Решение № 10122 от 17.07.2014 г. на ВАС по адм. д. № 14770/2013 г.

Решение № 10122 от 17.07.2014 г. на ВАС по адм. д. № 14770/2013 г., V о., докладчик председателят Виолета Главинова Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 19е, ал. 3 от Закона за специалните разузнавателни средства (ЗСРС) и чл. 250 от Закона за Министерството на вътрешните работи (ЗМВР). Образувано е по жалба, подадена от А. А. М. срещу заповед рег. № 30-С-3703/30.09.2013 г. на министъра на вътрешните работи, той и председател на Държавна агенция "Технически операции", с която на основание чл. 19е, ал. 3, § 29, ал. 1, ал. 4 и ал. 5, § 31, ал. 2 от ЗСРС и чл. 245, ал. 1, т. 13 от Закона за Министерството на вътрешните работи ЗМВР е прекратено служебното му правоотношение поради придобиване право на пенсия при условията на чл. 69 от Кодекса за социално осигуряване (КСО). Жалбоподателят твърди, че атакуваната заповед е неправилна и незаконосъобразна, поради което иска нейната отмяна. Ответникът - Министърът на вътрешните работи оспорва жалбата чрез процесуалния си представител. Върховният административен съд, пето отделение, като взе предвид, че жалбата е подадена в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК срещу подлежащ на оспорване административният акт и от заинтересована страна, намира същата за допустима. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: В приложената по административната преписка справка за осигурителен стаж е видно, че жалбоподателят към 30.09.2013 г. има 29 години, 11 месеца и 05 дни общ осигурителен стаж, от които осигурителен стаж на длъжности за държавни служители или по чл. 69 от КСО - 20 години и 01 месец и 19 дни. Жалбоподателят е оспорил представената по делото справка рег. № 37-С-11002/07.10.2013 г. като твърди, че тя е съставена след издаване на оспорената заповед и не отразява действително притежавания от него осигурителен стаж. В подкрепа на оспорването са представени два фиша за изплатени възнаграждения, в които за стаж е посочено 25 г., 09/11 м. и съответно дължимите и изплатени суми. Други доказателства, от които да се опровергава справката за осигурителен стаж не са ангажирани, поради което и като се вземе предвид, че двата фиша са съставени за удостоверяване на начисленото месечно възнаграждение, но не е обозначено за кой период се отнасят, не би могло да се приеме, че с тях се опровергава обобщената справка за общия осигурителен стаж на А. А. М.. По отношение датата на изготвяне на справката, а именно след датата на издаване на оспорената заповед, настоящият съдебен състав намира, че не представлява нарушение на процесуалните правила или процедури, както и не опровергава доказателствената стойност на този писмен документ, доколкото осъществяването на фактите от хипотезата на чл. 245, ал. 1, т. 13 от ЗМВР подлежат на доказване с всички доказателствени средства и съставянето на нарочен документ (справка) не е задължителен елемент от фактическия състав при прекратяване на служебното правоотношение на това основание. В съответствие с наличието на обективни данни относно осигурителния стаж министърът на вътрешните работи като орган по назначаването и на основание чл. 245, ал. 1, т. 13 от ЗМВР прекратява служебното правоотношение с А. А. М., разузнавач IV степен, категория I степен. Заповедта за прекратяване на служебното правоотношение е издадена от компетентния орган по смисъла на § 31, ал. 2 от преходните и заключителни разпоредби на ЗСРС - министърът на вътрешните работи и е подписана от него. Обжалваният административен акт е постановен в предвидената в закона форма и съдържа изброените в чл. 269 от Правилника за прилагане на Закона за МВР (ППЗМВР) реквизити. Същият е издаден при спазване изискванията на чл. 268, ал. 1 от ППЗМВР. Заповедта е законосъобразна като издадена и в съответствие с материалния закон. Съгласно разпоредбата на чл. 19е, ал. 3 от ЗСРС във връзка с чл. 245, ал. 1, т. 13 (нова - ДВ, бр. 69 от 2008 г., доп. ДВ, бр. 88 от 2010 г., в сила от 01.01.2011 г.) от ЗМВР и чл. 69 от КСО (Доп. - ДВ, бр. 70 от 2013 г., в сила от 9.08.2013 г.) служебното правоотношение на служител в ДАТО се прекратява при придобиване право на пенсия по искане на служителя или по инициатива на органа по назначаването при условията на чл. 69 от КСО, а именно "независимо от възрастта, при 27 години осигурителен стаж, от които две трети действително изслужени като държавни