Решение № 8634 от 10.7.2024 г. на ВАС по адм. д. № 2517/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване (КСО). Образувано е по касационна жалба на Е. Г. И., чрез пълномощника адв. Т. Радуцов, против Решение 8 от 02.01.2024 г., постановено по адм. дело 10424/2022 г. по описа на Административен съд София-град, с което е отхвърлена жалбата му против Решение 2153-21-333 от 17.10.2022 г. на директора на Териториално поделение на Националния осигурителен институт (ТП на НОИ) София-град, потвърждаващо разпореждане [номер]/275/25.02.2022 г. и разпореждане [номер]/40/10.06.2022 г. и двете на длъжностно лице по ПО при ТП на НОИ София-град и са присъдени разноски. По съображения за неправилност на съдебния акт, относими към касационните основания по чл. 209, т. 3 от АПК (нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост), касаторът претендира отмяна на съдебния акт и на потвърдените с него административни актове (като незаконосъобразни) и разглеждане по същество или връщане на делото за разглеждане от друг състав на съда. Моли и да му се присъдят направените деловодни разноски за производството пред касационната инстанция. Ответникът - директорът на ТП на НОИ София-град, действащ чрез пълномощника си главен юрисконсулт Д. Петрова, в писмени бележки изразява становище за неоснователност на касационната жалба и моли оспореното с нея съдебно решение да се потвърди като правилно. Претендира и присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Прокурорът от Върховната прокуратура дава заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба и правилност на атакуваното с нея съдебно решение, като предлага то да бъде оставено в сила. Върховният административен съд състав на шесто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 АПК, от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК, касационната жалба е неоснователна. При извършване преценка по прилагането на материалния закон въз основа на фактите, установени от първоинстанционния съд в обжалваното решение, в съответствие с чл. 220 АПК, касационният състав приема от правна страна следното: Със заявление с вх. МП-37579/04.04.2013 г. Е. Г. И. е поискал лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване, като е представил изискуемите документи по чл. 3 от Наредба за пенсиите и осигурителния стаж (НПОС), вкл. и такива, издадени от ДФ Строймашининженеринг. В допълнение са представени и образци УП 15 ОА-УП15-632/06.08.2013 г. и УП 15 ОА-УП15-633/05.08.2013 г., издадени от архивохранилището на ТП на НОИ София-град. С разпореждане [номер]/29.08.2013 г. на ръководител ПО при ТП на НОИ София-град исканата пенсия за инвалидност поради общо заболяване е отпусната до 01.09.2015 г. в срока на определената на лицето трайно намалена неработоспособност. С последващи преосвидетелствания на И., посоченият срок е удължаван. При последващ контрол по спазване на осигурителното законодателство е установено, че не следва да се зачитат осигурителен стаж и осигурителен доход на лицето при осигурител ДФ Строймашининженеринг, поради нередовности в документите издадени от осигурителя, представени към заявлението от 04.04.2013 г. и взети предвид при преценка на правото и отпускането на желаната пенсия. Направена е преценка, че тези документи не са годно доказателствено средство и не могат да установят осигурителен стаж и възраст. С постановеното разпореждане [номер]/275/25.02.2022 г., поправено с разпореждане [номер]/40/10.06.2022 г. (поради допусната фактическа грешка) на основание чл. 74, ал. 1, вр. с чл. 99, ал. 1, т. 2, б. г от КСО е отменено разпореждане [номер]/29.08.2013 г. на ръководител ПО при ТП-НОИ, като неправилно и е постановен отказ за отпускане на лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване на И., както и е посочено надвзетата сума да се събере от лицето на основание чл. 114, ал. 2, т. 2 от КСО. Цитираните разпореждания са обжалвани от И. по административен ред пред директора на ТП на НОИ София-град, по реда на чл. 117, ал. 3 от КСО, като е оставил без уважение сезиралата го жалба. За да приеме жалбата на И. против решението на директора на ТП на НОИ София - град за неоснователна, първоинстанционният административен съд е аргументирал теза за неговата законосъобразност, като издадено от компетентен орган в кръга на неговите правомощия при спазване на законоустановената форма, без допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и в съответствие с материалноправните разпоредби и целта на закона. Съдът е провел и производство по чл.193 от ГПК, като е приел УП 2 41/14.02.2001 г., издаден от ДФ Стоймашининженеринг, с отразен осигурителен стаж на жалбоподателя за периода от 01.08.1991 г. до 31.12.1991 г. на длъжност общ работник, както и осигурителен стаж за периода от 01.01.1992 г. до 31.07.1994 г. на длъжност ел. моньор, за неистински документ. Относно УП-13 ОА-УП15-632/05.08.2013 г., обр. УП-15 АС- УП15- 633/05.08.2013 г. и обр. УП-13 ОА- УП13-335/26.09.2013 г . е прието, че след като е образувано досъдебно производство, относно автентичността на първичната счетоводна документация на ДФ Стоймашининженеринг, то не може да се направи безспорен извод за верността на съдържащите се в тази