Решение № 11143 от 10.11.2025 г. на ВАС по адм. д. № 10130/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Х. Р. Ч., гражданин на Бангладеш, подадена чрез процесуален представител адв. Н. Тагарова от Адвокатска колегия - Русе, срещу Решение 22830 от 02.07.2025 г., постановено по адм. дело 3798/2025 г. по описа на Административен съд - София - град /АССГ/, с което е отхвърлена жалбата му срещу Отказ за издаване на виза от 10.03.2025 год., издаден от Завеждащ консулската служба при Посолството на Република България в Делхи, Индия, по заявление от 04.02.2025 г. за издаване на дългосрочна виза вид "D". В жалбата са релевирани касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК неправилно приложение на процесуалния и материалния закон и необоснованост. Иска се отмяната му с постановяване на друго, с което делото да бъде върнато като преписка на административния орган за ново произнасяне по заявлението на жалбоподателя за издаване на виза с указания да бъде издадена вид "D". Претендират се разноски. Ответникът Завеждащ консулската служба при Посолството на Република България в Делхи, Индия, редовно уведомен. Не се представлява и не взема становище по касационната жалба. Прокурорът от Върховна касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, четвърто отделение, намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна, за която обжалваният съдебен акт е неблагоприятен и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, поради което е допустима. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна по следните съображения: Производството пред Административен съд - София - град е образувано по жалба на Х. Р. Ч., гражданин на Бангладеш, срещу постановен на основание на основание чл. 10, ал. 1, т. 17 от Закона за чужденците в Република България /ЗЧРБ/ Отказ за издаване на виза, издаден от Завеждащ консулската служба при Посолството на Република България в Делхи, Индия, по заявление от 04.02.2025 г. за издаване на дългосрочна виза вид "D". С оспорения акт, органът е приел, че документите и установените факти, не доказват по убедителен и надежден начин, че целта на заявеното пребиваване е действителна. Административният съд установил, че заявителят Х. Р. Ч. е посочил, че иска да посети България с цел обучение. Посочил е, че средствата с които разполага са в брой. По делото е представен паспорт, документ, удостоверяващ че е приет за студент, декларация от родителите, че ще финансират издръжката му. Също така е приложена и здравна застраховка. Посочил, че от събраните в хода на съдебното производство доказателства, съгласувателна процедура, проведена от Териториална дирекция на Държавна агенция Национална сигурност гр. Русе, като по отношение на процесното заявление за издаване на виза на апликанта е дадено отрицателно становище поради това, че не е доказал достоверността на заявената цел за подаване на виза започване на редовно обучение по средата на учебната година. Административният съд е отхвърлил жалбата, като е приел, че административният акт е издаден от компетентен орган, в предвидената от закона форма, като не са били допуснати съществени нарушения на материалния закон и на административнопроизводствените правила, обосноваващи неговата отмяна. От правна страна приел, че са налице основанията за постановения отказ, а именно, че заявителят не отговаря на изискванията на чл. 10, ал. 1, т. 17 от Закона за чужденците в Република България /ЗЧРБ/, според който се отказва издаването на виза на чужденец, който не докаже достоверно целта и условията на заявеното пребиваване или транзитно преминаване, или летищен транзит. Обжалваното решение е правилно. При постановяването му не са допуснати съществени нарушения, съставляващи касационни основания, които налагат неговата отмяна. Въз основа на цялостно изяснената фактическа и правна обстановка, след обсъждане аргументите на страните и правнорелевантните факти, първоинстанционният съд е изложил верни правни изводи, които напълно се споделят от настоящата инстанция. При преценка на наличните доказателствени средства, обосновано е прието, че чужденецът не е доказал достоверно целта и условията на заявеното пребиваване в Република България, с което са осъществени предпоставките по чл. 10, ал. 1, т. 17 от ЗЧРБ. Отказът е съставен на формуляр по образец, съгласно Приложение 7 към чл. 34, ал. 1 от Наредбата за условията и реда за издаване на визи и определяне на визовия режим /НУРИВОВР/. Обосновани са причините за постановяването му, включително е посочено правното основание за издаването му - чл. 10, ал. 1, т. 17 от ЗЧРБ. От приетите по делото писмени и гласни доказателства, представеното становище от Държавна агенция "Национална сигурност" (ДАНС), писмо с рег. 5373р-353/18.02.2022 г. от Началника на група "Миграция" при ОДМВР - Русе до Дирекция "Миграция" при Министерство на вътрешните работи се установява, че е правилен и обоснован извода на първоинстанционния съд, че по делото не е доказано, че целта и условията на заявеното пребиваване в страната са действителни, както и че са налице основателни съмнения, че чужденецът може да пристигне в Република България най-рано през месец март 2025 год., т.е. след приключвне на зимния и след началото на летния семестър, което би попречило на успешното завършване на езиковото обучение и невъзможността в последствие да продължи обучението си в избраната специалност. При извършване анализ на относимите разпоредби на чл. 21, § 1 и чл. 32, § 1 от Визовия кодекс /Регламент 810/2009 на Европейския парламент и Съвета/, настоящия състав на Върховния административен съд приема, че в случая е налице надлежно изпълнение на задължението на националните органи да преценяват дали кандидатът за пребиваване представлява риск за незаконна имиграция и дали съществуват основателни съмнения относно заявени обстоятелства. С оглед на изложеното, обосновано и правилно съдът е констатирал законосъобразност на оспорения отказ за издаване на виза за продължително пребиваване на жалбоподателя, който отказ съответства на приложената разпоредбата на чл. 10, ал. 1, т. 17 от ЗЧРБ. По изложените съображения обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно, поради което следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение,