Решение № 15784 от 20.11.2019 г. на ВАС по адм. д. № 2756/2019 г.

Решение № 15784 от 20.11.2019 г. на ВАС по адм. д. № 2756/2019 г., VI о., докладчик председателят Росен Василев Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по две касационна жалба на "Ковег" ООД, ЕИК 126110985, седалище и адрес на управление гр. Харманли, бул. "България" № 46, ет. 1, ап. 2, представлявано от О. Велков, подадена чрез пълномощника адвокат Д. Аврамов срещу решение № 1017 от 28.12.2018 г. по адм. дело № 554/2018 г. на Административен съд - Хасково, с което е отхвърлена жалбата на дружеството против решение № 1012-26-76-4 от 17.05.2018 г. на директор на Териториално поделение на Националния осигурителен институт - Хасково /ТП на НОИ - Хасково/, и потвърденото с него разпореждане № 5104-26-3/12.03.2018 г. на длъжностното лице по чл. 60, ал. 1 от КСО, и са присъдени разноски. В касационата жалба се излагат доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизвоствените правила и необоснованост-касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Твърди се, че съдът не е обсъдил доводите му, свързани с обстоятелството, че извършваната от пострадалия работа не е във връзка с трудовите му задължения и не е престирал работа в полза на дружеството. По подробно изложените в жалбата съображения се иска отмяна на решението и отмяна на административния акт. Претендират се разноски за двете съдебни инстанции. Прави възражение за прекомерност разноските на другата страна. Ответникът - Директора на ТП на НОИ - гр. Хасково, чрез юрисконсулт Т. Запрянова оспорва касационната жалба. Представя писмено становище за правилност на обжалваното решение. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Ответницата М. Христова чрез пълномощника адвокат М. Христозов изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира разноски за двете съдебни инстанции. Ответникът Х. Панчев не изразява становище по касационната жалба. Ответницата Д. Панчева чрез пълномощника си адвокат Н. Башева оспорва касационната жалба. Претендира разноски за двете съдебни инстанции. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната и частната жалба. Счита, че са изяснени причините за трудовата злополука. Върховният административен съд, състав на шесто отделение, като взе предвид становищата на страните и извърши проверка на обжалваното решение на наведените касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 АПК, и след служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието на решението и определението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна, за която обжалваното решение е неблагоприятно и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна. Установено е от фактическа страна, че въз основа на сключен трудов договор № 263/13.07.2015 г. е възникнало трудово правоотношение между "Ковег" ООД, гр. Харманли, като работодател и С. Панчев, като работник. Последният е приел да изпълнява длъжността "електрозаварчик" на пълно работно време – 8 часа, като в трудовия договор е посочено, че се сключва за: извършване на работа на обекти Тера Тангра и Автогара Харманли. С допълнително споразумение към трудов договор № 263/13.07.2015 г., сключено на 24.03.2017 г. между "Ковег" ООД и С. Панчев последният е приел да изпълнява длъжността "електрозаварчик" за неопределено време, на пълно работно време – 8 часа. На 6.02.2018 г., под вх. № 5101-26-3, в ТП на НОИ - Хасково е заведена подадена от М. Павлова-наследник на С. Панчев декларация за трудова злополука, в която е посочила, че на 8.12.2017 г., в 16,15 ч., на случайно работно място - зона ЖП Гара, в гр. Харманли при извършване на заваръчна дейност, при придвижване по скеле, се е счупила талпа и Панчев е паднал на земята от височина 4,5 м., при което получил множество травми. Получил е увреждане - травма на главния мозък, фрактура на гр. кош, с последици на увреждането - смърт. Предвид постъпилата в ТП на НОИ- Хасково Декларация за трудова злополука вх. № 5101-26-3/6.02.2018 г., със своя Заповед № 1015-26-31/9.02.2018 г. Директорът на ТП на НОИ- Хасково е наредил извършването на разследване на станалата на 8.12.2017 г. злополука. За резултатите от извършеното разследване е изготвен Протокол № 5103-26-2 от 12.03.2018 г. Комисията е установила, че злополуката е станала на случайно работно място, в складово хале на ЕТ "Декоратор – Д. Христов" около 14.20 часа на 8.12.2017 г. Свидетели на злополуката били колегите на пострадалия М. Събев, К. Бакалов и Д. Христов. Видно от предварителен график за работа