Решение № 191 от 22.07.2009 г. на ВКС по гр. д. № 6320/2007 г.

Решение № 191 от 22.07.2009 г. на ВКС по гр. д. № 6320/2007 г., II г. о., ГК, докладчик председателят Емануела Балевска Производството е по реда на § 2, ал. 3 от ПЗР на ГПК /2007 г./ и чл. .218а б. "а"ГПК (отм.). Т. Н. Р. и А. Ж. Р., чрез повереника си адв. И. Б. - АК Бургас обжалват и искат да се отмени Решение Nо R II-160 от 04.09.2007 г. по гр. възз.д.Nо 681/2006 на Бургаския окръжен съд, с което е отменено Решение Nо 481 от 15.05.2006 г. по гр. д. Nо 73/2004 г. на Бургаския районен съд, в частта, с която е прието, по отношение на И. К. Г.,А. П. Г.а, А. Ж. Р. и Т. Р., че ищците И. Т. Х. и И. И. Я. са собственици на избена стая, салон и тоалетна- самостоятелни избени помещение, находящи се в югозападната част от построената масивна жилищна сграда в дворно място гр. Б., ул."Б" Nо 34 и е постановил ново решение, с което положителният установителен иск за собственост на тези помещения по чл. 97, ал. 1 ГПК (отм.) е отхвърлен, а в останалата част решението на районния съд е оставено в сила, касаеща уваженият иск за собственост на 83/310 идеални части от дворното място и третия таванския етаж е оставено в сила. Поддържа се, че въззивното решение изцяло е постановено в нарушение на материалния закон и процесуалните правила, отменителни основания по см. на чл. 218б б. "в" ГПК (отм.). С втора самостоятелна касационна жалба от И. И. Я. и И. Т. Х. чрез адв. Д, обжалват и иска да се отмени Решение Nо R II-160 от 04.09.2007 г. по гр. възз.д. Nо 681/2006 на Бургаския окръжен съд, в частта, с което е отменено Решение Nо 481 от 15.05.2006 г. по гр. д. Nо 73/2004 г. на Бургаския районен съд досежно уважения положителен установителен иск и е прието че И. К. Г., А. П. Г.а, А. Ж. Р. и Т. Р., И. Т. Х. и И. И. Я. са собственици на избена стая, салон и тоалетна- самостоятелни избени помещение, находящи се в югозападната част от построената масивна жилищна сграда в дворно място гр. Б., ул. "Б" Nо 34 и е постановено ново решение, с което установителния иск за собственост по чл. 97, ал. 1 ГПК (отм.) е отхвърлен. Поддържа се, че в тази част решението е неправилно, постановено в нарушение на процесуалния и материален закон, отменително основание по чл. 218б б. "в" ГПК /отм./. В срока по чл. 218г ГПК (отм.) не са постъпили писмени възражения от ответниците И. К. Г. и А. П. Г., граждани на Република Германия, постоянно местопребиваване гр. Г., надлежно и редовно уведомени съгласно изискванията на Регламент /ЕО/ № 1348/2000 г. във вр. с чл. 608 и сл. на ГПК. По подадените касационни жалби, състав на ВКС- второ отделение на гражданската колегия, намира: Касационните жалби са подадени в срока по чл. 218в ал. 1 ГПК, съдържат мотивирано изложение на релевираните основания за отмяна и са процесуално допустими. По заявения от И. И. Я./ починал в хода на делото, и заместен от наследниците по закон И. Т. Х.-съпруга, син И. И. Я. -чрез адв. Д срещу И. К. Г. и А. П. Г., Т. Н. Р. и А. Ж. Р. положителен установителен иск за собственост по чл. 97, ал. 1 ГПК (отм.) на идеални части от дворно място гр. Б. и тавански жилищен етаж, изграден в сградата в дворното място и присъединения, заявен като насрещен от Т. и А. Р. срещу И. Я. И. ревандикационен иск по чл. 108 ЗС за съсобственост на помещения в таванския етаж в сградата районният съд е 1./ приел за установено по отношение на И. К. Г., А. П. Г., А. Ж. Р. и Т. Н. Р., че И. Т. Х. и И. И. Я. са собственици на 80/310 идеални части от застроено и незастроено дворно място гр. Б. ул. "А" Nо 34, понастоящем УПИ III-2272 в кв. 23 по плана на гр. Б., както и на трети тавански жилищен етаж от построената в имота триетажна жилищна сграда, състоящ се от четири тавански стаи/ NNoo 1,2, 3 и 4, салон с кухня, тераса с тоалетна и баня, както и на прилежащата избена стая, салон и тоалетна - самостоятелни избени помещение, находящи се в югозападната част, считано от построената жилищна сграда и 2./ отхвърлил е иска на Т. и А. Р. по чл. 108 ЗС да бъдат осъдени И. Х. и И. Я. да предадат владението на тавански помещения Nо 3 и 4, изградени на таванския етаж с площ от 60 кв. м., ведно със 1/2 идеална част от терасата на същия етаж. С обжалваното решение, окръжният съд в правомощията си на въззивна инстанция по жалбите на страните е 1./ оставил без разглеждане въззивната жалба на адв. К, 2./ отменил е решението на първата инстанция, в частта, с която е прието, по отношение на И. К. Г., А. П. Г.а, А. Ж. Р. и Н. Р., че И. Т. Х. и И. И. Я. са собственици на избена стая, салон и тоалетна- самостоятелни избени помещение, находящи се в югозападната част от построената масивна жилищна сграда в дворно място гр. Б., ул."