служители по посочените закони". С цитираната като правно основание норма на чл. 245, ал. 1, т. 13 от ЗМВР, законодателят изрично регламентира правото на административния орган по своя инициатива да освободи от служба служители, които имат изискуемия по чл. 69 от КСО трудов стаж, без оглед на възрастта, каквато е например хипотезата на чл. 245, ал. 1, т. 2 от ЗМВР. Не е спорно по делото, че жалбоподателят притежава като държавен служител в системата на ведомства по чл. 69 от КСО изискуемия стаж и по този начин придобива право на пенсия, съгласно чл. 69, ал. 2 от КСО, защото има изискуемите 2/3 от общия стаж в системата на този тип ведомства. Налице е законоустановената предпоставка за освобождаването му от служба на посоченото в заповедта основание - чл. 245, ал. 1, т. 13 от ЗМВР във връзка с чл. 19е, ал. 3 от ЗСРС. Спазена е правната норма, защото правното основание е различно от хипотезата на чл. 245, ал. 1, т. 2 от ЗМВР и не е необходимо кумулативното условие възраст, съгласно и ТП № 6/2007 г. по т. д. № 14/2007 г. на ВАС на което се позовава жалбоподателя. По отношение възражението на касатора, че по време на прекратяване на правоотношението му се е намирал в отпуск поради временна нетрудоспособност по делото са събрани писмени доказателства: амбулаторен лист от 03.10.2012 г. в 11,53 часа и болничен лист от същата дата с № 4400986 и рег. № 31-0303-5/04.10.2013 г., епикриза от проведено лечение в отделение на МБАЛ "Св. И. Р. " ЕООД за периода 07.10.2013 г. - 10.10.2013 г., болничен лист № 3483365/10.10.2013 г., експертно решение № 2481/20.12.2013 г. на ТЕЛК, справка (извлечение) от лог-файла относно действията, извършени от потребител с потребителско име, дадено на служителя А. А. М. и са разпитани трима свидетели Л. Т., Ю. В. и Е. Е.. Съгласно чл. 248 от ЗМВР във връзка с чл. 19е, ал. 2 от ЗСРС служебното правоотношение на държавните служители в ДАТО не може да бъде прекратено през време на отпуск, освен в случаите по чл. 245, ал. 1, т. 1, 3, т. 7, буква "а" и т. 8, както и когато са осъдени на лишаване от свобода за умишлено престъпление от общ характер. В конкретния случай от разпита на свидетелите и данните за изпълняваните служебни задължения от служителя А. А. М. следва да се приеме за установено, че на 03.10.2013 г. той се е намирал на работното си място най-малко до 16 часа и не е предоставил информация относно здравословни проблеми или е депозирал болничен лист, с който да му е разрешен отпуск поради временна неработоспособност. Допълнително категорично се установява, че към часа, посочен като такъв за издаване на амбулаторния лист, служителят се е намирал на работното си място и е извършвал технически действия, отразени в компютърната система на службата. Неоснователно е и възражението на жалбоподателя, че обжалваната заповед не е редовна от външна страна, защото не притежава всички необходими реквизити, а именно не отразява придобития от него ранг, който е необходим за точното определяне на размера на пенсията и дължимите му се обезщетения, не е уточнено на какво основание е придобитото право на пенсия и необходимата за това възраст или стаж. Оспорената заповед съдържа фактически и правни основания за нейното издаване, като изброените обстоятелства не съставляват задължителни реквизити, които да бъдат преценявани като елементи от формата като изискване за действителност и законосъобразност на акта. Изброените от А. А. М. обстоятелства са от значение за изпълнение на обжалваната от него заповед, а не относно законосъобразността й. В конкретния случай е установено, че служителят е придобил право на пенсия при условията на чл. 69 от КСО, поради което непосочването на размера на стажа в самата заповед не води до нейната законосъобразност или накърняване на правото на защита на нейния адресат. По изложените съображения настоящият съдебен състав намира, че жалбата е неоснователна, а оспорената заповед като издадена от компетентен о орган и в съответствие с материалния и процесуалния закон в предвидената форма следва да бъде оставена в сила. По водене на делото ответникът не е направил разноски, но е представляван от юрисконсулт, поради което с оглед изхода на спора и направеното искане жалбоподателят му дължи разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 400 лв. По изложените съображения, Върховният административен съд, пето отделение, на основание чл. 172, ал. 2 от АПК,