през м. декември 2018 г., пострадалият Панчев и колегите му на 1.12.2017 г. са в платен отпуск, а от 4.12.2017 г. – до 8.12.2017 г. са в неплатен отпуск. Със Заповед № 9/1.12.2017 г. на управителя на "Ковег" ООД Панчев и колегите му са освободени от работа в посочения период, в неплатен отпуск поради намаляване обема на работа. Съгласно писмените обяснения от О. Велков – управител на "Ковег" ООД, на 8.12.2017 г. работниците му работили по изграждането на обект "магазин за хранителни стоки" в изпълнение на договор от 22.11.2017 г., находящ се в ПИ 77181.18.326, гр. Харманли, с инвеститор Ж. Господинов. Тримата електрозаварчици – Панчев, Събев и Бакалов са работили на обекта на ЕТ "Декоратор – Д. Христов". Сами са се договаряли с Христов, когато нямат работа във фирма "Ковег" ООД да демонтират старите етернитови платна и монтират нови от ламарина. Работата, извършвана в деня на злополуката от Панчев и другите ел. заварчици, се състояла в демонтиране на стари етернитови плоскости и полагане на ламаринени на хале, собственост на ЕТ "Декоратор – Д. Христов". Комисията е установила също, че според писмените обяснения на Събев и Бакалов работата, която са извършвали с пострадалия, е ремонтни и монтажни работи – подмяна на етернитови покривни плоскости с нови ламаринени такива на складова сграда, находяща се в района на жп гара Харманли, собственост на Д. Христов. Имали лична уговорка с него и заплащането щяло да е на база отработени дни /надници/, а работата щели да я извършат при липса на работа в дружеството, в което са назначени, затова помолили управителя да ги освободи за 2-3 дни и той устно им разрешил. Посочено е, че управителят на "Ковег" ООД пояснил, че дружеството му нямало финансов интерес, нито уговорки с Д. Христов. Съгласно писмени обяснения на Христов, той имал устна уговорка, направена преди месеци, работата по складовото хале да се извърши на частно от ел. заварчиците, когато са свободни, без да се договаря с дружество "Ковег". Според обясненията му от 14.12.2017 г., се уговорил с братовчед си /управителя на "Ковег" ООД/, ремонта да се извършва когато са свободни майсторите, а техник на фирма "Ковег" е ходил и е огледал обекта, уговорили работа да се извърши с техни инструменти и оборудване /скеле, стълби, машини, инструменти/, а материалите да са от него, плащането щяло да бъде след като се извърши ремонта. Не е знаел на 8.12.2017 г. дали ще работят, защото не са ходили всеки ден, а само когато са свободни. Посочено е, че в представените пред ТП на НОИ – Хасково писмени обяснения Христов уточнява, че за плащането били говорили с Велков преди месеци горе-долу колко ще струва извършената работа. В началото на месец декември работниците заедно с техника отишли при него и казали, че могат да започнат, като техника му казал какви материали да купи за извършването на ремонта. Комисията е установила също, че на 8.12.2017 г. Панчев бил качен на покрива на складовата сграда, за да работи по подмяната на покривните платна. Етернитовите платна били в лошо състояние и били предупредени за това /по писмени обяснения на Христов /, но той стъпил на едно от тях, ней-вероятно по невнимание или заблуда и пропаднал през него на пода на помещението / по писмени обяснения на М. Събев /. Посочено е, че според обясненията на Събев, Панчев е употребил алкохол. Управителя на "Ковег" ООД в обясненията си твърди, че пострадалият по време на обедната почивка е употребил алкохол. Съгласно обясненията на двамата колеги на Панчев при извършването на монтажните работи били с каски, докато Христов в устен разговор твърди, че няма спомен дали са били с каски. След извършване на анализ на причините за възникване на злополуката, въз основа на събраните в процеса на разследване писмени обяснения и документи, комисията е констатирала следното: Няма представен договор за извършване на строително-монтажни работи между ЕТ "Декоратор – Д. Христов" и "Ковег" ООД. Съгласно заповед № 9/1.12.2017 г. на управителя на "Ковег" ООД, Панчев е пуснат в неплатен отпуск, поради намаляване обема на работа, но няма молба от лицето, с която е поискана отпуската /няма представена такава в ТП на НОИ – Хасково, нито в Д "ИТ" гр. Хасково/, няма изрично волеизявление на лицето. С издадената заповед е нарушено изискване на КТ. Съгласно обясненията на О. Велков, бил помолен от работниците да им бъде разрешено да извършат ремонта, след което била пусната и заповедта за неплатен отпуск, което станало пред свидетели. В телефонен разговор с другия управител С. Велкова