Решение № 6495 от 28.5.2024 г. на ВАС по адм. д. № 124/2024 г.

Производството е по реда на чл.208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационни жалби на Заместник изпълнителния директор на "Държавен фонд земеделие" (ДФЗ), чрез ст.юрк. П.Маршавелска и гл.юрк. К.Недялкова против решения 1321 от 07.07.2023 г. и 1716 от 17.10.2023 г., постановени по адм. д. 1105/2022 г. по описа на Административен съд - Пловдив (АС - Пловдив). С решение 1321 от 07.07.2023 г. постановено по адм.д. 1105/2022 г. по описа на АС Пловдив, по жалба на Д. С. Д. от гр.Клисура, обл.Пловдив е отменено Уведомително писмо /УП/ за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схеми и мерки за директни плащания, базирани на площ за кампания 2020 г., изх. 02-160-6500/1330 от 10.03.2022 г., издадено от Зам.изпълнителния директор на ДФЗ и преписката е върната за ново произнасяне в 14 дневен срок, при спазване на дадените указания в мотивите на решението. С решение 1716 от 17.10.2023 г. по същото дело е допусната поправка на явна фактическа грешка в диспозитива на решение 1321 от 07.07.2023 г., постановено по адм.д. 1105/2022 г. по описа на АС-Пловдив, като по жалба на Д. С. Д. от гр.Клисура, обл.Пловдив е отменено Уведомително писмо /УП/ за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схеми и мерки за директни плащания, базирани на площ за кампания 2020 г., изх. 02-160-6500/1330 от 10.03.2022 г., издадено от Зам.изпълнителния директор на ДФЗ, в частта, в която е намалено частично подпомагане по следните схеми и размери: НР 1/подмярка 13.1 4 932,53 лв.; СЕПП Схема за единно плащане на площ 4 147,81 лв.; СПП Схема за преразпределително плащане 131,48 лв.; ЗДП Схема за селскостопанските практики, които са благоприятни за климата и околната среда /зелени директни плащания/ - 1 171,49 лв. и Мярка 12/Натура 2000 1 122,63 лв. Касационният жалбоподател поддържа, че и двете оспорени решения са неправилни, поради допуснати нарушения на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания за отмяна по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Счита за неправилни изводите на първоинстанционния съд, че при издаване на оспорения акт са били допуснати съществени процесуални нарушения. Посочва, че УП-а, представляват автоматично генериран административен акт и от данните в таблицата и поясненията към нея и материалите по преписката могат да се извлекат правните и фактически основания за конкретния случай, които са мотивирали акта. Поддържа, че в случая от данните от административните проверки са установени площи, заявени от повече от един земеделски стопанин за кампания 2020, в размер на 5,71 ха, за които са приложени изискванията на чл.17 от Наредба 5 от 27.02.2009 г. и изведените в тази връзка изводи на АС-Пловдив не намират опора в материалноправните разпоредби относими към предмета на спора. Иска обжалваните решения да бъдат отменени и се потвърди законосъобразността на обжалвания административен акт в оспорената му част. Претендира направените разноски за две съдебни инстанции, в т.ч. и юрисконсултско възнаграждение. При условие на евентуалност прави възражение за прекомерност на претендираното от ответната страна адвокатско възнаграждение. Ответникът - Д. С. Д. от гр.Клисура, чрез процесуалния си представител адв. Р. Кралева, с писмена защита оспорва двете касационни жалби и излага съображения за правилност на оспорените съдебни решения. Иска същите да бъдат оставени в сила и претендира направените по делото разноски, изразяващи се в заплатеното адвокатско възнаграждение. Прокурорът от Върховната прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационните жалби. Върховният административен съд, състав на Пето отделение, при извършената служебно проверка на атакуваните решения по реда на чл.218, ал. 2 АПК и предвид наведените в касационната жалба доводи, приема за установено следното: Обжалваните решения са валидни и допустими постановени са в предвидената от закона форма, от компетентния съд след надлежно сезиране с жалба против административен акт от лице, чийто права са засегнати с него за първото решение и при надлежно проведено производство по чл. 175 от АПК за второто решение, а разгледани по същество са правилни. Предмет на контрол за законосъобразност пред АС-Пловдив е Уведомително писмо /УП/ за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схеми и мерки за директни плащания, базирани на площ за кампания 2020 г., изх. 02-160-6500/1330 от 10.03.2022 г. на зам.изпълнителния директор на ДФЗ, в частта, в която на Д. С. Д. от гр.Клисура частично е отказана и намалена предвидената финансова помощ по следните схеми и мерки: НР 1/подмярка 13.1 - 4 932,53 лв.; СЕПП - Схема за единно плащане на площ - 4 147,81 лв.; СПП - Схема за преразпределително плащане - 131,48 лв.; ЗДП - Схема за селскостопанските практики, които са благоприятни за климата и околната среда /зелени директни плащания/ - 1 171,49 лв. и Мярка 12/Натура 2000 - 1 122,63 лв. За да отмени оспореното УП и да върне преписката на административния орган за ново произнасяне, първоинстанционният съд е приел за установено, че оспореното писмо е издадено от компетентен орган, в кръга на предоставените му правомощия, в предписаната от закона писмена форма, но при липса на мотиви - в нарушение на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК. След подробен анализ на съдържанието на оспорения акт, съдът е обосновал извода, че административния орган не е посочил въз основа на какви фактически констатации и обстоятелства е счел, че по отношение на заявените от земеделския производител за подпомагане площи за 2020 г., по посочените схеми и мерки следва да бъдат оторизирани по-малко суми от исканите такива. Посочил е, че както в таблицата към УП, така и в обясненията към нея, липсва фактическо и правно основание за отказаното финансово подпомагане, не е ясно за какво от заявените за подпомагане площи се налагат процесните намаления, на кое или на кои базови изисквания последните не отговарят, поради