Б"Nо 34 и е постановил ново решение, с което положителният установителен иск за собственост на тези помещения по чл. 97, ал. 1 ГПК (отм.) е отхвърлен, а в останалата обжалвана част - по уваженият положителен установителен иск на И. Х. и И. Я., решението на първата инстанция е оставено в сила, и 3./оставил е в сила и решението на първата инстанция по отхвърления насрещен ревандикационен иск на Т. и А. Р. по чл. 108 ЗС да бъдат осъдени И. Х. и И. Я. да предадат владението на тавански помещения Nо 3 и 4, изградени на таванския етаж с площ от 60 кв. м., ведно със 1/2 идеална част от терасата на същия етаж. По жалбата на Т. Н. Р. и А. Ж. Р., в частта, с която е главният иск по чл. 97, ал. 1 ГПК (отм.), е уважен като е прието за установено по отношение на И. К. Г., А. П. Г., А. Ж. Р. и Т. Н. Р., че И. Т. Х. и И. И. Я. са собственици на 80/310 идеални части от застроено и незастроено дворно място гр. Б. ул."А" Nо 34, понастоящем УПИ III-2272 в кв. 23 по плана на гр. Б., както и на трети тавански жилищен етаж от построената в имота триетажна жилищна сграда, състоящ се от четири тавански стаи/ NNoo 1, 2, 3 и 4, салон с кухня, тераса с тоалетна и баня. За да уважи иска за собственост, решаващият съд е приел, че наследодателят на И. Х. и И. Я., починалият в хода на делото И. Я. И. /Чолаков/ се легитимира като собственик по на тези обекти по силата на НА Nо 173/1972 г., обективращ договор за покупко-продажба на 40 кв. м. идеални части от дворно място, застроено и незастроено гр. Б., имот пл. Nо 6671 в кв. 28, бивш парцел **** кв. 28, жилище в таванския етаж, състоящо се от 1 стая / югоизточна/със стъклена веранда/, североизточната кухня до нея и 1/2 идеална част от салона в таванския етаж и 1/2 идеална част от терасата на таванския етаж, и делба, по която е получил в дял 40 кв. м. идеални части от дворно място застроено и незастроено гр. Б., имот пл. Nо 6671 в кв. 28, бивш парцел **** кв. 28 заедно с 1/2 идеална част от тавански жилищен етаж от 2 стаи-едната югоизточно, а другата югозападно изложение, 1/2 идеална част от салон в таванския етаж и 1/2 идеална част от тераса, 1/2 идеална част от клозета и толкова идеални части от общите части на сградата /констативен НА Nо 166/1977 г./. Решението на въззивния съд, в тази обжалвана от Т. и А. Р. част, е валидно, процесуално допустимо, но неправилно. Изводите на решаващият съд относно прякото и пълно доказване на правно -релевантните за спора за собственост на таванския етаж факти и приложимия закон, са направени в нарушение на чл. 188 ГПК (отм.), без задълбочен и всестранен анализ на доказателствата по делото, без задълбочено обсъждане на възраженията от страна на защитата на Т. и А. Р., като частни правоприемници на "2 помещения в таванския етаж- югоизточно и южно с площ от 60 кв. м., 1/2 идеална част от салон и 1/2 идеална част от тераса" /НА Nо 68/2002 г. във вр. с констативен НА Nо 69/2002 г./, в т. ч. и за придобиване на реални части от имот на основание придобивна давност. Съдът, изследвайки правоприемството на обособените части от таванския етаж, така като същият е бил разделен по силата на извършената делба на наследството на Д-р П. Г. по съдебно спогодителния протокол от 30.07.1955 г. по гр. д. Nо 335/1955 г., като за Г. П. Г. са определени сервизни помещения /по изготвената скица на в.л. Ранкова/ Nо 1 и Nо 2, ведно с 1/2 идеална част от салон и 1/2 идеална част от тераса, а а за д-р П другите две сервизни помещения- Nо 3 и Nо 4 заедно с 1/2 идеална част от салона и 1/2 идеална част от терасата/, в решаващите си мотиви прави извод, че именно по силата на посочения спогодителен протокол таванският етаж няма характеристиката на обща част от учредената с делбата етажна собственост. Този извод на съда не кореспондира на спогодителния протокол на съда като частен диспозитивен /в частта по спогодбата/ и официален удостоверителен /в частта по нейното одобрение/ и официален диспозитивен /като протокол от съдебно заседание/ документ. Страните по спогодбата, съобразявайки заключение на вл.л. Г. П. - посочено по съдебния протокол, са изразили воля и дефинират помещения от таванския етаж като сервизни, като само разпределят същите към съответния дял към определян жилищен обект- етаж от сградата, но не и като самостоятелно обособени обекти на собственост. Т.е. касае до разпределение на ползването на таванския етаж като сервизни помещения към съответната главна вещ- съответния етаж, но не и за ликвидиране на съсобствеността на таванския етаж. Обжалваното решение, с което е приета обратната теза за ликвидираната съсобственост на таванския етаж още към 1955 г., е неправилно, необосновано и е незаконосъобразно. Делото е останало неизяснено от фактическа страна и е незаконосъобразно, от гл.