било уточнено, че свидетелите са служители на тяхното дружество. По данни от семейството на пострадалия / писмени обяснения от М. Павлова – наследник/, сутринта на 8.12.2017 г. служебен автомобил на фирма "Ковег" ООД го е взел от дома му, както всеки друг ден, когато е отивал на работа, като лицето М. Събев е управлявал служебната кола. Винаги, когато е трябвало да ползва отпуск, е уведомявал семейството си, а през този период не е имал намерение да ползва нито пък е ползвал отпуск. През целия период от 1.12.2017 г. – до 8.12.2017 г. е бил на работа и не им било известно да е имал ангажимент към друга фирма или трето лице, в деня на злополуката е изпълнявал работа, възложена му от работодателя. Съгласно писмени обяснения от управителя на "Ковег" ООД, тази кола била предоставена изцяло на заварчиците, придвижвали се с нея до обектите, където работели, до домовете си, ползвали я даже по време на отпуск и за лични нужди, пътните листове се оформяли в края на месеца от счетоводството. В обясненията си Събев и Бакалов потвърждават, че те са пътували със служебен автомобил на "Ковег" ООД и на 8.12.2017 г. са взели от дома му пострадалия Панчев, при ремонта ползвали само една дрелка, в буса имало електрожен и други инструменти. В обясненията не уточняват чия собственост са инструментите и оборудването, с които са работили. За положения труд им било платено частично. В представените пред ТП на НОИ – Хасково писмени обяснения Христов пояснява противоречието в различните обяснения, дадени от него. С оглед възприетото становище в Протокол № 5103-26-2/12.03.2018 г. на комисията, разследваща процесната злополука, И. Тодорав - длъжностно лице в ТП на НОИ- Хасково, е издало разпореждане № 5104-26-3/12.03.2018 г., с което декларираната злополука вх. № 5101-26-3/6.02.2018 г. на ТП на НОИ – Хасково от наследник на лицето С. Панчев, станала с него на 8.12.2017 г., се приема за трудова по чл. 55, ал. 1 от КСО. Разпореждането е обжалвано по административен ред пред Директора на ТП на НОИ- Хасково, който с процесното Решение № 1012-26-76-4/17.05.2018 г. е отхвърлил жалбата. По делото са събрани гласни доказателства, като показанията на свидетелите М. Събев, К. Бакалов, Д. Христов и М. Стойков са обсъдени от първоинстанционният съд. Въз основа на всички събрани по делото доказателства Административният съд Пловдив е приел, че е изпълнен фактическият състав на чл. 55, ал. 1 КСО. Решението е правилно. Съгласно разпоредбата на чл. 55, ал. 1 от КСО понятието "трудова злополука" е дефинирано като всяко внезапно увреждане на здравето, станало през време и във връзка или по повод на извършваната работа, както и при всяка работа, извършена в интерес на предприятието, когато е причинило неработоспособност или смърт. За да бъде призната настъпила злополука с работник за "трудова", следва да бъдат налице следните предпоставки: 1. увреждане на здравето на осигуреното лице; 2. това увреждане да е настъпило внезапно; 3. увреждането да е причинило неработоспособност или смърт на пострадалия; 4. наличие на причинна връзка между внезапното увреждане и настъпилия резултат; 5. увреждането да е станало през време и във връзка или по повод на извършваната работа, както и при всяка работа, извършена в интерес на осигурителя; 6. наличие на функционална връзка между настъпилото увреждане на здравето и условията на труд. Първоинстанционният съд е изложил подробни правни доводи, в които е приел, че са налице всички предпоставки по чл. 55, ал. 1 от КСО за квалифициране на злополуката като трудова. Внезапното увреждане здравето на Панчев е станало по време на работа, извършвана в интерес на дружеството възложител.. Безспорно е, че в деня на настъпване на злополуката - 8.12.2017 г. пострадалото лице е било в трудови правоотношения с "Ковег" ООД гр. Хасково. Въпреки, че по делото не са налични доказателства, установяващи документално изпращането на работници от "Ковег" ООД, в това число и пострадалия Панчев на строителния обект, находящ се в гр. Хасково с възложител ЕТ "Декоратор – Д. Христов", то тези обстоятелства се установят и доказват от съдържащите се в делото протоколи от разпит на свидетеля Христов – собственик на обекта където се е извършвал ремонта и Велков- управител на фирма "Ковег" ООД, дадени непосредствено от двете лице след случилата се на 8.12.2017 г. злополука и взети предвид от административния орган в хода на разследване на злополуката. Злополуката е настъпила при наличието на двете обективни предпоставки от хипотезиса на материалноправната