Решение № 4529 от 6.04.2009 г. на ВАС по адм. д. № 12281/2008 г.

ВАСIII отделение06.04.2009 г.докладчик Тодор Петков

Диспозитив

Оставя в сила решение № 171 от 6.08.2008 г. постановено по адм. дело № 138 по описа за 2008 г. на Административен съд - Ямбол. Решението не подлежи на обжалване.

Мотиви

Решение № 4529 от 6.04.2009 г. на ВАС по адм. д. № 12281/2008 г., III о., докладчик съдията Тодор Петков Производството по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) e образувано по жалба от Дончо Васков Дончев от гр. Ямбол против решение № 171 от 6.08.2008 г. постановено по адм. дело № 138 по описа за 2008 г. на Административен съд - Ямбол. В жалбата са релевирани доводи за неправилно приложение на материалния закон - отменително основание по чл. 209, т. 3 АПК. Ответникът - Началника на РДНСК - Ямбол, не изпраща представител и не взема становище по жалбата. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд - III отделение, в настоящият съдебен състав, като прецени допустимостта и основателността на жалбата намира, че е подадена от надлежна страна в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и е допустима, но разгледана по същество е неоснователна. Предмет на съдебен контрол за законосъобразност пред първоинстанционния съд е било решение № 2/23.05.2008 год. на Началника на РДНСК - Ямбол, с което е отказан искания със Заявление от 13.05.2008 год. достъп до обществена информация по т. 1 от заявлението, а именно да се предостави препис е от документ, който се съставя при извършване на проверка по издадените от Главния архитект разрешения за строеж след уведомяването по реда на чл. 149, ал. 5 ЗУТ и подготвя издаването на констативния протокол от органите на РДНСК, който от своя страна би бил основание за отмяна по чл. 156 ЗУТ на издадено строително разрешение. При проверка на основателността на подадената жалба срещу административния отказ, съдът е приел че същата е неоснователна, поради което я е отхвърлил. За да постанови този резултат, съдът е приел, че исканата информация се отнася до препис от документ, който обаче попада в изключенията за достъп до обществена информация по смисъла на чл. 13, ал. 2, т. 1 ЗДОИ, а именно "Достъпът до служебна обществена информация може да бъде ограничен, когато тя е свързана с оперативната подготовка на актовете на органите и няма самостоятелно значение (мнения и препоръки, изготвени от или за органа, становища и консултации)". Изводите на съда изцяло се споделят от настоящата инстанция. Така както е формулирано искането в заявлението на молителя няма искане за достъп до обществена информация. Според съдържанието на заявлението по чл. 25 от ЗДОИ търсената от заявителя информация се отнася до специална процедура по Закона за устройство на територията, която приключва с акт на главния архитект, поради което следва да се квалифицира като служебна информация, създадена по повод дейността на едно държавно учреждение. По правило достъпът до служебна обществена информация е свободен с изключение на случаите, изрично уредени с разпоредбата на чл. 13, ал. 2 от ЗДОИ, предвиждаща възможност за ограничаване на достъпа до такава информация, когато тя е свързана с оперативната подготовка на актовете на органите и няма самостоятелно значение, а също и когато съдържа мнения и позиции във връзка с настоящи и предстоящи преговори, водени от органа или от негово име, както и сведения, свързани с тях. В случая тази хипотеза на закона е налице, исканата информация не е свързана с обществения живот, поради което достъп до нея не се дължи. Като е стигнал до тези изводи, първоинстанционният съд е постановил правилно решение, което и при неустановеност на наведените касационни оплаквания, следва да бъде оставено в сила. Водим от горното, Върховният административен съд - III отделение,

Цитирани разпоредби

1