т. на несъобразени от решаващия съд действащите правни норми към датата на последвалите от страна на Г. Г. и неговите частни правоприемници разпоредителни сделки по НА Nо 129/1957 г., респ. с последващите НА Nо 21/1959 г. и НА Nо 173/1992 г., с части от общи части от таванския етаж, липса на анализ валидна ли е всяка една от сделките, имало ли одобрен архитектурен проект за обособяване на два самостоятелни обекта от т. н. сервизни помещения на таванския етаж, извършена без или при наличие на одобрен арх. проект е всяка една от тези сделки, породила ли всяка от тях, или някоя целените от страните по сделката вещно-правни последици, като тези отговорът на тези въпроси се съобрази с твърдението на самите ищци, че имотът е придобит от техния наследодател И/ повреме на първия му брак с Лефтерка Г. /отчасти, за дела на д-р П, по силата на новата делба от 1956 г./ оспорения констативен НА Nо 166/1977 година/. С оглед на тези твърдения, решаващият съд следва да съобрази, че ако още през 1955 г. с делбата по гр. д. Nо 335/ 1955 г. е ликвидирана съсобствеността на таванския етаж, може ли друга делба - тази по посоченото в нотариалния акт Решение от 1976 г. по гр. д. Nо 1647/76 г. на Бургаския РС да бъде годно основание за придобиване собствеността на правата от таванския етаж на д-р П. Необоснованите изводи на съда за това има ли придобиване от страна на И. Я. на правата в таванския етаж на д-р П наследодател на ответниците по главния иск - И. К. Г. и А. П. Г. към 1976-77 г. и на какво основание, се явява от значение за правилното решаване не само на главния иск за собственост на И. Х. и И. Я., но и за законосъобразното решаване на заявения насрещен иск за ревандикация на онези помещения, които са принадлежали като сервизни към дела на д-р П, наследодател на И. К. Г. и А. П. Г., на поддържаните от ищците по този иск възражения за придобиване правото на собственост. По изложените съображения обжалваното решение на въззивния съд следва да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав при условията на § 2 ал. 2 от ПЗР на ГПК, по въззивната жалба на Т. и А. Р. По касационна жалба от И. И. Я. и И. Т. Х. чрез адв. Д, в частта, с което е отменено решението на районен съд досежно уважения положителен установителен иск срещу И. К. Г., А. П. Г.а, А. Ж. Р. и Т. Р., с който е прието, че И. Т. Х. и И. И. Я. са собственици на избена стая, салон и тоалетна- самостоятелни избени помещение, находящи се в югозападната част от построената масивна жилищна сграда в дворно място гр. Б., ул."Б"Nо 34 и е постановено ново решение, с което установителния иск за собственост по чл. 97, ал. 1 ГПК (отм.) за тези обекти на правото на собственост, е отхвърлен, както и в частта, с която е оставена без разглеждане въззивната жалба на адв. К. Решението на въззивния съд по отхвърления главен иск по чл. 97, ал. 1 ГПК (отм.), както и в частта, с която не е разгледана въззивната жалба на адв. К, като процесуално недопустима, е валидно, процесуално допустимо и правилно. Изводите на съда за да отхвърли главния иск за признаване право на собственост по отношение на процесните на избена стая, салон и тоалетна- самостоятелни избени помещение, находящи се в югозападната част от построената масивна жилищна сграда в дворно място гр. Б., ул."Б"Nо 34 са направени след задълбочен анализ на доказателствата по делото, съобразени са показанията на разпитаните като свидетели съседи, съобразени са констатациите на техническа експертиза, че полумасивната сградата е съществуваща, че винаги е била на д-р П, който я е отдавал под наем. Доколкото по делото исковата молба е била предмет на неколкократни уточнявания и районният съд е приел, че има заявен положителен установителен иск за собственост и на тези обекти, а това не е било спорно пред въззивната инстанция- няма довод за постановен с. акт plus petitum, то е недопустимо едва в касационната инстанция да се релевира възражения за "нищожност на решението", по причина, че няма заявен такъв иск/ което обстоятелство доколкото би било вярно по принцип обосновава процесуална недопустимост на съдебния акт./ Законосъобразно е въззивното решение и в частта, с която е прието, че по делото отстрана на ищците чиито пълномощник е адв. К няма заявен иск за прогласяване недействителността на покупко-продажбата от 2002 г., обектививрана по НА Nо 69/2002 г., поради което и не може да се обжалва решението на съда по незаявения и неприет за разглеждане по делото иск. По изложените съображения и на основания чл. 218ж ал. 1 ГПК (отм.), състав на ВКС- второ отделение на гражданската колегия