разпоредба на чл. 55, ал. 1 от КСО: станала е на работно място през време и по повод на извършваната от пострадалия работа в рамките на установеното работно време. Фактическите твърдения на жалбоподателя- др, дружеството-осигурител, че пострадалото лице Панчев към момента на настъпване на трудовата злополука - 8.12.2017 г. е бил в неплатен отпуск, също не могат да служат като надлежно доказателство, че работника не е изпълнявал възложена му работа от "Ковег" ООД. Съгласно разпоредбата на чл. 160 от КТ работодателят по искане на работника или служителя може да му разреши неплатен отпуск независимо от това, дали е ползувал или не платения си годишен отпуск и независимо от продължителността на трудовия му стаж. За да бъде разрешен този вид отпуск работника следва да заяви това писмено или устно пред работодателя. По делото обаче липсва такова искане от страна на пострадалото лице Панчев – не се сочи такова да е правено от негова страна както писмено, така и устно. Приложени са само две заявления за ползване на неплатен отпуск и те са от Бакалов и Събев. Съответно представена е и Заповед № 9/1.12.2017 г. съгласно която тримата работници от "Ковег" ООД – Бакалов, Събев и Панчев в седмицата от 4.12.2017 г. до 8.12.2017 г. са освободени в неплатен отпуск. Въведената от закона писмена форма за доказване на изявлението на работодателя за разрешаване на отпуската, е поради изискването за яснота относно даденото разрешение. В настоящият случай работодателя "Ковег" ООД гр. Харманли е представил заповед, с която е разрешил ползването на отпуск от Панчев, но със заповедта не се доказва действителното ползване на отпуск. Представената заповед за отпуск и предварителен график за м. декември 2017 г. според съда са съставени от работодателя "Ковег" ООД за изгодни на същия обстоятелства, без данни същите да са били връчени на работника Панчев, при което под съмнение се поставя действителният момент на съставянето им. Правилно първоинстанционният съд е приел, че жалбоподателя не доказва пълния фактически състав на реда за ползване на неплатен годишен отпуск по чл. 160 КТ. Нито от заповедта за отпуск, нито от други относими доказателства, се установява, че волеизявлението на работодателя за разрешено ползване на неплатен годишен отпуск е достигнало до работника и е започнало ползването му. Тези данни са достатъчни да обусловят извода, направен и от длъжностното лице по чл. 60, ал. 1 КСО, че злополуката е станала по време на работа, извършвана от пострадалия работник за дружеството – жалбоподател. По изложените съображения настоящата инстанция счита, че възраженията в касационната жалба не обуславят касационните предпоставки по чл. 209, т. 3 от АПК за отмяна на обжалваното решение. Решението е валидно, допустимо и правилно. То е постановено при цялостно и подробно изяснена фактическа обстановка, изводите на съда са обосновани на събраните по делото писмени и гласни доказателства, и са в съответствие с материалния закон. С оглед изхода на спора пред настоящата инстанция следва да бъдат уважено искането на ответника- Директора на ТП на НОИ -гр. Хасково, за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Същото следва да бъде определено в размер на 100,00 /сто/ лева на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК във връзка с чл. 37 от ЗПП и чл. 24 от НЗПП. Основателно е искането присъждане разноски на ответницата Д. Панчева за касационното производство. Представени са доказателства за направени такива в размер на 1000,00 лева. Неоснователна е претенцията за заплащане разноски за първата инстанция. Такива са присъдени от първоинстанционният съд. Освен това страната не е обжалвала решението на първоинстанционният съд в частта за разноските. На страната следва да бъдат присъдени разноски в размер на 1000,00 /хиляда/ лева. Не са налице предпоставки за намаляване размера на така претендираните разноски поради прекомерност. Това искане не е конкретизирано от страна на жалбоподателя и не става ясно срещу кого от ответниците е насочено. Освен това фактическата и правна сложност на делото обосновава размера на претендираните разноски. Претенцията на ответницата М. С., направено чрез адвокат М. Христозов за заплащане разноски за двете съдебни инстанции е неоснователна. По делото не са представени доказателства за сторени такива. Разноски в първоинстанционното произвоство са присъдени. Освен това страната не е обжалвала решението на първоинстанционния съд в частта за разноските. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,