Решение № 7080 от 10.06.2020 г. на ВАС по адм. д. № 161/2020 г.

Решение № 7080 от 10.06.2020 г. на ВАС по адм. д. № 161/2020 г., VI о., докладчик председателят Георги Георгиев Производството е по реда на глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба от директора на ТП на НОИ Пловдив срещу решение № 2373 от 20.11.2019 г. на Административен съд Пловдив по адм. дело № 1647/2019 г. С него се отменя решение № 2153-15-133 от 15.05.2019 г. на директора на ТП на НОИ Пловдив и потвърденото с него разпореждане № РНП-2-4-15-00553558 от 16.04.2019 г. на ръководителя на пенсионното осигуряване при ТП на НОИ Пловдив. Поддържат се доводи за неправилност на решението вследствие необоснованост, нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК, поради което се иска отмяната му. Ответникът, Т. Г. З. взема становище чрез процесуален представител в писмен вид за неоснователност на жалбата. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Върховен административен съд, шесто отделение намира касационната жалба за редовна и процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК от страна по делото за която решението е неблагоприятно и разгледана по същество за неоснователна по следните съображения: Производството пред административния съд е образувано по жалба на Т. Г. З. чрез процесуален представител адвокат Тенчев от АК Хасково срещу решение № 2153015-133 от 15.05.2019 г. на директора на ТП на НОИ Пловдив. С него се оставя без уважение жалба на З. срещу разпореждане от 16.04.2019 г., с което е разпоредено З. да възстанови недобросъвестно получена сума за пенсия за инвалидност поради общо заболяване в размер на 3005. 20 лева от които главница за периода от 29.09.2016 г. до 31.05.2018 г. в размер на 2561. 92 лв. и законна лихва в размер на 443. 28 лева, начислена на основание чл. 113 КСО до 16.04.2019 г. и до окончателното погасяване на задължението. Мотивите за издаване на разпореждането са, че З. получавала лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване от 29.09.2016 г. с определен срок на инвалидност до 1.09.2018 г. по чл. 74, ал. 3 КСО във връзка с чл. 98, ал. 7 КСО на основание обжалвано ЕР № 1041/105/9.06.2014 г. НЕЛК София е отменила и върнала ЕР на ТЕЛК към УМБАЛ Пловдив АД за ново преосвидетелстване. С ЕР № 2693/115/28.06.2018 г. ТЕЛК към УМБАЛ Пловдив АД се произнася по повод отменено и върнато решение, като лицето е призовано двукратно с писма с обратни разписки да се яви в ТЕЛК на 5.06.2018 г. и на 28.06.2018 г. и поради неявяването му и липса на актуална медицинска документация процедурата по преосвидетелстване с ЕР № 1041/105/9.06.2014 г. на ТЕЛК към УМБАЛ Пловдив АД гр. Пловдив е прекратена. Също така е прието, че Т. З. лично е получила ЕР № 2693/115/28.06.2018 г. на ТЕЛК към УМБАЛ Пловдив АД на 26.07.2018 г., решението не е обжалвано, влязло е в сила и е стабилен административен акт. При тези констатции е прието, че З. е получила недобросъвестно сума за пенсия за инвалидност поради общо заболяване за периода от 29.06.2016 г. до 31.05.2018 г., която подлежи на възстановяване. По повод жалба на З. срещу разпореждането директорът на ТП на НОИ Пловдив след като възприел фактическата обстановка, описана в разпореждането приел жалбата за неоснователна. Съдът е разгледал по същество жалбата, която приел за основателна. От фактическа страна констатацията на административния орган за редовно връчени съобщения за явяване на З. пред ТЕЛК, изпратени на 5.06.2018 г. и на 28.06.2018 г., приел за необоснована. Връчването на съобщения не е извършено съгласно Общите правила за условията за доставяне на пощенски пратки и пощенски колети, приети въз основа на закона с решение на КРС. Също така, че връчването на М. Х. К. приел за нередовно, тъй като за нея не се твърди, че е от кръга на лицата - пълнолетен член на домакинството, а същата в разпита като свидетел е заявила, че не е живяла в гр. Пловдив на адреса за връчване. При тези констатации съдът е приел, че няма недобросъвестност в поведението на З., за която НЕЛК е постановила да се извърши ново преосвидетелстване, от което следва, че заболяванията са налице и основанието за получавен на пенсия също е налице. Следвало е при неявяване на лицето за освидетелстване да се приложи чл. 40, ал. 1, т. 3 /сега т. 4 от Правилника за устройството и организацията на работа на органите на медицинската експертиза и на регионалните картотеки на медицинските експертизи ТЕЛК да издаде решение само по документи без преглед на лицето, след като самата ТЕЛК е приела, че лицето е редовно призовано. При незавършен фактически състав по оценка на трудоспособността на З. не предпоставя възможност за прекратяване на нейната пенсия за инвалидност поради общо заболяване. При наличието на заболявания несъмнено обуславящи ТНР се изключва недобросъвестността на пенсионера като предпоставка за връщане на изплатените суми като пенсия за инвалидност. При липса на главно и пълно доказване от административния орган съдът е извел правен извод за незаконосъобразност на решението и разпореждането и като такива ги отменил. Решението е правилно. Съдът е разгледал по същество жалбата и е извършил преценка в пълен обем на доказателствата по преписката и събраните пред съда и извел обоснован извод за недоказана недобросъвестност при получаване на сумите по лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване. Извършеното изследване на поведението на З. и най вече за нередовното й призоваване по повод извършване на преосвидетелстване от ТЕЛК води до единствен и непротиворечив извод на съда, че З. няма отношение несъвместимо с материалните норми на КСО, в хипотезата на които се урежда недобросъвестност. Няма административноправна уредба на съдържанието на това понятие от гражданското право в административното право и процес и липсата на мотиви в какво конкретно се изразява е нарушение на административно производствените правила. Недобросъвестността в административния процес следва се извежда след анализ на поведението на страната в административното правоотношение. Най общо казано страната следва да бъде уведомена за процесуалните действия на административния орган и издадените административни актове. Това задължение следва от принципа за служебното начало в чл. 9 АПК административният орган да осъществява процесуално съдействие на страните за законосъобразно и справедливо решаване на въпроса предмет на производството. В настоящият случай нередовното съобщаване на предстоящото преосвидетелстване от ТЕЛК не следва да има неблагоприятни последици за страната в административното производство както правилно е приел и съдът в обжалваното решение. Последващо съобщаване на издадено решение на ТЕЛК, че прекратява производството също не дава основание на органа да приеме, че е налице недобросъвестно поведение от страна на З. Съдът след цялостна проверка и оценка на поведението на З. в конкретния случай правилно е приел от правна страна, че липсват материалните предпоставки за възстановяване на сумите по чл. 113 и чл. 114 КСО. Предвид изложеното решението като правилно следва да бъде оставено в сила. При този изход на делото на ответника се дължат разноски в размер на 500 лева съгласно приложен списък. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 пр. първо АПК ВАС, шесто отделение