което и посочените в Таблица 1 размери на намаленията е неясно как са определени. Счел е, че не може да се приеме, че са изложени мотиви и в представеното по делото становище по жалбата вх. 02-160-6500/1330 от 12.04.2022 г., с което се внася яснота по отношение на издаденото УП, тъй като е недопустимо мотивирането на административния акт едва в съдебната фаза на производството. Първоинстанционният съд наред с изложените съображения за незаконосъобразност на оспорения акт, поради допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила е посочил и такива относно несъответствието му с материалния закон. Съобразявайки предмета на съдебния контрол и допусната явна фактическа грешка в диспозитива на решение 1321 от 07.07.2023 г., по реда на чл. 175, ал. 1 от АПК първоинстанционният съд е отстранил същата, като е поправил диспозитива на съдебното решение в този смисъл. Настоящата инстанция намира, че първоинстанционният съд е установил вярно фактическите обстоятелства и правилно е приложил релевантните правни норми. Доводите му са логични и последователни и в съответствие с приложимото право, като към същите настоящата инстанция препраща при условията на чл. 221, ал. 2, изр. 2 АПК. Правилни са изводите му, че оспореното уведомително писмо е издадено от компетентен орган, но е немотивирано, с което не е спазено изискването на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК административният акт да съдържа правните и фактически основания за издаването му. От отразеното в таблица 1 на УП и поясненията под нея не може да се установи причината /фактическите основания/, поради която е постановено намаление на исканите от заявителя суми по процесните схеми и мерки. В уведомителното писмо не са изложени никакви фактически констатации, за да се определи дали същите съответстват на някоя от посочените в разясненията в колона 3 на Таблица 1 пет хипотези . Наредба 5 от 27.02.2009 г. за условията и реда за подаване на заявления по схеми и мерки за директни плащания и Законът за подпомагане на земеделските производители не отменят изискването за мотивиране на акта. Причина за игнориране на общите правила на АПК за издаване на индивидуални административни актове не съставлява и установената от ДФЗ административна практика за автоматично генериране на съдържанието на административния акт. Органът дължи посочване на правните и фактически основания за постановяване на акта си, като наличието им е гаранция за правото на защита на адресата на акта и гаранция за възможността за извършване на съдебен контрол за спазването на материалния закон. Действително съгласно ТР 16/1975 г. на ОСГК на ВС, мотивите могат да бъдат изложени и отделно от самия акт, в съпроводителното писмо или в друг документ, най-късно до изпращането на жалбата срещу акта на по-горния административен орган, ако изхожда от същия административен орган, който е издал акта, но в случая подобна хипотеза не е налице и липсва позоваване в административния акт на такива документи. Посоченото в уведомителното писмо, че общата оторизирана сума е изчислена чрез Интегрираната система за администриране и контрол (ИСАК) след извършването на задължителни административни проверки и/или проверки на място (в съответствие с чл. 37 от ЗПЗП) на данните в подаденото заявление за подпомагане и че тези данни са сравнени със съответната налична информация, съдържаща се във външните регистри на ИСАК, поддържани на основание чл. 30 от ЗПЗП не изпълнява изискването за позоваване на друг документ, в който се съдържат мотивите за извършените намаления. Излагането на мотиви към акта едва след сезирането на съда с жалба, както е в процесния случай - със становище вх. 02-160-6500/1330 от 12.04.2022 г. на зам. изпълнителния директор на ДФЗ, не може да се приеме, че изпълнява изискването за мотивираност на акта. Ето защо правилен е и извода на първоинстанционния съд, че е недопустимо в хода на съдебното производство да се установяват фактическите основания, мотивирали административният орган да издаде оспорения акт, посредством представяне на становище след приключване на процедурата по издаване на административния акт. Наличието на съществено нарушение на правилата по мотивиране на уведомителното писмо е достатъчно основание за отмяна на оспорения административен акт като незаконосъобразен, по смисъла на чл. 146, т. 2 АПК. В този смисъл е и константната съдебна практика. Съображенията на първоинстанционния съд относно материалната законосъобразност на УП, при заявеното в хода на делото фактическо основание за постановеното намаление, в становището на административния орган, а именно, че за установените площи, заявени за подпомагане от повече от един земеделски стопанин за кампания 2020 г. в размер на 5,71 ха са приложени изискванията на чл.17 от Наредба 5 от 27.02.2009 г., не променят този извод и не водят до вътрешно противоречие на мотивите на първоинстанционния съд. Настоящият състав споделя и изводите на АС-Пловдив за поправка на допусната в диспозитива на решение 1321 от 07.07.2023 г. явна фактическа грешка, като същият следва да съответства на предмета на съдебния контрол - оспорената част на процесното УП. По изложените съображения и при липса на пороците сочени като касационни основания за отмяна, постановените от първоинстанционния съд решения, като валидни, допустими и правилни следва да бъдат оставени в сила. При този изход на спора на ответната страна се дължат направените по делото разноски, изразяващи се в адвокатско възнаграждение в размер на 1 000 лв., съгласно представения по делото договор за правна защита и съдействие. Възражението за прекомерност на адвокатското възнаграждение е неоснователно, тъй като договореното и заплатено възнаграждение за един адвокат съответства на фактическата и правна сложност на спора и е под минималния размер, определен в чл. 8, ал. 1 във вр. с чл. 7, ал. 2, т. 3 от Наредба 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. "първо" от АПК, Върховният административен съд, Пето отделение