи, чиито преференциални цени са определени с решение № Ц-18/20.06.2011 г., за покривни и фасадни ФЕЦ с инсталирана мощност над 200 до 1000 кWр, въведени в експлоатация в периода от 01.01.2012 до 30.06.2012 г. - 2227,67 лева. Със същото решение ДКЕВР е осъдена да заплати на жалбоподателя разноски по делото в размер на 50 лева. За да постанови посочения резултат, решаващият състав е приел, че жалбата, с която е сезиран, е допустима, като е прието, че е налице правен интерес от оспорване на процесното решение по раздел III, т. 6, жалбоподателят е от кръга на субектите, определени в чл. 147, ал. 1 от АПК, тъй като неговите права и законни интереси са нарушени. Прието е, че се касае до индивидуален административен акт, издаден в съответствие с чл. 36а, ал. 2 от ЗЕ. Жалбата е приета за основателна поради установени нарушения на изискванията на АПК за форма и съдържание на административния акт, изразяващи се в неизлагане на конкретни фактически и правни основания за издаването на акта при определянето на процесните временни цени, съществени нарушения на административнопроизводствените правила и противоречие с приложимите материалноправни норми. Обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно, като при постановяването му не са осъществени нарушения, съставляващи касационни основания за неговата отмяна. Въз основа на изцяло изяснена фактическа и правна обстановка, след обсъждане на доводите на страните и правно релевантните факти, първоинстанционният съд е постановил законосъобразно решение, което следва да бъде оставено в сила. Правилно тричленният съдебен състав е приел, че за "Брас Метал" ООД е налице правен интерес от отмяната на решение № Ц-33/14.09.2012 г. на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране за определяне, считано от 18.09.2012 г., на временни цени за достъп до електропреносната и електроразпределителните мрежи на "Електроенергийния системен оператор" ЕАД, "ЕВН България Електроразпределение" АД, "Енерго-Про Мрежи" АД и "ЧЕЗ Разпределение България" АД, ежемесечно заплащани в зависимост от присъединяването към съответната мрежа от производителите на електрическа енергия от възобновяеми източници, ползващи преференциални цени, в частта му по раздел III, т. 6. Дружеството - жалбоподател пред първоинстанционния съд, като производител на електрическа енергия и съответно клиент на енергийно предприятие е доказало засягане на права и законни интереси, тъй като съобразно т. 6 на раздел III следва да заплаща такса за достъп в размер на 227,67 лв./МВтч, съставляваща 39% от цената на произвежданата от дружеството енергия. Изводите на първоинстанционния съд относно допустимостта на производството се споделят от настоящата съдебна инстанция и са в съответствие с чл. 120 от КРБ и решение № 21/1995 г. на КС на РБ. Затова неоснователно е позоваването в първата касационна жалба на цитираната в нея съдебна практика, тъй като тя е неотносима към настоящия спор. Наред с горното тричленният състав правилно е установил, че административното производството пред ДКЕВР в относимата към спора част е започнало по заявление на "ЕНЕРГО-ПРО МРЕЖИ" АД с вх. № Е-13-33-4/13.09.2012 г. (л. 54), с което е поискано определяне на временни цени по чл. 32, ал. 4 ЗЕ за достъп на производителите на електрическа енергия от възобновяеми източници като част от условията за достъп, които да действат до утвърждаването на окончателни цени. Дружеството е мотивирало искането си с текстовете на чл. 84, ал. 2 ЗЕ и § 197, ал. 2 от ПЗР на ЗИДЗЕ и с необходимостта от време за събиране на цялата информация в рамките на процедурата за утвърждаване на цени, визирана от Наредбата за регулиране на цените на електрическа енергия (НРЦЕЕ). С протокол № 158/14.09.2012 г. от проведено закрито заседание ДКЕВР е приела процесното решение № Ц-33, с което в 14 раздела са посочени отделните цени за достъп в зависимост от датата на присъединяването към съответната мрежа и вида на електроцентралата. Мотивите за издаване на решението са идентични с изложените в предхождащия го доклад на експерти и протокола от проведеното заседание и се свеждат до това, че цената на достъп подлежи на регулиране и отразява разходите, които произтичат от управлението на мрежата и се отнасят към дейността по цялостното управление и администриране на електроенергийната система, включително разходи, свързани с диспечиране, подстанции, средства за търговско измерване, отчитане, както и всички други