документация данни, досежно осигурителния стаж и осигурителния доход на И.. Съдебното решение е валидно и допустимо. То е постановено по отношение на акт, който подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от надлежно сезиран компетентен съд, в рамките на правомощията му. Атакуваният съдебен акт не страда и от твърдяните от касатора пороци, наличието на които би обусловило неговата неправилност. Решението на Административен съд София град е постановено в съответствие с надлежно събраните доказателства по делото и относимата към казуса материалноправна уредба, които обуславят направените изводи от съда. Мотивите на първоинстанционния съд се споделят от настоящия съдебен състав и не следва да бъдат дословно преповтаряни, поради което по силата на чл. 221, ал. 2, изречение второ от АПК, касационната инстанция препраща към тях. Касаторовите възражения са неоснователни. Законодателят е оправомощил административния орган сам да изменя и отменя издадените от него административни актове по реда на чл. 99 от КСО. Съгласно разпоредбата на чл. 99, ал. 1, т.2, б г от КСО, влязлото в сила разпореждане по чл. 98 от КСО може да се измени или отмени от органа, който го е издал, когато пенсията е неправилно отпусната или неправилно е отказано отпускането й. Административният съд е проверил и установил верността на констатациите на административните органи, обсъдил е доказателствата по делото, произнесъл се е по възраженията на страните и правилно е приложил материалния закон, като е формирал правилен краен правен извод, че атакуваното пред него решение на административния орган не страда от пороците по чл. 146 от АПК. Съществен за преценката му е бил установеният в производството правнорелевантен факт/ при надлежно оборване по реда на чл.193 от ГПК/, че за периода от 01.08.1991 г. до 31.12.1991 г. и от 01.01.1992 г. до 31.07.1994 г. в ДФ Строймашинженеринг, представеният от лицето документ - удостоверение УП 2 41/14.02.2001 г. е неавтентичен/неистински, от което следва, че не е налице годно доказателство по смисъла на чл. 40 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж, за установяване на осигурителен стаж за Е. Г. И. за процесния период. В настоящия случай не са били налице кумулативните материалноправни предпоставки на чл. 72 и чл. 74, ал. 1 , т. 4 от КСО, тъй като правилно пенсионният орган е зачел на касационния жалбоподател осигурителен стаж от 4 години, 3 месеца и 7 дни. В допълнение, няма законова норма която в пенсионното производство да утвърждава писмен документ (в случая УП2 41 от 14.02.2001 г.) за абсолютно валиден/неподлежащ на проверка и последващ контрол за истинността му/, както поддържа жалбоподателят, още повече, че изискванията му за форма явно са опорочени и без да е необходимо провеждането на нарочно производство за това. В случая вписването на БУЛСТАТ въведен през 2011 г. в документ, оформен, че е издаден през 2001 г., наличието на уточнение в образеца, че за невярно вписани данни длъжностните лица, подписали удостоверението, носят отговорност по чл. 349 и чл. 350 от КСО, докато към относимия период е действал КЗОО (наименованието КСО е прието с изм. и доп. на кодекса с ДВ бр. 67/2003 г.) и посочените норми не са съществували, създават съмнение в доказателствената тежест на писмения документ и вписаните в него обстоятелства подлежат на доказване, и проверка по общия законов ред с други доказателства и способи за събиране на доказателства. Според доклад от 07.04.1997 г. на синдика на ДФ Стоймашининженеринг недвусмислено е подчертано, че липсва каквато и да е документация за фирмата. Тази констатация е потвърдена с Протокол от 09.04.1997 г., от събранието на кредиторите на ДФ Стоймашининженеринг, съгласно който е прието, че фирмата на практика не извършва каквато и да е дейност, архивата е унищожена. В хипотезата на унищожен архив и липса на каквато и да е документация към 07.04.1996 г., издаването на пенсионни документи от 2001 г. се явява спорно обстоятелство, също е и индиция за неистинност на цитираните удостоверения. С оглед изложеното, следва да се приеме, че касаторовата теза не намира опора в данните по делото и категорично се опровергава от изнесеното по-горе. По тези съображения, настоящият съдебен състав намира, че не са налице касационни основания за отмяна на проверяваното съдебно решение, поради което същото трябва да бъде оставено в сила. Предвид неоснователността на главното искане на касатора за отмяна на оспорения от него съдебен акт, няма основание да бъде уважена и акцесорната му претенция за присъждане на деловодни разноски, а основателно се явява своевременно заявеното искане от ответника за присъждане на юрисконсултско възнаграждение за осъщественото процесуално представителство пред настоящата инстанция, съгласно чл. 78, ал. 8 от Гражданския процесуален кодекс, във връзка с чл. 144 от АПК, определено съобразно критериите по чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ в минималния размер от 100 лева по чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ. Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2, изречение първо, предложение първо от АПК, Върховният административен съд, състав на шесто отделение,