Решение № 7313 от 27.05.2011 г. на ВАС по адм. д. № 437/2011 г.

Решение № 7313 от 27.05.2011 г. на ВАС по адм. д. № 437/2011 г., VI о., докладчик председателят Александър Еленков Производство по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Десислава Василева Вълева от гр. Хасково, подадена от нейния процесуален представител по пълномощно адвокат Венелин Челебиев от същия град, срещу решение № 477 от 29.11.2010 г. по адм. дело № 366/2010 г. на Административен съд - гр. Хасково. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК срещу съдебно решение, което подлежи на касационно обжалване и е допустима. Разгледана по същество е неоснователна. С посоченото решение Хасковският административен съд е отхвърлил жалбата на Десислава Василева Вълева срещу решение № Ж-52-1 от 4.06.2010 г. на директора на Районно управление "Социално осигуряване" (РУСО) - гр. Хасково, с което е отхвърлена подадената от нея жалба срещу разпореждане № 74 от 21.04.2010 г. на ръководителя на контрола по разходите при същото РУСО, поставящо началото на производство за принудително събиране на сумата 1993,44 лв. недобросъвестно получено от нея парично обезщетение по чл. 53, ал. 1 във връзка с ал. 5 от Кодекса за социално осигуряване (КСО) за времето от 15.10.2008 г. до 29.06.2009 г. За да постанови този резултат Хасковският административен съд е приел, че за посочения период детето Ивайло Мирославов Златанов, за чието отглеждане жалбоподателката е получавала обезщетение по чл. 53 КСО, е било настанено в Обединено детско заведение № 18, гр. Хасково. Решението е правилно. Към него са изложени подробни мотиви, съдържащи задълбочено обсъждане на инвокираните с жалбата до Хасковския административен съд доводи за отменителни основания. Тези мотиви и съдържащите се в тях правни изводи са правилни (законосъобразни и обосновани) и са съобразени с вече трайно установената съдебна практика (формирана предимно по идентични дела на Хасковския административен съд), поради което напълно се споделят от настоящия състав на Върховния административен съд, шесто отделение. С касационната жалба е инвокиран само един довод за неправилност на оспореното с нея съдебно решение: "На първо място съдът неправилно е кредитирал обжалвания административен акт, като въз основа на констатираните юридически факти е направил незаконосъобразни правни изводи. Неправилно в нарушение на разпоредбата на чл. 99 от АПК съдът е кредитирал допустимостта на издаденото разпореждане № 74 от 21.04.2010 г. на ръководителя по контрола на разходите по ДОО при РУСО - гр. Хасково, отнасящо се за периода от 15.10.2008 г. до 29.06.2009 г. Нарушен е основният принцип в административното производство - стабилността на административните актове. Разпореждане № 926 от 25.05.2009 г. на ръководителя на контрола по разходите на ДОО при РУСО - Хасково обхваща проверка по разходите на ДОО за периода от 1.01.2007 г. до 30.04.2009 г. и за да бъдат променени констатациите на влезлия в сила административен акт от 25.05.2009 г. следва да са налице предвидените в чл. 99 от АПК правни основания. В обжалваното решение съдът не е изложил правни съждения относно това. Налице е правен абсурд - два противоречиви административни акта на едно и също основание - проверка на неправомерно извършени осигурителни разходи от бюджета на ДОО с правно основание чл. 53, ал. 1 КСО. съдът само е констатирал, че правото на обезщетение на Десислава Вълева е възникнало в качеството й на осигурено лице чрез ЕТ "Десидея - Десислава Вълева"." Този довод е неоснователен. Процесуалният представител по пълномощно на касационната жалбоподателка очевидно поставя знак на равенство между самоосигуряващото се лице Десислава Василева Вълева и едноличния търговец с фирма ЕТ "Десидея - Десислава Вълева", което е неправилно. Според чл. 4, ал. 3, т. 2 КСО задължително