административни разходи и разходи с общо предназначение на съответната мрежа. Първоинстанционният съд е извършил цялостна преценка за законосъобразност на административния акт, при което е отчел, че същият е издаден от компетентен орган в кръга на законоустановените му правомощия. В мотивите на обжалваното съдебно решение в съответствие с доказателствата по делото е изведено заключение, че в нарушение на чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК административният орган не е изложил фактическите основания за издаването на акта за определянето на временни цени за достъп до електропреносната и електроразпределителните мрежи за производителите на електрическа енергия от възобновяеми източници, ползващи преференциални цени, и обосновка на определената с решението временна цена, което лишава съда от възможността да извърши контрол за законосъобразност. В случая ДКЕВР не е изискала документи относно исканото ценово регулиране, а от енергийното предприятие не са представени в съдебното производство документи и доказателства относно образуването на цени за достъп за производителите на електрическа енергия от ВЕИ. По делото не са ангажирани данни и относно начина на изчисляване на процесните временни цени, съответно източници, стойности, въз основа на които са определени цените за достъп до мрежите, нито данни за производители на електрическа енергия, които да не са сключили договори за достъп. Допуснатото нарушение на административнопроизводствените правила е съществено, тъй като е довело до определяне на временна цена по произволен, необоснован и непрозрачен начин, в нарушение на принципите съгласно Закона за енергетиката. Тричленният съдебен състав задълбочено е анализирал действащата към момента на издаването на административния акт нормативна уредба за регулиране на цените, при което е достигнал до обоснован извод, че определянето на временни цени за достъп до електропреносната и електроразпределителните мрежи на енергийните предприятия следва да е основано на правилата и изискванията за определяне на окончателни цени, след като изрично не е предвидено такова изключение, нито са уредени специални правила при определяне на временни цени. Установено е, че оспореното решение е издадено в деня, следващ този на подаването на искането от заинтересованата страна, само на основание възможността по чл. 32, ал. 4 ЗЕ и без да са спазени административнопроизводствените правила и останалите законови изисквания във връзка с ценовото регулиране. Едно от основните условия при определянето на цените, които се дължат от потребители и производители на енергийните предприятия, въведено в чл. 31, т. 2 ЗЕ, е обвързването им с икономически обоснованите разходи за дейността на последните. В тази връзка е съобразено, че в текста на решението на ДКЕВР (абзац последен) е вписано декларативно, че цените са "изчислени като относителен дял от определените от комисията преференциални цени за производство на електрическа енергия от възобновяеми източници, при съобразяване на размера и структурата на преференциалната цена и изменението на инвестиционните разходи", но в преписката липсват доказателства за размера на "относителния дял" от определените преференциални цени за производство на електрическа енергия, както и за "размера и структурата на преференциалните цени и изменението на инвестиционните разходи". Неспазването на общите принципи, регламентирани в чл. 23 и чл. 24 ЗЕ, както и на принципите, приложими към ценовото регулиране по чл. 31 ЗЕ при определяне на временни цени по чл. 32, ал. 4 ЗЕ, е обосновало правилния извод на съда, че оспореният административен акт е постановен и в противоречие с материалноправните разпоредби, без да е съобразена целта на ЗЕ. Обстоятелството, че са определени временни цени, по отношение на които законодателят е предвидил компенсаторни механизми (твърдения в касационната жалба на ДКЕВР) при определянето на окончателните такива, не променя факта, че при постановяването на акта са допуснати съществени нарушения, а оттам и че последният като незаконосъобразен следва да бъде отменен. По изложените съображения настоящият съдебен състав счита, че обжалваното съдебно решение не страда от инвокираните с касационните жалби пороци - отменителни основания по чл. 209 АПК, което налага отхвърляне на касационните жалби. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо АПК, Върховният административен съд - петчленен състав на I колегия,