осигурени за инвалидност поради общо заболяване, за старост и за смърт са лицата, упражняващи трудова дейност като еднолични търговци и те са самоосигуряващи се лица по смисъла на чл. 5, ал. 2 КСО. Следователно едноличен търговец е една от установените с Търговския закон форми, в които се осъществява стопанска (трудова) дейност, а самоосигуряващо се лице е физическото лице, което упражнява стопанската (трудовата) дейност в тази форма. Едноличният търговец не е задължен да внася осигурителни вноски за себе си или за другиго. Това е задължение на физическото лице, което упражнява трудова дейност под тази форма (чл. 5, ал. 1 и 2 КСО). Едноличният търговец не прави разходи по държавното обществено осигуряване (ДОО). От 1.01.2007 г. разходите (плащанията) по ДОО се правят само от Националния осигурителен институт (НОИ). Физическото лице, упражняващо трудова дейност като едноличен търговец, в качеството му на осигурител (чл. 5, ал. 1 КСО) или на самоосигуряващо се лице (чл. 5, ал. 2 КСО) може да подаде неверни данни като издаде документи с невярно съдържание, в резултат на които да бъдат направени недължими плащания от НОИ, представляващи неправилно извършени осигурителни разходи. В тези случаи физическото лице, упражняващо трудова дейност като едноличен търговец, ще носи имуществена отговорност по чл. 110 КСО. Но когато това лице, в качеството му на самоосигуряващо се лице, е получило лично за себе си недължими плащания от НОИ, които не са били основани на издадени от него документи с невярно съдържание, то дължи възстановяване на неоснователно получените суми на основание чл. 114, ал. 1 КСО ведно със законната лихва лихва, ако е било недобросъвестно. Възстановяване на недобросъвестно получени от осигурено или самоосигуряващо се лице парични обезщетения за отглеждане на малко дете е винаги дължимо на основание чл. 114, ал. 1 КСО. На това основание в случая е издадено потвърденото от директора на РУСО разпореждане № 74 от 21.04.2010 г. Поради това то не съвпада по своя предмет с разпореждането, издадено въз основа на ревизионен акт за начет вх. № 4 от 15.05.2009 г. Неоснователно е и оплакването за неправилно присъдени на РУСО 150 лв. разноски по делото. При съпоставянето на чл. 143, ал. 1 и ал. 4 АПК се вижда, че съществуват два вида разноски: а) разноски по производството (чл. 143, ал. 1 АПК), каквито са заплатените от страната възнаграждения за вещи лица или за свидетели (арг. чл. 75 ГПК във вр. с чл. 144 АПК) и б) разноски по делото, в които се включват заплатените от страна държавна такса, разноски по производството и адвокатско възнаграждение (чл. 143, ал. 4 АПК). В случая съдът е присъдил на РУСО разноски по делото, а от мотивите към решението се вижда, че тези разноски се изразяват в юрисконсултско възнаграждение (тълк. реш. № 3 от 13.05.2010 г. по тълк. дело № 5 от 2009 г. на ВАС). Неправилно Хасковският административен съд е присъдил юрисконсултско възнаграждение за неоценяем интерес след като предмет на правния спор е дължимостта на 1993,44 лв. недобросъвестно получени парични обезщетения по чл. 53, ал. 1 КСО и 445,37 лв. изтекли лихви върху тази сума, поради което възнаграждението е в размер на 200 лв. плюс 6 % за горницата над 1000 лв. (чл. 8 във връзка с чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения), но тази неправилност засяга правото на директора на РУСО да получи в пълен размер дължимото по закон и платимо по бюджета на РУСО юрисконсултско възнаграждение, а този административен орган не е оспорил съдебното решение с касационна жалба. По изложените съображения настоящият състав на Върховния административен съд, шесто отделение, счита, че касационната жалба е неоснователна, а оспореното с нея съдебно решение е правилно и следва да бъде оставено в сила. Водим от изложените мотиви Върховният административен съд, шесто отделение,